В град Бяла, Русенско се намира един от шедьоврите на гениалния строител Никола Иванов Фичев

Той е по-известен като Колю Фичето – Беленският мост над река Янтра.

Защо този мост е толкова впечатляващ, с какво е смаял управителя на Дунавския вилает Мидхат паша и каква е историята на строителството му разказва TrendyNews.bg.

Как да стигнете до Беленския мост?

Мостът на Колю Фичето над река Янтра се намира на 1 км от град Бяла и на около 55 км от Русе. Вижда се от пътя Бяла-Русе, така че няма как да го пропуснете. Нужно е да се отклоните само няколко метра от главния път, за да стигнете до него. Може да паркирате автомобила си до самия мост.

Кой е Колю Фичето?

Никола Иванов Фичев е роден през 1800 г. в гр. Дряново. Едва на 3-годишна възраст остава без баща. На 10 г. отива да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. Момчето има талант и на 17 г. вече усвоява занаят за дялане на камък от майсторите от строителната школа от град Корча. Участва в строежа на църкви, мостове, камбанарии и усвоява занаята от брациговските майстори.

На 23 г. Колю Фичето е вече калфа, а на 36 г. е всепризнат майстор, когото всички наричат Уста̀ Колю Фичето („уста“ идва от арабската дума „устаз“ – майстор, учител, професор). Той се превръща в истински феномен на възрожденската българска архитектура и строителство.

Беленският мост в цифри

Мостът е построен в периода 1865 – 1867 г. Дължината му е 276 метра, а ширината – 9 метра. Поддържат го 13 опори и два брегови усторя. Има 14 свода, отгоре е с равно пътно платно, а не извито като старите римски мостове. Беленският мост е граден с издялан камък от местен варовик и варов хоросан. Впечатлява с невероятната си симетрия и красиви релефни изображения, които са изключително нововъведение за времето си.

Строителство на Беленския мост

Мостът при Бяла, над река Янтра, е построен по поръчка на тогавашния турски управител на Дунавския вилает – Мидхад паша. Целта му е била да свързва главния град в района – Русе, със столицата на Османската империя – Цариград. Мидхад паша се допитва до полския инженер Людмил Рола, който е на служба при него, за колко време и срещу каква сума може да построи моста. Отговорът на Рола е: за 3 000 000 гроша и 4 години.

Посъветван от приближените си, Мидхат паша се обръща за изпълнението на поръчката към всепризнатия по това време Уста Колю Фичето. Майсторът иска две седмици за проектиране и изчисления. Историята разказва, че той се е заел да прави макет от восък на моста, за да изчисли точната сума, необходима за построяването му. Доколкото е известно, това е единственият градеж, за който Фичето прави подобен макет. За архитектурата на моста над Янтра, майсторът се вдъхновява от Стария каменен мост от XVII век в днешния град Дебелец.

Колю Фичето носи макета на Мидхад паша и му казва, че ще го построи за 700 000 гроша и 2 години:

„Ако, паша ефенди, не сторя моста до град Бяла за 700 000 гроша и по теркя си, вземи ми главата!“

Впечатлен от смелостта на възрожденския майстор, Мидхат паша възлага строителството на моста на Колю Фичето. Любопитно е, че едновременно с него майсторът строи и църквата „Св Троица“ в Свищов.

Мостът е издигнат с помощта на ковачи от Габрово, каменари и дърводелци от Трявна и Дряново, и доброволци от Бяла. В средата му се издига мраморна плоча с надпис на арабски език.

Беленския мост – шедьовър на възрожденската архитектура

Мостът на Колю Фичето при Бяла е една от най-забележителните му творби и истински шедьовър на възрожденската българска архитектура. Майсторът подхожда с изключително новаторство за времето си, като украсява носещите стълбове със символни скулптури. Сред тях се различават тези на: лъв, нимфа, грифон, лебед. Преди това подобни елементи са поставяни само върху фасади на сгради. Мостът е не само здрав и надежден, той е истинско произведение на изкуството.

Зидарията му е облицована с плътен, добре обработен варовик, а устоите имат вълнообразен завършек. Майсторството си личи във всеки детайл.

За блестящата си работа Колю Фичето е удостоен, от името на султана, с орден „Меджидие“, 50 000 гроша и място до Самоводската чаршия в Търново.

Беленският мост и Колю Фичето вдъхновяват прочутия летописец и пътешественик Феликс Каниц, през 1872 г. да напише в своята книга „Дунавска България и Балканът“ следното:

„И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключая Цариград… Какво би могло да стане с такъв високонадарен народ, ако можеше едно от нашите многобройни технически училища да се премести на Балкана?“

Беленският мост и голямото наводнение

Десет години след строителството на моста, през 1877 г., по време на Руско-турската война, по него преминават руските войски. Така Бяла става второто свободно от османците селище в България след Свищов.

По време на голямото наводнение през 1897 г. обаче западната половина на моста е разрушена. Осем свода или около 130 метра са унищожени. В периода 1922 -1923 г. Беленският мост е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове. Новата част на моста е с нов облик, който отстъпва на виртуозното майсторство и естетика, сътворени от Колю Фичето.

Беленският мост е обявен за архитектурно-художествен паметник на културата. Днес той е затворен за автомобили и е само пешеходен.