Неоникотиноидите са силно отровни и поради това са забранени в Европа

Но те продължават да се произвеждат и изнасят от фирми като "Байер" или BASF - и се връщат обратно чрез внасяните хранителни продукти, пише Дойче Веле

Ако зависеше само от ЕС, тези вещества отдавна не би трябвало да се използват: неоникотиноидите са сред най-опасните пестициди, разработени от химическите концерни. В ЕС тяхната употреба на открито е забранена още от 2013-а година, след като няколко изследвания доказват вредното им въздействие върху пчелите и други насекоми, които опрашват растенията. Намаляването на популацията на насекомите се оценява от организациите за прехрана и земеделие към ООН като "сериозна заплаха за осигуряването на световната прехрана".

Въпреки това субстанциите имидалклоприд на "Байер", клотиандин ("Байер" и BASF) и тиаметоксам на "Сингента" продължават да попадат в природата - макар и извън Европа. Това показва разследване на швейцарската НПО "Public Eye", както и на британската група за разследвания "Unearthed", която е част от Грийнпийс.

От септември 2020-а година износът на тези субстанции трябва да се докладва. Затова разследващите са поискали от официалните власти съответната експортна документация. Така са установили, че бизнесът с невротоксични вещества от Европа за света продължава. Най-много такива субстанции Старият континент изнася за страни като Бразилия, Русия, Украйна, Аржентина или Иран.

Германски концерни са сред водещите износители

Само в периода септември-декември 2020-а година е регистриран износ на почти 3900 тона неоникотиноидови продукти, за което европейските власти са издали 299 разрешения. "Това количество е напълно достатъчно да бъде напръскана с въпросните субстанции цялата земеделска площ на страна като Франция", казва за германската обществена телевизия ARD Клара Хойнкес от "Public Eye".

Най-големият европейски износител е швейцарският агрохимически концерн "Сингента", следван от "Байер" и BASF. Въпросните химически субстанции са произведени основно в Белгия, Франция и Германия.

Най-големият вносител на неоникотиноиди е Бразилия - страната, в която се намира около 20 процента от световното биоразнообразие, и която пред следващите години иска драстично да увеличи износа на земеделски продукти. Техни вносители са страни със средни или ниски нива на доходите, в които законодателните разпоредби относно пестицидите са не толкова строги, колкото в Европа.

Отровите се връщат обратно в Европа

Употребените неоникотиноиди не изчезват просто така, а чрез земеделските продукти могат да се върнат обратно в Европа - например с внасяните царевица, соя, манго или авокадо. "Този кръговрат трябва да бъде прекъснат", казва по този повод Карла Хойнкес от "Public Eye".

Исканията на неправителствените организации добиват още по-голяма тежест благодарение на резултатите от дейността на група учени от Германия, Австрия, Швеция и Великобритания. Те правят извода, че субстанцията имидаклоприд, произвеждана от концерна "Байер", влияе не само на нервната система на насекомите, а и на тази на човека - атакува нервните клетки. Учените са на мнението, че с храната човек би могъл да поеме количества от тези отрови, които да се отразят на нервната му система, подобно на друг известен невротоксин - никотина.

Мозъчните увреждания не са изключени

Особено тревожни, според изследователите, са данните за възможни отражения в процеса на образуване на мозъка на зародиша по време на бременността, както и при новородените деца.

Производителят "Байер" не вижда основания за преоценка на препарата и припомня, че той се използва успешно от години. От фирмата уточняват, че земеделието продължава да има нужда от неоникотиноидите, без които реколтата би претърпяла сериозни загуби.

Критиците настояват за по-строги правила при износа на пестициди. Германското правителство засега не вижда юридически възможности за това, тъй като решаващо в случая е законодателството в страните-вносителки на въпросните препарати. Франция обаче от следващата година няма да позволява износа на забранени пестициди.

Който има много, получава още повече

Големите аграрни стопанства, които работят на индустриален принцип, получават средно по 267 евро субсидии на хектар. А все повече дребни фермери се отказват. Колкото по-голямо е едно аграрно стопанство, толкова повече субсидии получава - критикува новият Аграрен атлас, публикуван от екологичната организация BUND, близката до Зелените фондация „Хайнрих Бьол“ и вестник „Le Monde diplomatique“.

Нитрати в питейната вода

Обширни земеделски площи се пренаторяват – количествата на използвания оборски тор често са толкова големи, че изобщо не могат да се поемат от растенията. В резултат на това в подпочвените води на Европа все по-често се откриват нитрати, чиято концентрация надвишава максимално допустимите в ЕС 50 милиграма на литър.

Пестициди има дори в косата

От 15 години насам общият оборот от продажбите на пестициди в Европа остава почти непроменен. Остатъци от общо 15 вида пестициди се откриват в косите на хора от шест европейски държави, изследвани по поръчка на Зелените в Европарламента. Навярно резултатите и в останалите 22 страни от ЕС не са по-различни.

Щети от климатичните промени

Селското стопанство в ЕС понася огромни щети от климатичните промени, но от друга страна и самото то допринася съществено за глобалното затопляне. След производството на електроенергия и транспорта, селското стопанство е третият най-голям замърсител на атмосферата с парникови газове. Индустриализираното животновъдство и прекомерната употреба на торове са двата основни проблема.

Когато храната разболява

Всеки втори гражданин на ЕС има наднормено тегло, а почти всеки шести страда от затлъстяване. Европейците консумират прекалено много и нездравословни храни, а индустриализираното селско стопанство насърчава тази тенденция. Въздействието на използваните пестициди, хормони и антибиотици върху здравето на потребителите все още не е достатъчно проучено.

Нехуманни условия за животните

Масовото животновъдство в страните от ЕС има твърде тъмни страни – отношението към отглежданите животни е всичко друго, но не и хуманно. Голяма част от европейските потребители са готови да плащат по-високи цени за защитата на животните в селското стопанство. Почти никъде в Европа условията за отглеждане на животните обаче не са твърде хуманни.

Експлоатация с европейски пари

В испанската провинция Алмерия има гигантски парници за плодове и зеленчуци. Работниците там най-често са нелегални мигранти, които получават мизерно заплащане, нямат социални осигуровки, нито прилични условия за живот. Благодарение на европейските аграрни субсидии и експлоатацията на техния труд, зеленчуците, произвеждани в Алмерия, са дори по-евтини, отколкото тези от Африка.

Опустошителни въздействия

Аграрната политика на ЕС оказва опустошително въздействие над околната среда. Тропическите гори в Латинска Америка и Азия се изсичат, за да се отглежда соя за фураж. През 2017 година над 40% от износа на птиче месо от ЕС е бил предназначен за държавите, южно от Сахара. Тамошните фермери обаче не могат да се конкурират със субсидираните аграрни продукти от ЕС.

Каква ще е бъдещата аграрна политика?

Европейската аграрна политика се преработва на всеки седем години. В момента се водят преговори за аграрната реформа през 2021 година. Аграрната индустрия лобира в Брюксел на пълни обороти. Сдруженията на потребителите и защитниците на животните също искат да участват в определянето на общата аграрна политика, но влиянието им е скромно.