Новите изисквания за торене в Европа налагат използването на по-малко торове в бъдеще.

Стабилизиращият азот може да помогне за по-ефективно торене. Какво означава това и как работи, пише Agrarheute.com, цитиран от Agri.bg.

Азотът (N) е един от най-важните хранителни вещества за растенията. По-голямата част от нега в света присъства в атмосферата само като атмосферен азот. Не е достъпен за растенията - с изключение на бобовите култури.

Повечето растения могат да реабсорбират само азот под формата на амоний (NH4 +) и нитрат (NO3-) през корените. Абсорбирането на нитратите е лесно, но те са по-летливи и лесно се губят чрез измиване. Амоният на свой ред не може да се измие, но може бързо да се превърне в други вещества. Почвените микроби могат да го превърнат в нитрит. Същевременно при реакция част от амония и нитратите се превръща в азотен диоксид (NO2), който се издига в атмосферата. Това не само е вредно за климата, но и хранителните вещества се губят от почвата. Освен това е неефективно и струва пари.

Топлината ускорява превръщането на азота

Изключение сред минералните азотни торове е карбамидът. Растението не може да го абсорбира директно, затова първо трябва да се превърне в амоний. Различни почвени микроби са отговорни за процесите на преобразуване. Колко по-активни са те, толкова по-добре. Разбира се, роля има и климатът. Почвените организми са много активни, особено в топла среда. В рамките на няколко дни те могат да превърнат уреята в амоний и амония в нитрат. Наличието на вода също влияе върху химичните процеси.

Добавките поддържат виталността на растенията

Промишлеността е наясно с тези проблеми в ефективността на торовете и предлага различни средства за стабилизация, за да може азотът да се поддържа в желаната форма по-дълго време.

Има два различни механизма за това: инхибитори на нитрификацията и инхибитори на уреазата. Последните трябва да се добавят към торовете с карбамид. Те инхибират превръщането на уреята в амоний или амоняк.

Инхибиторите на нитрификацията забавят следващата стъпка в превръщането на амония в нитрат. Това ги прави полезни за органичните торове, съдържащи амоний, и за торенето на корените. Процесите на трансформация могат само да бъдат забавени, но не и спрени.

Инхибиторите дават на растението около десет дни повече време за абсорбиране на урейния азот. Те дори може да задържат амония в продължение на 6 седмици. Това означава, че азотът е по-дълго време достъпен за растението. По този начин хранителните вещества достигат до корените безопасно дори при сухи условия, а емисиите намаляват.