Разходката по старите тревненски улици ни връща към Санстефанска България

Разходката по старите тревненски улици ни връща назад към Санстефанска България. Белите къщи, китните дворове, подредените занаятчийски дюкяни и днес загатват за трудолюбието на следосвобожденските ни сънародници.

„Тук сме били занаятчийски център. Имало е много вълна, правели са се шаяци, гайтани. В животновъдството от кожите са се правили патъци, цървули. Развито е било ножарството и куюмджийството”, разказва дърворезбарят Митко Иванов, предава NOVA.

По старите пътища през Балкана богатството на Трявна и региона е познато далеч извън границите на Княжество България. На днешната улица „Славейков” 85 намираме живото доказателство за търговията, която е кипяла по тези земи.

„Тревненският край е имал 3 митнически пункта - на Кръстешката поляна, в село Райковци и в горния край на града. Къщата, в която се е помещавал митническият пункт, е построена през 19 век”, разказва Розалина Димитрова, екскурзовод в Специализиран музей - Трявна.

Къщата - митница

Така тревненци познават реставрираната постройка, която днес е жилищен дом. Навремето е била собственост на търговеца Рачо Бояджиев, а след това - на неговите наследници - участникът в Балканската война Алекси и неговите дъщери - Анна и Сийка. Годините отдавна са заличили почти цялата писмена история на това място. Запазен е обаче надписът на фасадата.

„Българино, това е митницата. Тук е преминавала границата на разпокъсаното ни от Берлинския конгрес през 1878 година отечество!”

Оттук е вървял един от най-натоварените маршрути през Стара планина към пазарите на Източна Румелия, разказва дърворезбарят Митко Иванов, чиито далечни предци са се занимавали с търговия.

„Проходът е важен още от Византийско време. Тук има и римски пътища, които са вървели горе високо. Това е единственият проход, много труден за преминаване за хората, които не го познават, но пък много удобен за тези, които са го познавали”, разказва Митко Иванов.

Митниците в Княжество България, създадени с помощта на временното руско управление първоначално са били 12. Според историческите справки, непосредствено преди Съединението техният брой е 25. Освен Трявна, по границата с Източна Румелия търговията е преминавала през пунктовете Буйново, Вакарел, Габрово, Пирдоп, Самоков, Тича и Троян. Митниците между двете страни на Балкана се закриват на 1 ноември 1885 година.