През юли и август в България по нареждане на Агенцията по храните бяха избити по различни оценки между 100 000 и 200 000 прасета и процесът продължава.

Предлог за масовото умъртвяване на животните е борба с вируса на африканската чума по свинете (АЧС). На практика досега болестта едва ли е убила повече от 100 домашни прасета, но некомпетентността на Агенцията по храните и свръхреакцията на държавата са на път да погубят изцяло дребното свиневъдство в България, пише д-р Сергей Иванов в OFFNews.

Доколко тези мерки са законни, е предмет на настоящата публикация. Действащото законодателство в ЕС и България са 4 нормативни документа:

- Закон за ветеринарномедицинската дейност;

- Наредба 102 от 2006г.;

- Директива 60/2002 на ЕС за определяне на специфични разпоредби за борба с африканската чума по свинете;

- Решение 433 от 2003 на ЕС относно Наръчника за диагностика на африканската чума по свинете.

С най-голяма тежест в конкретния случай е Директива 60 и затова ще се позовавам на нея. Европейски разпоредби се основават на многогодишния опит на експертите в борбата с болестта. Спазването на предписанията е позволило на много държави успешно да блокират заразата. Естествено, мерките са съобразени с цялостното европейско законодателство и традиции. Аналогичната национална регулация е цитираната по-горе Наредба 102, с която по същество се въвеждат европейските разпоредби.

Нека се върнем към практиката в България. Съгласно наличната информация, изпълнителната власт нарежда умъртвяване на свинете по поне два начина:

1. Избиване на здрави и неконтактни* животни в 20-километрови „зони за убиване“ около индустриалните ферми – въпреки усилията си авторът не може да издири нито един нормативен документ, разрешаващ подобна практика. Не бяха открити и заповеди на упълномощена държавна институция. За да е законен този вид умъртвяване, трябва да са изпълнени най-малко следните условия:

- европейското или националното законодателство за борба с чумата по свинете да позволява разделянето на свиневъдните ферми по форма на собственост или по някакъв друг критерий. Такова деление в цитираните по-горе документи няма;

- българските закони да позволяват различно третиране на частната собственост според нейния размер. Разбираемо е, че подобно тълкуване е в разрез с Конституцията на Република България.

Дори въвеждането на 20-километрова зона за убиване е много спорно. 

Според член 9 на Директива 60 има 10-километрови зони за карантина/наблюдение, които обаче се създават само около доказани огнища на АЧС, а в случая става въпрос за здрави животни.

След като противоречи на националното и европейското законодателство, очевидно избиването на здрави животни, собственост на дребни частни стопани, с мотив предпазване на други животни, притежавани от едри частни стопани, е пряка форма на дискриминация.

Тази мярка не е прилагана в другите страни. В Европа с най-голям и успешен опит в борбата с АЧС са Испания и Португалия. При тях отглеждането на свине е мащабен бизнес и щетите от многогодишната епидемия са огромни, но въпреки това държавата никога не си е позволила да дели собствениците на животни на дребни/едри или домашни/индустриални.

В България масовото избиване на здрави неконтактни животни с мотив превенция на свинете на индустриалните собственици очевидно е незаконно и поражда подозрения в лобизъм от страна на индустриалците. В медиите то се представя като „доброволно“, но в същото време представители на изпълнителната власт заплашват кметовете и собствениците на прасета с административни репресии. На практика държавата изнудва дребните фермери да унищожават прасетата без никакви законни основания, обосноваващи тази мярка. При тази ситуация единственият вариант на собствениците е да търсят правата си в съда и да надяват, че авторите на тези безобразия ще понесат някога поне административна отговорност.

2. Умъртвяване на здрави неконтактни животни в 3-километрови зони около инфектирани ферми.

Тази мярка се въвежда посредством заповеди (за всяко конкретно огнище) на директора на Агенцията по храните, заедно със зонирането на 3- и 10- километрови зони и другите мерки за карантина. Нека видим какви са различията между европейското и националното законодателство и българската практика.

В Директива 60 подробно е описано какво се прави при подозрение за наличие на огнище на АЧС (член 4), когато в конкретна ферма е потвърдено наличието на инфектирани животни (член 5 и 6), както и какво се предприема в защитната 3-километрова (член 10) и надзорната 10-километрова зона (член 11). Съгласно Директива 60 на умъртвяване подлежат само и единствено животните в засегнатия от болестта свиневъден обект/ферма, което е точно обратното на българската практика, където се избиват всички здрави животни в 3-километрова защитна зона. Това е фундаментално различие между законодателството и практиката в България.

У нас Агенцията по храните си позволява да избива здрави животни и да посяга на закрепено с Конституцията право на частна собственост. При това въпреки очевидното нарушаване на Директива 60 и Наредба 102, от страна на контролния орган официално не са изтъкнали никакви разумни доводи за драстичното разминаване между закона и приложението.

Избиването на здрави животни се представя в общественото пространство като панацея, извънредна мярка за спиране на болестта. При това много удобно се спестяват засегнатите по-горе подробности относно законността и целесъобразността на тази мярка. Отвратителен елемент е дискриминирането на собствениците на прасета по критерии лични/индустриални ферми, или регистрирани (ще получат обезщетения) и нерегистрирани. Тази политика разделя и настройва стопаните едни срещу други и руши авторитета на местните власти, които въпреки нежеланието, заплашвани от санкции, са заставени да действат против своите съселяни.

Не на последно място е сринато доверието в Агенцията по храните и в практикуващите ветеринарни лекари. Вие бихте ли искали да наемате ветеринар, който вместо да лекува животните ви, ги убива, а като екстра е длъжен и да доносничи?

На фона на шантажа върху собствениците на свине никой не предприема реални мерки за правилна диагностика, епидемиологично проучване и борба с болестта. Явно изпълнителната власт разчита, че като избият животните, заразата ще изчезне сама.

Какво трябва да се направи ще бъде предмет на следваща публикация.

* Определението за контактни животни според Директива 60 е на ниво ферма – „контактен свиневъден обект“ е обект, в който може да е навлязла африканска чума по свинете било поради местоположението му, движението на хора, прасета и превозни средства или по някакъв друг начин.
Д-р Сергей Иванов е молекулярен биолог, експерт по безопасност на храните и консултант на „Активни потребители“. Има магистърска степен по вирусология от Софийския университет.