В статията Раковски разказва и за произхода на българския език.

От спомените на д-р Иван Касабов, изд. 1905 г.

Интересно би било лекцията да ни бъде изнесена лично и сега от славния български водач Георги Раковски. За съжаление времето е неумолимо и след толкова изминали векове, можем само да гадаем какви стари елински думи е изписал Раковски и кои български думи са излезли при добавяне на отпадналите букви към тях. Виждайки резултатът от филологическото издирване, гърците и даскалът им избягали, а българите викали след тях – “чакайте, къде бягате”. Действието се развива през 1860-те гг. в гр. Плоещ, Влахия. Ето разказът на д.р Иван Касабов:

“…В Плоещ имало няколко гърци-търговци и един гръцки учител уж добър филолог, но и търговците и те се считали за много учени и надменни над българите. Често са подигравали българите с българский им произход и им правили много други унижения. Раковски разбрал това, понеже българите му разказали за отношението на гърците срещу българите. Раковски казал на българите да се съберат вечерта в кафенето и задържат там малко гърците и той да дойде да им покаже тяхната глупава наученост. Раковски действително ги намерил там, събрани българи и гърци. Раковски познаваше доста стария елински и новия гръцки език, понеже от малък още той е следвал науките си в Цариград и Атина в гръцката гимназия. При това той имаше дар да говори много убедително и ясно. Тук Раковски започнал разговор с гръцкия даскал и други уж по–учени търговци на гръцкий язик, за да ги въведе там, гдето той бил скроил планът си. Раковски влагал в филологията с гръцкий даскал, този започнал да разсъждава надменно. Раковски тогава поискал един тибишир, написал на масата едно голямо число стари елински думи с техните акценти и дигами и прочие. Обяснил какво означават тия дигами и какви букви отпаднали по-после представляват, гръцкий даскал удобрявал, че това е верно. Тогава Раковски написал думите цели с отпадналите букви и изкарал съвсем български и че те са заети от българский язик и че българский язик съществувал преди гръцкия и че този последния е разработван от българский язик. Гръцкия даскал се смутил, започнал да дига гюрюлтия, но не можа нищо да отрече в доводите на Раковски, види се толкова бил сведущ в своята филология. Около тях се струпали в кафенето сички румъни (романизирани българи) и някои румънски професори, които почнали да удобряват доводите на Раковски. Гърците тогава избягали всички от кафенето. А българите укуражени така от триумфа на Раковски, започнали да им викат – “чакайте къде бягате”. Румъните отпосле закачали гърците по тази случка, а българите тогава укуражени обърнали работата също противоположно с тези гърци, започнали да ги подиграват и презират. От тогава тези гърци отбягвали да се срещат с българите…”.

Източник: “Моите спомени от Възраждането на България съ революционни идеи”, стр. 46-47, изд. 1905 г., д-р Иван Касабов /1837-1911 г./, член на Таен централен български комитет – Букурещ /1866-1868 г./ и на Българското книжовно дружество /след 1884 г./.

Дали Раковски не ни е оставил в трудовите си „ключ“ за намиране на отговори на въпросите от увода на статията:

Георги С. Раковски за произхода на българския език

(Подбрано от „Съчинения в четири тома“. Запазена е автентичната форма на изказ на автора.)

…„Наш български говорим язик съхранил два язика познати от ученого света Европи за най-стари на свят язици, Самъскрити и Зендски язик. На Самъсъкрит язикь къту сравним спомагатълни глагол би или бити пополнено в чърковни ни язик, щем видя с удивление си, чи няма разлика от нашаго! и дето сми мислили до сега чи сме изгубили в говорими си язик, неопределеное наклонение ся съхранило исто, както на Самъсъкрит язик; в него язик неопределное наклонение глагола ити=ида, е и както на наш говорим язик аз ща и, казва народ, глагола пи-ти-тия, е пи, аз ща пи казва Българин, дати е да и проч.

Самъсъкрит язик бъдощое время ся съставя от едносложное неупределно наклонение и от едно ща, исто както и в наш говорим язик да-ща пи-ща и проч. Ние сми мислили чи окончаящи на а, о, у, нъ и на това сми били излйгани! тии са чисти окончания имянителного падежя, както и на Зендски и Самъсъкритски язик, Вишну, Ману, Кришна, Първио и дру. С една реч в България ся говори днес Самъсъкрит и Зендски язик смесно както ся види Старо-индийско и Зендско баснословие съхранено в народни праздници, приказки и проч. Тука тряба да търсим ние отличитълная черта нашаго днешнаго язика…“

…„Преимуществото българскаго язика над еленскаго се състои в том, че той е увардил почти цяло първобитното си гласопроизношение по сравнению със самъсъкритаго и зендскаго най-паче, кои са признати от ученаго свята за най-стари язици, досега познати на света, старий си крой, задумяваме най-паче в коренните му речи, без да отстъпва ни едному от европейских язиков в богатството, в удобоизречието и в преимуществото да съставя от свои си коренни речи не само млогосложни, но и нови йоще коренни речи за потреба изражения си и за нови предмети, без да изгубва свойството и явността на значенията им, както са в коренните му първобитни речи, кое преимущество новолатинските и други индоевропейски названи язици не могат да имат, освен еленскаго, защото и той има това богатство, но до някой си само стъпен и поради сместа от пелазгическаго, старобългарскаго.

