Точно преди 70 години проектът "Манхатън" сложи началото на атомната ера. И, ако се вярва на архивите, едва не сложи край на човечеството

Tочно преди 70 години, на 16 юли 1945, в 5:29 часа местно време в пустинята на Ню Мексико бе натиснат един безобиден черен бутон. Секунди по-късно шепата учени и военни в старата ферма на Макдоналд първи от човешкия род видяха гъбовидния облак. Детонацията на изпитателното устройство Trinity (Троица) превърна няколкостотин квадратни метра от пустинния пясък в зеленикаво стъкло, осигури на Хари Труман допълнителни козове за Потсдамската мирна конференция, даде зелена светлина за бомбардировките на Хирошима и Нагасаки. И постави началото на атомната ера.

Експлозията на "Тринити", 16 юли 1945

В МЕЧТИТЕ НА УЧЕНИ като Енрико Ферми и Нилс Бор това трябваше да е епоха на неограничена енергия и незапомнено благоденствие. Вместо това реалността ни даде Чернобил и Фукушима, купчини от радиоактивни отпадъци и, разбира се, надпреварата във въоръжаването. Много историци смятаха, че ядреното оръжие е изиграло сдържаща роля през Студената война, предотвратявайки нов глобален конфликт.

Но с разсекретяването на старите военни архиви се оказва, че главната причина да се разминем с Третата световна е чистият късмет.

5 НОЕМВРИ, 1956. Американското военновъздушно отбранително командване (NORAD) е под тревога. Налице са всички признаци за предстоящо съветско нападение: съветски флот маневрира от Черно към Егейско море, сто съветски изстребителя са засечени над Сирия, британски бомбардировач е свален недалеч от тях, а същевременно неидентифициран самолет нарушава въздушното пространство на натовска Турция. Дори поотделно тези признаци са достатъчно тревожни, а с четирите наведнъж вече се чуват гласове за нанасяне на изпреварващ удар. После се оказва, че маневрите на флота са част от планово учение, "стоте изстребителя" са всъщност ескортът на сирийския президент от 20 машини, британският бомбардировач е кацнал принудително заради повреда, а натрапникът, изправил на нокти турските ВВС, е всъщност ято лебеди.

Гъбата от бомбата, хвърлена над Нагасаки

25 ОКТОМВРИ, 1962. В напрегнатите дни на Кубинската криза охранител във военновъздушната база Дюлут забелязва тъмен силует до оградата и стреля, задействайки свързаните аларми на всички съседни бази. Във Волк Фийлд обаче някой техник е объркал жиците и вместо предупреждението за нарушен периметър прозвучава сигналът за старт на атомните бомбардировачи. Самолетите са вече на пистата и на секунди от излитането, когато офицер от въздушната кула дотичва да ги спре. Натрапникът в Дюлут се оказва кафява мечка.

26 ОКТОМВРИ, 1962. В разгара на Кубинската криза един разузнавателен U2 на САЩ, летящ над Северния полюс, заради навигационна грешка навлиза в съветското въздушно пространство над Чукотка. Съветската въздушна защита праща няколко изстребителя МиГ да го свалят; американското командване изпраща въоръжени с ядрено оръжие F-102A, за да го ескортират обратно. Пилотите им имат разрешение сами да преценят дали да употребят ядрените ракети. По чудо тази тактика сработва и руснаците отстъпват.

21 ЯНУАРИ, 1968. На борда на атомен бомбардировач В-52, летящ над Гренландия, възниква пожар. Екипажът скача с парашути, а самолетът се разбива само на няколко километра от станция на системата за ранно предупреждаване. Конвенционалните експлозиви, с които са заобиколени бойните глави, се взривяват, но по чудо не задействат ядрена реакция. В противен случай системата би предположила съветско нападение и би наредила ответен удар.

3 ЮНИ, 1980. Обикновено мониторите на системата за ранно предупреждение на NORAD показват четири нули - знак, че няма изстрелвания на балистични ракети в СССР. Но в този ден по екраните започват да се появяват двойки. Екипажите на стратегическите бомбардировачи са вдигнати под тревога, двигателите са запалени, силозите на междуконтиненталните ракети са отворени. За щастие, преди някой да натисне копчето, се оказва, че проблемът е дефектен чип в командния компютър.

25 СЕПТЕМВРИ, 1983. В командния пункт "Серпухов 15", на 90 км от Москва, системата за ранно предупреждение засича изстрелване на междуконтинентална ракета от САЩ. За късмет дежурен тази вечер не е праволинеен военен, а полковник Станислав Петров от инженерния корпус. Протоколът изисква Петров да нареди ответен удар - 400 ракети СС-20 чакат, насочени към големите западноевропейски столици. Но вместо да спази заповедите, полковникът решава да изчака. Системата дава още няколко предупреждения за изстрелвания, преди да се разбере, че датчиците всъщност били объркани от отразена от облаците слънчева светлина. Но Петров е наказан дисциплинарно, задето е нарушил протокола.