Дали докладът на одиторите за КТБ е верен или не, ще се разбере евентуално след години, а може и никога да не бъде осветлено истинското състояние на нещата, тъй като при фалит активите се продават много под себестойността им. Това пише в „24 часа” проф. Иван Тодоров.

Според него, големите кредитополучатели ще направят така, че да са най-големите купувачи на тези активи чрез поставени лица, тъй като са заинтересовани от това. Докато хората с пари над гарантираните от закона 196 000 лева са в най-тежка ситуация.

Те обаче имат поне 2 възможности да не са на абсолютна загуба. Първата е да продадат вземането си от банката на фирма, която има да връща кредит към банката. Разбира се, така няма да получите 100% от сумата, но във всички случаи ще си върнете част от влога.

От своя страна, купувачът на това вземане ще го прихване от своя кредит и ще дължи по-малко. Така всички по веригата печелят. Тази операция обаче трябва да стане преди БНБ да реши официално, че отнема лиценза на трезора.

Втората възможност е да встъпите в дълга на някой от кредитополучателите на банката. След като стъпите в съществуващ дълг, вие ставате солидарен длъжник на банката, но тъй като имате и влог, извършвате прихващане.

Когато това се реализира, започвате да си търсите парите от длъжника на банката, чийто дълг сте намалили с вашия влог. Трябва съответната фирма да е читава и почтена, за да ви изплати дължимото или част от него.

В частта от доклада на одиторите, публикувана от БНБ не е изяснен достатъчно въпроса колко са били необслужваните кредити, макар че официалните данни отпреди поставянето на КТБ под специален надзор са за ниско ниво на лошите вземания. Не става ясно и колко от теглилите кредит нямат сериозен бизнес и няма да могат реално да покрият дълга си. Затова трябва да се подхожда внимателно, ако се тръгне на който и да е от вариантите.