Какво повеляват традициите на днешния празник?

Православните християни отбелязват днес, 8 март, Тодоровден – празник с дълбоки корени в българските традиции. Според църковния календар, този подвижен празник се чества винаги в съботата след Сирни Заговезни, като тази година съвпада и с Международния ден на жената.

Почитането на Свети Тодор датира още от ранните векове на християнството. Според преданието, византийският император Юлиан Отстъпник, известен с враждебността си към християните, решил да им се подиграе по време на Великденския пост. Той заповядал да поръсят всички постни храни на пазара с кръв от идолски жертви, за да опетни поста на вярващите.

Свети Тодор се явил на патриарха и го предупредил: "Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, понеже храната е поръсена с кръв от идолски жертви. Поръчай на тези, които нямат храна у дома си, да си варят пшеница с мед". Благодарение на божествената намеса, християните били спасени от коварния план на императора, който, виждайки че мярката му няма ефект, заповядал храната да се продава както преди.

Конски Великден – традициите, които свързват човека с природата

В народната традиция Тодоровден е известен още като Конски Великден – празник, посветен на здравето на конете. Кулминацията на честването са кушиите – конните състезания, които започват още при изгрев слънце. Мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат първо на водопой.

Междувременно жените замесват обредни хлябове, от които дават и на конете. Приготвя се и варено жито, което се благославя в църковния храм, преди да започне същинското празнуване.

Победителят в конното състезание получава специална награда – обикновено юзда за коня и риза или кърпа за стопанина. Интересен момент от обичая е, че спечелилият надбягването след това обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода – жест, символизиращ пожелание за здраве и плодородие.

Обичаи за младите невести – символи на плодородие и нов живот

В различни краища на България Тодоровден е свързан и с обреди за младите невести, които са в първата година от брака си. В Западна България съществува интересна традиция – младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква, придружена от свекървата си. Свекървата носи тепсия с варена царевица и отгоре специален обреден хляб, наречен колак.

Невестите остават навън, докато свекървите влизат в храма, където свещеникът благославя донесените дарове. По пътя до вкъщи жените ритат младите невести – символичен акт, свързан с пожелания за плодовитост. Благословената царевица след това се разпръсква по градините, за да расте посятото и да има изобилие.

В други райони на страната младата булка приготвя малки хлебчета в утрото на празника. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от обредните хлябове, а домакините ѝ пожелават деца. Денят завършва с обща трапеза в дома на родителите ѝ, където се събират съпругът и свекървата – символ на единението между двата рода.

В Родопската област е запазен обичаят "Бекане". След църковната служба домакинята дава на всеки член от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него се хвърля към тавана по една шепа за всички членове на домакинството и за добитъка – символично призоваване на небесната благословия. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги подаряват на избраниците си, които им връщат подаръци.

На Тодоровден имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана и Найден – имена, свързани със светлината и божествената закрила.