Двамата лежат безпомощни в дома си, след като хвърлиха и скътаните за погребението си пари в бездънната яма на българското здравеопазване.

Жестока човешка трагедия смаза възрастно семейство от бургаското село Черни връх. След сигнал от техния внук Диян екип на "Флагман" се срещна с покрусените и приковани за легло Донка и Стоян Колеви, чиято драма би разтърсила сърцето на всеки човек.

Всичко започва, когато на 28 февруари 76-годишният бивш полицай дядо Стоян Колев изгорил и двете си ръце до китките, докато палил печката в дома си в село Черни връх. Съпругата му Донка го намерила на земята, безпомощен и виещ от болка. След посещение на Спешния център в Бургас става ясно, че възрастният човек е с много тежки изгаряния от III степен и в бургаската болница не могат да го лекуват, тъй като тук няма Отделение по изгарянията. Дежурните медицински лица насочват пациента към Варна, където в случая се намира най-близкият специализиран център по изгарянията. След едночасово чакане, докато дойде линейката и след това пропътувани 150 км, дядо Стоян е транспортиран до Варна, където е прегледан и му е направена превръзка на двете ръце. Едва на 4 март е установено, че възрастният човек има нужда от операция, която е извършена след още два дни – 6 март.

При интервенцията са ампутирани 9 от 10-те му пръста, което означава, че до края на дните си дядо Стоян няма да може да се обслужва сам. В дните след постъпването в клиниката дядото повече не е преглеждан от лекар, вероятно поради четирите почивни дни около националния празник 3 март. Дали забавянето на самото лечение е усложнило състоянието на дядо Стоян и е довело до крайното решение да бъдат отрязани деветте му пръста, могат да кажат само лекарите.

Историята продължава още по-драматично. Поради невъзможността на възрастния мъж да използва и двете си ръце, му е необходим някой, който да го обслужва, а болницата не осигурява такова лице. Съпругата на дядо Стоян – 73-годишната Донка Колева, го придружава през цялото време от Бургас до настаняването във Варна. Първите пет дни за нея е осигурено легло в същата стая, понеже останалите три са били свободни. В деня на операцията обаче и късметът я напуска. Леглата биват заети от пациенти и тя е изхвърлена да спи на носилка с колелца, която е с височина малко по-голяма от стандартните легла.

На 6 срещу 7 март в 4:45 часа през нощта едното колело се счупва и жената пада на земята, като си чупи тазобедрената кост под ставата на левия крак.

При крясъците от болка на възрастната жена пристига дежурната сестра, която решава, че баба Донка се преструва. „Викаше ми: „Опитай да станеш, само си натъртена!“, след което излезе от стаята“, казва през сълзи жената. Баба Донка е оставена един час на пода, без да й е обърнато никакво внимание, докато дядо Стоян лежи безпомощен на леглото до нея и плаче.

„Сестрата извика един по-корав от пациентите и една циганка да ме вдигнат. Ревях от болки, а те двама ме хванаха и като люлка ме хвърлиха на същата счупена носилка, вързаха ме с един бинт да не падна. Оттам вече никой не ме погледна. Когато дойде визитацията, дежурната лекарка ми каза: „Ти не си наш пациент и трябва да си отиваш. Ще изпишем и дядо Стоян (който е опериран само преди часове – б. р.) и да си отивате“, разказва през сълзи баба Донка. „Добре, че имам мобилен телефон, който внукът ми Диян ми даде. Обадих му се, като паднах, и той тръгна заедно с брат си и чичо си от Бургас“, добавя жената. „Моите хора дойдоха във Варна към 10:30 часа, а дотогава 5 часа никой не ме погледна. Диян се обади на тел. 112, но оттам казаха, че не могат да навлизат на територията на болнично заведение. Когато пристигна във Варна, вдигна скандал и те вече се разтичаха, дойдоха, прегледаха ме и видяха, че имам счупено. Внукът ми плати на частната линейка на БЧК да ме докара от Варна до МБАЛ „Дева Мария“ в Бургас, а дядо Стоян откараха в старческия дом в Българово. От МБАЛ „Дева Мария“ ме оперира д-р Минчев от Отделението по ортопедия, на когото от сърце благодаря. Ще се възстановявам близо 4 месеца, но според него ще мога отново да съм на крака", казва още баба Донка.