На 12 октомври държавата за първи път окончателно загуби едно от делата, заведени от самата нея за собствеността на т.нар. царски имоти. Върховният касационен съд (ВКС) присъди двореца "Царска Бистрица" на бившия престолонаследник и бивш премиер (2001-2005) Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок

Досега тези дела винаги завършваха в полза на държавата – магистратите уважиха претенциите ѝ за дворците "Саръгьол" и "Ситняково", разкрива Свободна Европа. В същото време отхвърлиха исковете на Сакскобургготски и сестра му за двореца "Кричим" и стопанството на резиденция "Врана", използвано в миналото от Управление "Безопасност и охрана" (УБО) на бившата Държавна сигурност (ДС).

Към момента продължават да са висящи още две дела – за самия дворец "Врана" и за 16 500 дка гори в Рила. Първото се намира на втора инстанция в Софийския апелативен съд, след като на първа беше спечелено от държавата, а второто е още на първа инстанция в Софийския окръжен съд.

Защо досега държавата винаги печели, а този път загуби дело срещу Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза? Отговорите са в следващите редове.

Връщането и отнемането

Наследниците на българския цар Борис III (1918-1943) получиха дворците "Царска Бистрица", "Ситняково" и "Саръгьол" през 2002 г. с решение на правителството, оглавявано от сина на царя, престолонаследникът Симеон Сакскобургготски. Година по-рано той основа Национално движение Симеон втори (НДСВ), което спечели изборите. Така се стигна до ситуацията, в която имотите бяха върнати от кабинета "Сакскобургготски", подкрепян от НДСВ и ДПС.

Дворецът "Врана" пък беше върнат от тогавашния кмет на София Стефан Софиянски с мотива, че изпълнява решение на Конституционния съд (КС). Става въпрос за решението му от 1998 г., с което беше обявен за противоконституционен Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд I (1887-1918) и Борис III и на техните наследници от 1947 г.

В началото на първия кабинет на Бойко Борисов през 2009 г. Народното събрание прие мораториум върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат със земи и имоти, върнати им като наследници на бившите царе.

Симеон Сакскобургготски заведе дело срещу България в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, което продължава да е висящо.

Мораториумът беше замислен като временна мярка до приемане на специален закон по тези въпроси, но продължава да действа и сега. Заради невъзможността си да го атакува пред съда, бившият премиер заведе дело срещу България в Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), което продължава да е висящо.

Междувременно Сакскобургготски и сестра му предявиха съдебни претенции за собствеността на "Кричим", но ВКС окончателно реши случая в полза на държавата през 2012 г. Тогава съдиите приеха, че т.нар. Интендантство на Цивилната листа на царя, на чието име са нотариалните актове на повечето имоти, е държавен орган, а не гражданска структура на монарха за управление на неговото имущество.

През 2011 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) заведе от името на държавата дела за собствеността на "Врана", "Ситняково", "Саръгьол", "Царска Бистрица" и горите в Рила. Първите три случая окончателно бяха решени в нейна полза, за да се стигне до 12 октомври, когато ВКС произнесе първото си решение в обратна посока.

Ролята на Конституционния съд

Ключово значение за случая с "Царска Бистрица" имаше тълкуването на конституционното решение от 1998 г. Това беше първото дело, по което върховните съдии решиха да попитат членовете на КС какъв е правният ефект от обявяването за противоконституционен на закона, с който през 1947 г. е било конфискувано имуществото на бившите царе.

ВКС прие, че Фердинанд I е закупил земята и е построил със свои средства имението "Царска Бистрица"

Отговорът беше, че подобни закони не трябва да се приемат за валидни след приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. Тоест, държавата не може да смята, че по силата на противоконституционен закон, действал до 1991 г., е придобила законни права върху имущество, конфискувано благодарение на същия този закон.

"Това е една от основните тези, които трябваше да бъдат проверени. Съдът получи отговор от КС – той е категоричен, че когато става въпрос за закони с еднократно действие, […] тяхната противоконституционност настъпва при постановяване на решение за това. Тъй като този закон е бил заварен от конституцията от 1991 г., а преди това не е имало КС, затова правните последици от този закон не пораждат действие от 1991 г. насам", коментира пред Свободна Европа адвокат Валя Гигова, защитник на Мария-Луиза Хробок.

Под закон с еднократно действие юристите имат предвид този, който не създава общи правила за поведение, нито засяга неограничен кръг от хора, а действа в точно определена ситуация срещу конкретно изброени лица.

