Наближава времето, в което започва по-широкото обсъждане на съставения от Министерството на финансите и останалите министерства проект на закон за държавен бюджет за 2020 г . Но за пореден път, както през последните повече от десет години, се повтаря практика, различна от това, което се прави в другите страни - членки на ЕС.

Европейското изискване за публичност и прозрачност на обсъждането на бъдещия бюджет в България се "спазва" по следния начин. Проектът се внася в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Разглежда са за около два часа в Комисията по бюджета на този съвет. Обсъждането традиционно се ръководи от съответния зам.-министър на финансите, който отговаря за бюджета. Присъстват експерти на двете синдикални организации и на няколкото работодателски сдружения. Обсъждането завършва с протокол, а няколко дни по-късно се насрочва заседание на НСТС. Отделят са около три часа. Съветът се ръководи от зам.-министър-председател. Няма случаи досега някой да е поискал мнение на академичната общност. Каквото и да са казали работодателите и синдикатите, проектът се приема от Министерския съвет без дебати, пише Професор Христина Вучева във вестник СЕГА.

Традиционно синдикатите поставят въпроси за минималната работна заплата и за минималния и максималния осигурителен доход. Работодателите се интересуват от данъци и от възраженията на синдикатите по споменатите въпроси.

Няма интерес към нивото и качеството на публичните услуги, към съответните разходи за тях, към тяхната ефективност и организация. Не се е случвало на тристранен съвет някой да се разтревожи от структурата на данъчните приходи например и от произтичащите от това проблеми за хората с ниски доходи. Тези въпроси и свързаното с тях ниво на публични услуги често се поставят само от високопоставени служители на Европейската комисия.

Участието на обществеността в дебата се постига основно, като се разменят мнения по сутрешните телевизионни блокове - за минути. По-обстойно се разисква по различните сайтове, като се използва информацията от заседанието на тристранния съвет.

В Народното събрание се прави едно обсъждане на проектобюджета на съвместно заседание на Икономическата и на Бюджетната комисия. След това в пленарно заседание законът се приема с гласовете на управляващата партия и на нейните партньори в управлението.

Каквото и да предлага опозицията, то се отхвърля.

Тази година все пак има повече информация за някои важни части на бюджета. От КНСБ организираха през юли конференция за данъците и дадоха предложения за промени.  Управляващите не ги приеха, а финансовият министър повтори за пореден път, че в този мандат промени в данъчната политика няма да има. За съжаление нито премиерът Бойко Борисов, нито министър Горанов досега са дали отговор на констатациите на наши и чужди експерти за лошото качество на публичните услуги. 

Министър-председателят твърди, че е много доволен от борбата с контрабандата. Никога не уточнява кои точно стоки има предвид. Наскоро г-н Борисов ни съобщи, че фискалният резерв бил пълен. Ще бъде добре експертите на Министерството на финансите (МФ) да обяснят на своите началници, че фискалният резерв не е касичка, нито фонд, нито дори резерв на правителството. В Закона за публични финанси ясно пише, че това е показател, който дава информация основно за остатъците по сметките на бюджетните организации към определена дата. Когато се говори за фискалния резерв, добре е да се припомни, че в него единствената част, която има характер на резерв, всъщност няма нищо общо с бюджета. Преди години МФ включи във фискалния резерв ресурсите на т.нар. Сребърен фонд (фонд за допълнителни пенсии), както и някои други средства, за които няма нито юридическа, нито същностна причина да влизат там, където са. Сумата на тези средства е около 4 млрд. лв. Ще припомним, че Сребърният фонд бе създаден по идея на БСП и по време на нейното управление. В него трябваше да се акумулират приходи от приватизацията и от концесионни такси. Първоначално имаше и текст, който беше в противоречие със закона за бюджета, като се предвиждаше в Сребърния фонд да се отнасят и текущи излишъци. С приемането на Закона за публичните финанси това беше коригирано.

