Искате закрила от преследвачи, а ви арестуват заради това, че преследвачите ви търсят.

Това е кратката история на Йосиф Топуридзе, който някога е наричан “наказателен меч” на Грузия, а днес живее самотно и анонимно в София. Сега за първи път излиза от анонимност.

Той е един от десетките хора в екипа на грузинския президент Михаил Саакашвили, дошли на власт след “Революцията на розите” през 2003 г., но принудени да напуснат страната си десетина години по-късно – когато политическата власт се сменя и започва да арестува своите предшественици.

Избягалите получават убежище в страни на Европейския съюз (ЕС). С едно изключение – Топуридзе. Той е единственият грузинец от екипа на Саакашвили, който след няколко години в Турция решава да остане именно в България.

На 12 юли 2019 г. той подава молба за статут на бежанец в Държавната агенция за бежанците (ДАБ), но през декември същата година институцията му отказва това. Мотивът е, че няма доказателства някой да го преследва.

Топуридзе се обръща към съда в София, но и той прави същото заключение. И когато предстои разглеждането на случая на втора и последна инстанция, се случва необяснимото: Топуридзе е арестуван от българската полиция по искане на Грузия.

Това става в началото на 2021 г. точно в сградата на ДАБ – последното място на света, където кандидат-бежанец с редовни документи, висящо дело за статут и без криминални прояви, може да се чувства заплашен.

Точно там ли?

След като прекарва три дни в ареста, Топуридзе е освободен от съда под гаранция от 1000 лева. В момента той очаква не само съдебното решение за получаване на бежански статут, но и искането на Грузия за екстрадиция. Адвокатката му Ваня Траянова твърди, че когато такова искане постъпи, той отново може да бъде арестуван.

„Това, което е най-необяснимото за мен, е, че арестът беше извършен точно в сградата на институцията, към която се обърнах за помощ“, казва самият Топуридзе за Свободна Европа.

Нали България е в ЕС и НАТО, свободна страна, на която се възхищавам.

Йосиф Топуридзе

„И преди това не разбрах защо ми отказаха статут, но арестът точно в ДАБ е нещо, което истински ме порази. Нали България е в ЕС и НАТО, свободна страна, на която се възхищавам. Улиците ѝ са спокойни, хората са усмихнати като в Грузия – затова заобичах България“, казва той.

Красимир Кънев, който оглавява най-голямата правозащитна организация в страната – Българския хелзинкски комитет – смята, че „около този случай има редица озадачаващи обстоятелства, едно от които е арестуването на Топуридзе при неприключила процедура за получаване на бежански статут. Ако на него му бъде даден такъв, това е предпоставка той да не бъде връщан в Грузия“.

От ДАБ отказаха да потвърдят или да оспорят твърдението, че арестът е извършен на тяхна територия. Съобщиха, че не могат да коментират конкретни случаи. Казаха само това: „Не разполагаме с информация чужденци, намиращи се в производство за предоставяне на международна закрила, да са били задържани от правоохранителните и/или правоприлагащи органи в сградата на ДАБ при МС“.

От пресцентъра на МВР дадоха три различни коментара по ареста за 2 минути телефонен разговор – първо казаха, че за ареста трябва да се пита прокуратурата, после – че в основата на ареста е ДАНС (Държавна агенция "Национална сигурност"), а накрая – че въпросите трябва да се зададат в друга писмена форма, която изисква отговор в рамките на две седмици.

От прокуратурата казаха, че са научили за целия случай едва след ареста. „Бяхме уведомени от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ на МВР“, които са действали по информация, която са получили. Това е тяхно право“, каза директорът на пресцентъра на прокуратурата Веселин Иванов.

От ДАНС не отговориха на Свободна Европа до редакционното приключване на статията. В справка на институцията, изпратена в ДАБ на 5 август 2019 г., пише, че „ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България“ на Топуридзе.

Кой е Йосиф Топуридзе

Полковник Топуридзе е заместник-началник на грузинските тайни служби в продължение на 8 години – почти през целия период на управлението на Михаил Саакашвили. Някогашното име на тези служби е КГБ, но новите власти променят структурата, като ѝ дават име, трудно разгадаемо за външния слух: Департамент за конституционна безопасност (ДКБ).

Йосиф Топуридзе е роден през 1962 г. в грузинската столица Тбилиси, когато страната е част от СССР. Дипломира се като инженер-химик и заминава за аспирантура в Москва точно по времето на Перестройката. Работил е като инженер в Грузинския политехнически институт, в местния авиационен завод и в московския Научно-технически съюз.

Постепенно изоставя инженерството, когато Грузия е вече независима държава, а бизнесът е свободен. Става търговски директор в германо-грузинска застрахователна компания. Заместник-директор е и на неправителствена организация, която се бори за свобода на придвижването. Това е времето, в което Грузия преживява отчайваща бедност, повсеместна корупция, режим на тока и на водата.

Йосиф Топуридзе по времето, в което е зам.-директор на тайните служби (2004-2012). В Грузия често го наричат "наказателният меч" на Саакашвили.