Свободна Европа потърси за коментар и адвокат Ирен Савова, чиято кантора защитава интересите на държавата по тези дела. Тя обаче отказа да коментира изхода от делото за собствеността на двореца "Царска Бистрица".

Мотивите на Върховния касационен съд

Именно тълкуването на решението на КС от 1998 г. беше сред основните доказателства, върху които третата инстанция стъпи, за да отсъди в полза на Сакскобургготски и сестра му.

Освен това върховните съдии Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Гълъбина Генчева посочиха в решението си, че приложените по делото крепостни актове и предавателни записи сочат, че цар Фердинанд I е закупил земите и горите в имението "Царска Бистрица".

Въз основа на тези документи ВКС направи извод, че в началото на миналия век те не са били нито държавна, нито общинска собственост. Нито пък държавата може да ги е придобила по презумпцията, че "държавни гори са ония, които не принадлежат нито на частни лица, нито на общини".

"Имотът не е посочен като държавна гора в нито едно от представените по делото писмени доказателства – стопански карти, дефинитивни стопански планове, актове по определяне предмета на горското стопанство", каза съдът.

Показанията на свидетелите

По отношение на построяването на самия дворец, върховните съдии приеха за достоверни показанията на свидетели, които преразказват сведения, предавани в семействата им. Според тях Фердинанд I е купил земите, върху които впоследствие с лични средства, наследени от майка му княгиня Клементина, е построил "Царска Бистрица".

По този повод ВКС написа в решението си, че въпросните събития са се случили преди повече от век и разпитът на очевидци очевидно е невъзможен.

"Сам по себе си фактът, че свидетелските показания не почиват на преки и непосредствени възприятия, не може да обоснове извод за тяхната недостоверност, а оттам и констатация, че твърдените от свидетелите факти не са се осъществили", се казва в окончателното съдебно решение.

Съдът отхвърли тезата на държавата, че т.нар. Интендантство на Цивилната листа на царя е придобило имота по давност.

В него беше отхвърлена и тезата на държавата, че т.нар. Интендантство на Цивилната листа на царя е придобило имота по давност, тъй като през 1930 г. на негово име е съставен акт за собственост.

Според ВКС това обстоятелство би опровергало датиращите от 1900 и 1901 г. крепостни актове на името на Фердинанд I, "само ако по делото е установено, че Интендантството действително е упражнявало самостоятелна фактическа власт срещу царя и неговото семейство до абдикацията му, респективно е установило такава самостоятелна фактическа власт след абдикацията на Фердинанд I".

"Доказателства Интендантството на Цивилната листа да е установило самостоятелна фактическа власт върху процесния имот преди 1918 г. обаче по делото не са представени, а дори да се приеме, че през 1918 г., след отпътуването на бившия цар Фердинанд от България, имотът е преминал във владение на Интендантството, то до 1930 г. не е изтекъл предвиденият в Закона за давността 20-годишен срок на недобросъвестно владение", аргументира се Върховният касационен съд.

Не трябва нов закон

Така съдиите Соколова, Калинова и Генчева отхвърлиха и трите тези на държавата – че притежава имота заради презумпцията, че всички гори са били държавни според Закона за горите от 1897 г., че го е придобила по давност между 1900 и 1930 г., както и по силата на закона за конфискацията от 1947 г.

Освен това, те подчертаха, че няма нужда въстановяването на собствеността върху имуществото на наследниците на бившите царе да става със закон, защото актът, с който то е било отнето "към настоящия момент е обявен за противоконституционен, а с оглед неговото правно естество и за невалиден".

"Разликата между това дело и другите дела е, че по отношение на другите дела винаги дворците "Ситняково" и "Саръгьол" са водени във всички списъци като имоти, собственост на царе, но никога земята под тях не е била на царе. Теренът, върху който е построен "Ситняково", е общински, а "Саръгьол" е върху държавен терен. Никога не е имало спор", коментира още пред Свободна Европа адвокат Гигова.

На въпрос какво очаква да се случи оттук нататък с последните две висящи дела за т.нар. царски имоти, тя заяви, че "би трябвало съдилищата, които ги гледат, да се съобразят с решението на КС, а по отношение на фактите, всеки съд ще гледа конкретните факти – къде има нотариални актове, къде няма – аз казвам, че навсякъде има".

Решение предстои и по делото срещу България в Страсбург. През 2018 г. ЕСПЧ отхвърли претенциите на Сакскобургготски и сестра му срещу действията на държавата по отношение на двореца "Кричим", но продължи да разглежда делото по отношение на наложения от парламента мораториум.