По установените законови правила нашият министър-председател чрез решения на МС може да разполага с нещо като резерв съгласно Закона за държавния бюджет с названието ”Резерв за непредвидени или неотложни разходи”. По бюджета за 2019 г. сумата е 81 млн. лв. и е предназначена за евентуални бедствия и аварии.

Настоящият министър-председател не е първият, който се хвали и използва т.нар. фискален резерв за реклама. Историята на тази практика е следната: По настояване на нашите западни партньори, когато се подготвяхме за членство в ЕС, още през 2000 г. се въведе „Единна бюджетна сметка” при управлението на бюджетните пари в МФ. Това беше нещо много полезно и за неговото утвърждаване огромна заслуга има тогавашният зам.-министър на финансите Димитър Радев, сега управител на БНБ.

Предназначението на метода е да рационализира управлението на бюджетните пари по отделните разпоредители с оглед намалението на средствата, които са необходими за попълване на временните разриви между приходи и разходи.Това беше постигнато, но се утвърди и представата, че МФ е пълният господар на тези пари, които временно се задържат като остатък, и че това е "касата" на централния бюджет, който, както е известно, се командва от министъра на финансите. С годините сякаш се забрави основният смисъл - намаление на сумите, които временно се привличат за погасяване на касови разриви. Остана и се наложи виждането, че това е нещо, което символизира колко сме добри и как можем, когато поискаме, да извадим повече от милиард и да го дадем на някои независимо какво пише в закона за бюджета за съответната година. Това се случи например през 2017 г., когато се плащаше за "безплатното" саниране, и се повтори в края на 2018 г. когато се преведоха 1.2 млрд. лв. на акционерно дружество, за да строи по-късно магистрала „Хемус”. При тази практика трябва да оправдаем премиера, за това, че говори със самочувствие за пълния фискален резерв. Просто години наред никой не възразява и не отбелязва, че това е в противоречие със смисъла на бюджетния процес, а и със самия закон, който го регулира.

Сигурна съм, мнозина ще кажат, че това са формалности, че по-важното е да сме добри организатори и да строим. Работата е в това, че описаната практика отваря вратите на разхищенията и нахалните кражби, въпреки че инициаторите може и да са вярвали, че по този начин помагат нещата да вървят напред. Но те очевидно не вървят и се затвърждава все повече убеждението на много хора, че всичко зависи от това какво ще даде Началникът, а не какво ще запишем в Закона за държавния бюджет. Това обяснява защо при обсъждането на бюджета никой не се интересува какво е съдържанието на предвидените капиталови разходи.

Към 23 август по данни на БНБ от Баланса на емисионното управление парите на правителството са около 9.5 млрд. лв. От тях 3 млрд. лв. са на Фонда за гарантиране стабилността на държавната пенсионна система (Сребърния фонд), около един милиард имат нещо като фондов характер, един милиард са парите, току-що получени от емитирания нов вътрешен дълг. Остават около 4.5 млрд .лв. Това са остатъците по сметките на бюджетните организации. От години предлагам да се разделят при отчитането сумите, които представляват съдържанието на единната бюджетна сметка, сумите на Сребърния фонд и други с подобен характер, както и сумите, които са свързани с емитиране на дълг и неговото погасяване. Това ще позволи рекламата на правителствените успехи да бъде по-близо до истината.

Не отричаме добрите резултати, които българските публични финанси постигат от 2016 г. насам, включително и през тази година - те са факт. Точно затова няма нужда от безпочвени хвалби. Има потребност от трезв анализ при актуализирането на тригодишната бюджетна прогноза, за да се даде точно оценка на рисковете, за които имаме достатъчно информация. Рисковете са сериозни за следващите години. Част от тях са по линия на натрупаните значителни задължения в държавната енергетика. Държа да отбележа - не по вина на самите дружества, а от лошо законодателство и фактическо неприлагане на либерализацията в енергетиката, както и поради не особено далновидните приказки и действия за АЕЦ "Белене". Влияние оказват и щедрите харчове за военна техника.