В средата на 90-те той отказва подкуп на полицай от местния КАТ и в опита си да му потърси отговорност стига и до парламента, разказва Топуридзе. По това време председателят на правната комисия е младият Саакашвили, който взима въпроса присърце. Случаят добива популярност в медиите. Самият Топуридзе започва да учи право в Тбилиси. Завършва го в същата година, в която става и зам.-директор на новите служби. Докато е следвал задочно, вече е заемал по-ниски постове в Министерството на правосъдието и се е кандидатирал за депутат.

Промените и след това

Най-известният пример от управлението на Саакашвили е точно този, към който Топуридзе има пряко отношение: уволнението на всички полицаи от местния КАТ в рамките на ден и заменянето им с други в следващите два месеца.

Правителството обявява война на корупцията в университетите и администрацията, на големите мафиотски кланове и на дребни улични банди, съкращава държавни служители. Много хора не харесват стила на управление, обвиняват го и в изборни измами, и в нарушение на човешките права.

През 2008 г., след война с Русия, Грузия губи контрол над автономните си райони Южна Осетия и Абхазия.

От 2012 г. начело на Грузия е вече милиардерът Бидзина Иванишвили с партията си „Грузинска мечта“

Във втората половина от управлението на Саакашвили недоволството на хората взима връх над първоначалния ентусиазъм. С изборите от 2012 г. властта се сменя и начело е вече милиардерът Бидзина Иванишвили с партията си „Грузинска мечта“. Новите власти завеждат наказателни дела срещу своите предшественици, които влизат в затвора или са осъдени задочно.

“Откакто “Грузинска мечта” дойде на власт след парламентарните избори от октомври 2012 г., повече от 100 политически лидери и представители на моето правителство бяха обвинени по изфабрикувани доказателства, получени с натиск и заплахи срещу свидетели”, пише бившият президент на страната Михаил Саакашвили до президента Румен Радев и до премиера Бойко Борисов. С това писмо той се застъпва за Топуридзе, който вече е поискал статут в България.

Саакашвили пише още: „Тъй като са наясно с политическия характер на наказателните преследвания (...), някои страни от ЕС, като Франция, Обединеното кралство, Унгария, Австрия, Финландия, Италия и Гърция отказаха да екстрадират бивши държавни служители на Грузия. Много от тях предоставиха убежище“.

Самият Саакашвили в момента живее в Украйна, където оглавява Националния съвет по реформите.

Що се отнася до делата, гледани в Грузия, по най-известното от тях има решение на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). Става дума за случая на бившия вътрешен министър и за кратко премиер по времето на Саакашвили - Вано Мерабишвили, който също е обвинен и прекарва няколко години в затвор в Грузия.

В решението на съда в Страсбург се казва, че процесът, който формално е воден за престъпления по Наказателния кодекс, в действителност маскира скритата цел на грузинските власти – отслабване на политическия опонент.

"България ли е единствената неразбрала?"

Йосиф Топуридзе е един от осъдените задочно в Грузия. Неговата присъда е 3 г. и 9 месеца затвор за престъпление, което той е извършил през 2005 г. – удряне и обида на полицай. Обвинението е повдигнато от новите власти през 2012 г. и се квалифицира като превишаване на служебните правомощия. Присъдата е влязла в сила през 2016 г.

Топуридзе е осъден задочно в Грузия на 3 г. и 9 месеца затвор за престъпление от 2005 г. – удряне и обида на полицай

През 2012 г. Грузия започва издирването на Топуридзе с червена бюлетина на Интерпол. По това време той вече е напуснал страната с дипломатическия си паспорт и живее в анонимност в Турция. Твърди, че остава там, докато не разбира, че грузинци са попаднали на следите му.

Влиза в България нелегално през юни 2019 г. Подава молба за бежански статут в ДАБ и за политическо убежище в администрацията на президента Румен Радев. От президента още няма отговор. Другото е отказ.

„България ли е единствената страна, неразбрала какво Грузия прави с целия ни екип?“ – пита реторично Топуридзе.

Един необясним арест

В началото на тази година Топуридзе е отишъл на редовната си среща в ДАБ, за да му подновят картата за временно пребиваване

„Картата се издава на хората, които търсят закрила и се подновява на всеки 3 месеца. За мен това ставаше винаги на 10-о число”, каза Топуридзе за Свободна Европа.

“Беше януари и 10-о число се падаше в почивен ден. Аз специално се обадих в ДАБ по-рано, за да ги питам как да постъпя и те сами ми казаха да дойда на 11-и, в 9 сутринта. Отидох даже по-рано”.

Всичко е било необичайно в този ден – датата, но също и молбата на служителя от гишето от ДАБ – вместо да му каже да се върне след два часа и да получи новото картонче, както е ставало обикновено, служителят го е помолил да мине зад една желязна врата, където не се допускат външни лица.

Минути по-късно са дошли трима цивилни, не са се представили, взели са му телефона и са му сложили белезници, разказва той.

