В днешно време регистрационните номера са изключително важен елемент от документацията на всеки един автомобил.

Колите нямат право да се движат по пътищата без номер, а липсата му води до сериозни санкции.

Началото на регистрацията на колите и свързаните с тях номера е поставено от полицията в Париж през 1893 година, като целта е пределно практична – да се знае кой коя кола кара и от кого да се търси отговорност при инцидент или катастрофа.

През 1901 година системата на регистрационните табели обхваща цяла Франция, което е показателно за ръста на бройката автомобилите в края на XIX в страната. В началото поставянето на регистрационния номер е било задължение на собственика/водача на колата, като единственото изискване е било той да е постоянно видим. Три години по-късно същите правила влизат в сила и в Германия.

В интерес на истината обаче първото национално използване на регистрационни номера на автомобилите налага Холандия – през 1898 година.

В Щатите първите регистрационни номера на колите се появяват през 1901 година, след като губернаторът на щата Ню Йорк Бенджамин Одел-младши подписва закон, който изисква изписването на инициалите на собственика на колата на номера и регистрирането на колата в кметството. Две години по-късно се появява изискването номерата да са с черни цифри на бял фон.

Пак през 1903 година Масачузетс става първият щат, който започва да издава регистрационни номера и изземва инициативата от собствениците на автомобилите. След това другите щати бързо последват това решение. През 1931 година в Пенсилвания се появяват и първите „персонализирани” регистрационни номера, като става въпрос за изписване на инициалите на собственика заедно с комбинацията цифри, дадена от щата.

Стандартизацията на размерите на номерата, както и какво да пише на тях и как да бъдат разположени буквите и цифрите обаче започва едва през 50-те години на миналия век. До днес са се наложили три основни стандарта. В Европа държавите предпочитат размери на номерата 520 на 110 или 120 милиметра, в САЩ по-голямата от щатите издават номера с размери 305 на 152 или 160 мм, а в Австралия и Азия масово се използват табели с размери 372 на 135 мм.