Мъката ми е голяма. Имахме двор и къща на село. Тичахме всяка събота и неделя да работим там. Всичко си имахме, макар че заплатите бяха ниски.

Пенсионирахме се. Алчни и мързеливи хора отмъкнаха всичко за една нощ. Мъжът ми получи стрес и се разболя от паркинсон. Десет години се мъчи и почина. Нямах пари за погребението и взех заеми. Хората уж казваха да им върна парите, когато мога, ама взеха да си ги искат. Така се принудих да тегля кредит. Ама как да го погасявам с ниската си пенсия?

Синът ми вече 15 години е безработен и болен. Още малко дължа на погребалната агенция, но си мисля, че ако и аз се спомина, синът ми няма да може да се оправи. Няма да има откъде да плати, за да ме погребе. Откъде пари?

По-младите казват: „Да сте икономисвали”. Как? Аз бях с три операции, мъжът ми беше на скъпи лекарства.

И министър Калфин не може да осигури по едно гробно място на човек, ама с това може би могат да се заемат общините и кметовете.

Баба Мария, Велико Търново