Избраната от Борисов и обкръжението му тактика на непукизъм в разгара на развихрилите се изобличения има прозрачен замисъл - тя цели да създаде впечатление за неуязвимост на властниците.

Демонстрациите от рода на “Забавляваме се!” или “Добре съм, нямам нужда от подкрепа” са израз на отчаяна надежда да се спечели време, за да се обезкуражат противниците и да бъде задушен пламъкът на  общественото негодувание.

Схемата е позната и неведнъж е сработвала, пише Александър Маринов в Банкеръ. В синхрон се включват послушни институции и медии, които замазват издънките на властта и се опитват да пренасочат вниманието към нейните опоненти. Генерират се нови скандали, общественият интерес се размива и полека лека бурята утихва.

Сега обаче този номер няма да мине.

Годината не е 2012-та, нито 2015-та, нито дори 2018-та. Ситуацията също е коренно различна - нови проблеми, нови противници, нов вътрешен и външен контекст. Има поне четири обстоятелства, които подсказват, че избраната линия на поведение е не само неефективна, а напротив - ще доведе до ускоряване на разпада на този модел на властване.

На първо място, позата на непукизъм е неубедителна, защото Борисов и хората около него са силно уплашени и вече не могат да се контролират. Инстинктът - това най-силно качество на властелина на ГЕРБ - му подсказва, че краят е близо.

Страхът е много лош съветник и е безмилостен издайник - опитите да се демонстрира увереност всъщност оголват пристъпите на паника. В объркването си премиерът и хората около него не само не опровергават обвиненията, а напротив - на практика ги потвърждават.

Хаосът става неуправляем. Юрналите се по приятелски медии трубадури на вожда в старанието си да лъскат имиджа му говорят такива нелепости, че се разконспирират - обратен ефект. Ясно е, че твърдения от рода на “Атаките срещу Борисов вдигат рейтинга му” може да изрече единствено човек, който не само е купен, но и е напълно неадекватен. Такива “защитници” на практика вършат работата на враговете, защото още повече възбуждат общественото възмущение.

В допълнение, въпреки малодушието и меркантилността на повечето агенции за проучване на общественото мнение, истината за действителното състояние на обществените нагласи вече не може да се укрива. Започнаха да излизат данни, че дори първите седмици на карантината да са донесли някакви дивиденти на правителството (което е доста съмнително), това вече е минало.

Последните сондажи (но проведени преди изтеклите записи и снимки на Борисов) показват картината, позната от преди кризата. Какъв ще е ефектът от компроматите предстои да видим, но неофициално се твърди, че Васил Божков е пуснал допитването за оставка на премиера и финансовия министър, защото е разполагал с конкретни данни за нагласите по темата (доста точно съвпадащи с резултатите на Фейсбук страницата му).

Дали и кога тези данни ще бъдат публикувани е друг въпрос, но те просто биха илюстрирали логичното - натрупването на толкова много и толкова сериозни обвинения, при това от различни източници, не може да бъде просто така игнорирано.

Тук тепърва ще проличат последиците от грубата политическа грешка на Борисов да не поиска незабавно официално разследване и експертиза на “компроматите”.

Противоречието между пълно отричане и последвало частично признаване, допълнено от открития отказ да се иска проверка, има сериозен отзвук не само у нас, а и зад граница. За политиците и институциите в страните от ЕС и останалите ни партньори е много трудно да се обясни защо един министър-председател, обвинен в подобни тежки прегрешения, не иска незабавна институционална реакция (ако няма причини да се бои от резултата от експертизата).

Неубедително е и поведението на прокуратурата, която със закъснение и видимо нежелание, под натиска на общественото мнение, заговори за някаква проверка (за която главният прокурор няма информация и от която се дистанцира). Експертизи вече се оповестяват и сигурно ще има още такива, но инициативата е необратимо загубена.   

Трето, фасадата на непукизма бързо се лющи заради объркването и разнобоя в кризисния пиар на властта - донякъде обясними поради това, че тя си отвори прекалено много фронтове. Сплашването работеше, когато набелязаните жертви бяха удряни поединично. Опитите да се използват подчинените институции и медии за удари във всички посоки (включително срещу противници, които очевидно нямат отношение към разобличенията от последните седмици) водят до бързо изтощаване на и без това оскъдното доверие към управниците.

Пренатягането на репресивните гайки също няма да свърши работа. Реакцията на някои от притиснатите бизнесмени показва, че се усещат притиснати до стената, а в подобна ситуация единствената останала възможност е борба за оцеляване.

Агресията на властта показва слабост, а не сила по още една причина и това е четвъртото ново обстоятелство. Ударите й през последните месеци се насочват не само към външните врагове, а навътре, в собствените среди - срещу до неотдавна приближени или поне добронамерени политически и икономически кръгове.

Официално лансираната пропагандна теза за “свещена война срещу олигарсите” е неубедителна, защото мнозина от посочените фигури доскоро бяха сред любимците на властта.

Дали това е наистина нова собствена линия на поведение, избрана от Борисов, или е част от по-сложна игра на други фактори с цел елиминирането му, все още не е ясно, но че министър-председателят губи от безразборната размяна на удари е повече от очевидно.

Вероятно най-непосредствен ефект ще има развихрилата се хайка срещу “враговете с партиен билет”, която ще бъде фатална за типична клиентелистка партия като ГЕРБ. Като се има предвид вече демонстративната активност на Цветан Цветанов, може да се очаква, че процесът на вътрешно противопоставяне и люспене бързо ще набира скорост.

Съвпадението на връщането на партийната книжка от бившия втори в ГЕРБ и публикуването на скандалните снимки може да е случайно, но посланието от него е ясно за мнозина в средите на управляващите - време е да се търси нов кораб. Опитите да се овладее тази криза чрез показни партийни разправи на този етап вече ще има ефекта на кофа бензин, плисната върху огъня - ще даде нови доказателства в полза тезата на Цветанов, че “това вече не е нашата партия”, колкото и подобна позиция да е неубедителна в неговия политически казус.

Съмненията очевидно са обзели и най-тесните кръгове на ръководството на ГЕРБ, ако съдим по израженията и неадекватното поведение по време на импровизирания брифинг в партийната централа. Повечето от тези хора наистина са изправени пред тежка житейска дилема, но в края на краищата едва ли ще изберат саможертвата заради човек, който неведнъж е показвал, че е готов без никакви угризения да жертва всеки от тях.  

Всъщност, трудно е да се посочи печеливша тактика при подобно неблагоприятно стечение на обстоятелствата, но избраната поза на невъзмутимост е вероятно най-лошата. Властта и лично Борисов вече не са непоклатими, напротив, колосът видимо се клати и пропуква.

А когато личната изгода и страхът престанат да бъдат реални фактори, подобни режими се разпадат удивително бързо.