“Качиха ме на една зелена “Нива” и ме откараха в 6-о районно управление. Чак там ми позволиха да звънна на адвоката си. Останах в районното 24 часа”.

В заповедта за арест, издадена от мл. инспектор Анри Томов от 6-о Районно управление, пише, че Топуридзе е „лице, обявено за общодържавно издирване по [Шенгенската информационна система] ШИС (...) – лице за арест с цел екстрадиране“.

Какво е ШИС и кой има достъп до нея

ШИС е система, подчинена на Европейската комисия, която събира информация за издирвани или изчезнали лица. Независимо от това, че се казва “шенгенска”, достъп до тази система имат включително и страни, които не са членове на Шенгенското пространство, и България е една от тях. Грузия не е.

Вписването на дадено лице в ШИС се извършва само по искане на съдебните власти, поясниха от Европейската комисия

Само две български институции могат да впишат дадено лице в системата – МВР и ДАНС. Всяка от тях има право да го направи само по искане на съдебните власти, поясниха от Европейската комисия за Свободна Европа.

В конкретния случай в ролята на съдебна власт би следвало да е прокуратурата, а не съдът, тъй като съдът все още не е бил сезиран, обясниха за Свободна Европа юристи, запознати с работата на системата.

Така в историята липсват два важни факта – коя българска институция е вписала за издирване Топуридзе и кое след кое се е случило – дали първо арестът или първо вписването в ШИС.

Топуридзе твърди, че е бил арестуван в ДАБ около 9 сутринта на 11 януари. Заповедта за арест, издадена от 6-о РУ на МВР след като Топуридзе е бил отведен там, има час: 10.15, все така на 11 януари. Искането на грузинската прокуратура до българската за „временно задържане на грузинския беглец Йофиф Топуридзе с оглед екстрадирането му в Грузия“ е със същата дата, 11 януари, но няма час.

Засега излиза, че преди 9 сутринта на 11 януари 2021 г. писмото от Грузия е успяло да обиколи българските институции, да предизвика вписване на издирваното лице в ШИС, да мобилизира екип за задържането и да доведе до арест. За минути.

Още несъответствия

Цялата история, разказана дотук, липсва почти напълно в съдебното дело, което разглежда мярката за неотклонение на Топуридзе. Там датата на ареста е изместена с ден по-късно, а абревиатурата ШИС изобщо не фигурира.

Според това, което прокурорът описва в съда, арестът е извършен на 12 януари, а основанието за него е издирване на лицето с червена бюлетина на Интерпол.

На сайта на международната организация Топуридзе не е посочен като издирвано лице, но страната, която го търси, има правото да поиска да не се обявява публично издирването му. От Интерпол не отговориха на запитването на Свободна Европа.

Според грузинските медии през май 2017 г. Топуридзе е бил свален от списъка за издирване на Интерпол

Според грузинските медии през май 2017 година Топуридзе е бил свален от списъка за издирване на Интерпол, след като 5 години е бил издирван от институцията. Това е и едно от основанията на ДАБ и съда в София да му откаже статут на бежанец.

„Аз не съм виждал никакъв документ за това, че съм свален от издирване“, казва самият Топуридзе. Неговата теза е, че Грузия никога не е спирала да го търси.

На 11 януари 2021 г. - денят на ранния сутрешен арест - Интерпол-Грузия е изпратила писмо до колегите си в София, с което Свободна Европа разполага. В него се посочва номерът на червената бюлетина, валидна към тази дата.

Писмото гласи: "В отговор на посоченото по-горе Ваше съобщение Ви уведомяваме, че Йосиф Топуридзе е издирван от нашите правоприлагащи органи с цел задържането му и по-нататъшното му екстрадране в Грузия. Изпращаме червената бюлетина на лицето и заповедта за арест. Уведомяваме Ви още, че писмото Ви е препратено на нашите компетентни органи (...)"

Не става ясно кой всъщност стои зад инициативата той да бъде върнат в Грузия – Грузия или България

Красимир Кънев

Според Красимир Кънев този елемент от историята е „доста озадачаващ“. „Топуридзе е бил първоначално премахнат от системата на Интерпол, дълго време Грузия не го е търсила и изведнъж името му се появява наново, при това без ново наказателно обвинение – на основание на старо осъждане за дребно престъпление“, казва той и добавя, че „не става ясно кой всъщност стои зад инициативата той да бъде върнат в Грузия – Грузия или България“.

За Кънев, чиято организация традиционно представлява много чужденци, търсещи закрила в България, сега на ход е българският съд, който „нееднократно се е провалял в производства по експулсиране или екстрадиране на хора, които са заплашени от сериозни нарушения на техните човешки права в техните държави, каквито са членовете на екипа на бившия президент Саакашвили".

"Част от тези провали са предизвикали осъждания на България от ЕСПЧ. За да не доведе случаят на Топуридзе до поредното осъждане, българските съдилища трябва много внимателно да преценят риска неговите човешки права да бъдат нарушени след неговото връщане в Грузия“, казва още Кънев.