БНТ отива с подвижна телевизионна станция (практически – цяло студио) да заснеме интервю със Слави Трифонов. Отива в неговия офис, във време, в което той е пожелал. БНТ, така да се каже, приема да играе мач на чужд терен, и по чужди правила.

Това пише в коментар за “Булевард България” на Асен Григоров.

Top Gun-ът на обществената телевизия, този, от когото се очаква да води интервюто, седи по-ниско от интервюирания, леко в ъгъла, композиран пред алкохолен бар с вид на земно кълбо, глобус. И двамата са с телевизионен грим, на Слави напоследък му се случва рядко, решава да сподели той.

В този политически момент Трифонов се е издънил юнашки около 50 пъти в рамките на няколко месеца, не е успял да направи нито един – да не придиряме за успешен, но поне разбираем политически ход. От неговата партия не зависи почти нищо към 27.08.2021, а социолозите са го „свалили“ почти наполовина в предвижданията за следващите парламентарни избори.

Още на второто изречение водещият и интервюираният заявяват, че се познават отдавна и, за да не изпадат в излишни формалности, ще си говорят на „ти“.

От водещия по принцип се очаква да заеме страната на зрителя, в случая с БНТ – и на обществото (с всичките условности на това понятие).

Очаква се хората пред телевизорите да се идентифицират точно с този, който задава въпросите. Започвайки на „ти“, говорещите от екрана влязоха в един отбор – приятели, които са се събрали да си поговорят, и понеже са „обществени фигури“ (по думите на Слави), го правят по телевизията. Застанаха от едната страна на условната граница и оставиха зрителите от другата. Ако говорим в политически термини – когато в парламента няма опозиция, народът е в опозиция.

„Разбраха се“ на пуснати камери, че нищо не е подготвено предварително, всичко си е автентично, и разговорът започна. Добре ама от неумелите гримаси на изненада у Слави се видя точно обратното – двете „обществени фигури“, които безспорно са с огромен опит в телевизията, би трябвало най-добре да почувстват това.

Като изключим личните чувства, страдания, изненади, недоумения и фрустрации на Трифонов, „политическата“ част също мина по сценарий. Леко и приятелски. С голямо старание да не се обиди събеседникът. С внимание да не се натисне по болното място.

Не мога да се освободя и от мисълта, че това интервю можеше да бъде взето и преди две седмици, и пак щеше да същото. Губи ми се коментар или въпроси за голяма част от събитията от последните дни, които обаче биха допринесли за смисъла от цялото упражнение. Като например как Covid (пак) е първи приоритет на ИТН, а само два-три часа по-рано от трибуната на НС депутатът Чорбанов чете декларация срещу ваксинирането. (Тук има лека уловка – подобен въпрос беше зададен, но не беше аргументиран с реалните действия на партията му)

Това, че Слави се бил ваксинирал си е негова лична работа и така поставена, тази информация няма никакво политическо значение.

По същия начин беше оставен да се измъкне по въпроса с приемането на еврото – „Аз съм веднага да се приеме еврото“ – изстреля Трифонов по-бързо, отколкото динамиката на интервюто предполагаше, но не беше попитан дали това е официалната позиция на ИТН. Нито как я защитават в действителност. Може би защото ако беше казал, че е официалната, трябваше да уточни как предлага за финансов министър човек, който е на точно обратното мнение. (Тук също мина лекият трик – „питам и отговор не искам“)

Слави можеше любезно (в приятелския тон на разговора) да бъде подсетен защо може би зад част от действията на неговата партия се провижда „дългата ръка на ДПС“. Например, защото някак тайно и полека, председател на Икономическата комисия стана Йордан Цонев от ДПС. Или защото бившият изпълнителен директор на Демирбанк и председател на комисията по бюджет и финанси за малко да се избере сам за управител на БНБ.

Или да бъде попитан (пак любезно, разбира се) на кого точно са „конструктивна опозиция“ ИТН? Кои са управляващите? Дали не са тези, които имат председател на НС и оглавяват голяма част от важните комисии в Народното събрание?

Всъщност всичко, което трябваше да наподобява политическо интервю, се заключи в това кой на кого се обадил, кой на кого се обидил, къде отишъл, кой с кого летял на изтребител. Искрено и лично.

И още едно важно нещо – в едно интервю Бойко Василев не представлява себе си. Той представлява институцията за която работи – Българската национална телевизия.

Съгласете се, че на никого не му дреме дали и откога се познават Василев и Трифонов, в какви точно отношения са и какво мислят един за друг.

Не ми се занимава да анализирам въпрос по въпрос, а и няма смисъл. Искам само с две думи да кажа защо си направих труда да напиша този текст. Честно казано, не ме интересува нито как ще се развие политическата кариера на Слави Трифонов, нито колко точно велик водещ е Бойко Василев.

Написах го донякъде заради себе си. Не бих искал моята професия – журналистиката – да става част от все по-глупавия цирк, в който живеем и по неволя участваме като общество. Ние можем да сме част от промяната, ако работим съвестно, а сме част от част от фасадата, и лъжем хората.