Разностъпените же сродства, които имат сичките индоевропейски язици помежду си и въобще със самъсъкрит и зендски язик, никак не могат опроверга нашите доводи за преимуществото и най-голямата старина над тях българскаго язика. Първо, защото наш язик, както и више казахме, увардил и удържал до днес почти сичките гласове и изменението им един в други, както се виждат и четат в самъсъкритий и зендски език; второ, че наший язик като се разглоби до коренните си слогове, става същий почти както тях язици; трето, че тии коренни слогове, и сами уединени, изражават явни и цели мисли, както и млого коренни речи във вишеречените язици, а най-паче в глаголите и в неопределените наклонения, кои се нахождат в българский говорен язик едносложни, подобно както в самъсъкрит и зендски език“…

…„Най-после казваме: че коренните слогове в българский язик почти сичките са съставени по самото действие природи и показват като през едно прозрачно стъкло впечатленията, които, размислени от първите человеци, произвели са язика.“

„Ние сме говорили и другаде с примери в настоящее си съчинение, че наший писмен и говорен български язик има свойството при коренните първобитни слогове да прибавя по няколко си окончания, кои окончателни слогове додават на първобитните значения увеличителни, събирателни, притежателни и пр., а тии първобитни коренни слогове, като се отделят от додадените им отпосле, остават пак речи, имеющи цяло особно значение, свойство, кое има самскритий язик в най-голяма обширност, както е доказано от най-учените индиянисти. По това свойство язика си ние щем разложи народното си име българи и щем доказа как е съставено и що значи.
Коренная реч е бълг или бльг, коя съответствува с образуваната от нея благ, благий и пр.; с окончанието же на слога ар става бльгар или бльгар, попълнено с удвоений ъ става бьлгаръ, бльгаръ; а с додадений йоще слог на инъ блъг-ар-инъ, кой слог дава на тоя реч йоще едно по-обширно, по-разпространено значение. Подобно съставени речи в язика си имаме млого, от които забележваме следния: от овць (овца) става прилагателно овчь (овче месо казваме); от овчь же с додаденое ар става овч-ар, а йоще додадений слог на инъ става овч-ар-инъ и значи онзи, който притежава и пасе овце. От грьнцъ става грьнчъ – грьнч-ар – грьн-ар-инъ, и значи онзи, който има заведение и прави грънци, и други млого.

Нека сравниме и от самскрит язик една реч, коя се съставя в него язик по истий крой, както и в наш язик.

На самскрит язик коренная реч на земята е зем, от коя става прилагателна земен или земено, както ния пишат учените индиянисти; от земен же става с окончанието на ат земен-ат, а с окончанието на ар става земен-ат-ар, коя учените ни представлят съкратена зементар и тълкуват я, че значила: онзи, който наема земя да я работи, равно с fermier. Тая же реч и днес е в употребление в Хиндистан, т.е. наемающите земи за работане се назовават зементари.

Сега, като видяхме как се е съставила тая реч бльг-ар-инъ, по истото свойство самскритаго язика, нека видиме и що значи.
Видяхме, че коренная реч е бльгъ, равна с речта благъ, благий; речта же благ има няколко си значения преносни, кои са: кроткий, мирний, питомий, счастлив (благополучний), богатий, имотний (сравн. благо и благайница), благо-родний и друг., щото, ако я тълкуваме по тия значения, тряба да я разтълкуваме: бьлгаринъ = онзи, който принадлежи на кротките, мирните, опитомените, счастливите, богатите, имотните, благородните. Това е значението на българин в преностна смисъл….

Учените признават за най-стар народ, познат на света, ариите (les aryas) и тяхното име произвождат от корений слог ар, кое тълкуват ор-ачи, сеящий, а после благородни, в отношение на черното индийско племе, което ойще не е било облагородено, и пр.

Ние в наш язик имаме речи ора, орач, кое няма никаква разлика от Aryia, както го тълкуват днес учените индиянисти, и кое е едно и исто с речта бьлгарин, както я разложихме и разяснихме!

Нека кажеме йоще нещо си.

Първите арии = орачи, не са тутакси почнали да мелят житото на брашно и да си месят хляб, но яли са го тъй сурово, после са почнали да го варят цяло, после да го чукат по-дребно, да го правят на булгур и да варят и млого по-после да го мелят на брашно, да си варят каша или мамалига* и най-после да си месят пресен безквас хляб и тъй постепенно са дошли до днешното съвършенство, но не пак йоще сичките, защото има йоще млоги племена, които живеят по старому. В наш язик имаме речта булгурь, бльгурь, бългурь, кое някак си съотвествува с народното ни име, в изменението българинь, бльгаринь и булгаринь. А бългур е счуканото жито на дребно, кое варят и ядат българите и кое се види, че значи българско ядене, т.е. българско изобретение.

В народните ни же обреди бългуря и вареното жито играят едно твърде обширно тайнствено действие. Когат се роди дете, на понудата му (понуда = принос богу) варят бългур, кога гуждат име на детето, варят бългур, кога му напиват година, творят истое. Сватбите почват от засевки на жито, т.е. чисти се жито за бългур, кого варят на сватбата. На мъртвеца варят и раздават жито първий ден, в третините, деветините и так дале. Тука се крие една голяма тайна коя никак не е от християнскаго века, но остатка явна от най-древните времена, когато е изнайдено орачеството и житото е било твърде драгоценно нещо, щото е увело в религиозните тайнства!…“

Източници:

1. “Моите спомени от Възраждането на България съ революционни идеи”, стр. 46-47, изд. 1905 г., д-р Иван Касабов /1837-1911 г./;
2. „Георги С. Раковски за произхода на българския език“ (сп. „Житно зърно“); подбрано от „Съчинения в четири тома“.

literat-img.com