Пишете "Честит 24 май!" и сте сигурни, че го пишете на български. На български е, да, но е написано с руската версия на кирилицата. Точно тя се използва масово в България

Обикновеният читател рядко забелязва това, но за специалистите разликата е осезаема, пише Диляна Теохарова в Свободна Европа. 

От години художници и графични дизайнери искат да се въведе стандарт за българската форма на кирилицата. Тези призиви рядко са били чувани от институциите. Това се промени на 8 март, когато министърът на електронното управление Божидар Божанов съобщи за една нова инициатива - въвеждане на българската форма на кирилицата в сайтовете на държавната администрация.

Идеята е възникнала преди да започне войната в Украйна, но беше обявена след избухването на първите бомби. Самият Божанов обърна внимание на това във Фейсбук: "Работата по проекта за промяна на правила започна преди събитията в Украйна и "скъсването" с руската кирилица не е продиктувано от тях, но идва в подходящ момент“, написа той.

Един от дизайнерите, които работят по въвеждането на българската форма на кирилицата в държавните институции, е Кирил Златков. И той, и Божанов твърдят, че промените не са антируски акт, независимо от момента, в който започват.

"В момента има съвсем легитимна антируска вълна", казва Златков и продължава: "И то е разбираемо. Но не бива да стигаме дотам да си представяме как на площада изгаряме Достоевски, Пушкин, Есенин или подлагаме на съмнение тяхната значителност за цивилизацията и културата въобще. Това е много опасна тенденция, която би била толкова нецивилизована, колкото и това, което правят руснаците. Ние не сме такива, ние не сме Путин“, добавя той.

За повече от 10 века съществуване кирилицата претърпява най-различни изменения. И макар да е създадена изцяло на българска територия, днес най-разпространена е руската ѝ форма, която се използва и в България.

Налагането на българската форма в сайтовете на държавната администрация е първата подобна инициатива на ниво правителство, казва Божанов пред Свободна Европа.

"Досега такива инициативи е имало само в неправителствения сектор, а ние ще стъпим на техния опит". Целта е да се запази българската идентичност в един глобален свят, което е „правилната формула“, добави Божанов.

Предимствата на българската форма

Кирилицата – това са азбуките на всички народи, които я използват. Различни държави и народи са приели нейни варианти като фундаментални писани и неписани конвенции. Нейното име остава едно и също за всички отделни национални варианти така, както вариантите на латиницата не променят името на латинската азбука. Затова според Кирил Златков често използваните понятия „руска кирилица“ и „българска кирилица“ са неправилни, като вместо тях следва да се говори за форми на кирилицата.

“Вариантът на кирилица, който се използва в Русия, е най-разпространен по редица исторически причини”, казва той. “Те не са свързани с желание да се потискат народите, които използват кирилица и да се влияе на тяхното самоопределение, специфични езикови необходимости и идеи за развитие”.

По думите на Златков, когато става дума за разликите между традиционната и българската форма, не може да се каже, че едната е по-добра от другата. Според него обаче българската форма е по-благоприятна за читателя по две причини.

Едната е свързана с „разпознаваемостта на силуетите на думите“. За това помагат горните и долните дължини на редовните букви. Другата е по-динамичният ритъм, който се създава в реда, както и по-заоблените форми на буквите, които следват логиката на изписването им на ръка. В руската форма редовете са по-монотонни, преобладават вертикалите, а „това уморява окото“, казва Златков.

Освен с четивността, изборът на българската форма според художника е естетически, както и идентификационен. "Защото това е нещо, което ни различава от всички други народи, които използват кирилица", казва той. Тази идентичност е свързана и с наследството на Ренесанса и хуманистичните идеи, от които българската форма черпи вдъхновение.

От Преслав до Москва

Кирилицата се изменя многократно преди да достигне съвременния си вид. Тя е създадена в края на 9-и, началото на 10-и век в Преславската книжовна школа. Това са територии, които и тогава, и сега се намират в България.

„Кирилицата се е оформила като писменост на базата на гръцката плюс няколко знака, които са свързани със звуците в славянските езици и по-специално със старобългарския“, казва Златков. Латинската азбука, добавя той, е повлияна дори в по-голяма степен от гръцката, „така че основата на писмеността си европейската цивилизация дължи на гърците“.

В епохата на Гутенберг между 15 и 20 век книгопечатането е най-развито в Западна Европа. „Западният свят е бил авангардът на книгопечатането“, казва Златков. Междувременно печатната кирилица следва свое развитие през Ренесанса, сравнително независимо от това на латинската азбука. По-късно през 18 век руският цар Петър I решава да европеизира обществото, като една от важните промени, които въвежда, е реформа на азбуката.

"Промените, които е направил, безспорно са доближили кирилицата много до съвременния за началото на 18 век вид (и мода) на латиницата. След това идва период от век и половина – два, в които кирилицата се реформира и осъвременява отново по собствен еволюционен път. Типографски погледнато, това е еклектична смесица от старославянски ръкописни и печатни форми и латински влияния от най-различни епохи", добавя художникът.

По негови думи кирилицата добива форми на нехомогенно съчетание от идеите на западния ренесанс и ортодоксалния свят. Това е и най-разпространената форма в кирилския свят днес - т. нар. традиционна руска форма.

Съвременната българска форма

България не съществува на картата на Европа през по-голямата част от Гутенберговата епоха. Затова традициите в българското печатно дело идват от други страни, предимно Полша, Италия, Сърбия, и най-вече Русия.

"Може да се обобщи, че в Гутенберговата епоха български майстори, които да са се занимавали с шрифтово изкуство, почти няма", казва Златков. Една от причините е, че книгопечатането по начало е скъпa дейност, почти невъзможна без помощта на държавата.

Когато след Втората световна война в Европа и Америка се появяват нови технологии, реформиращи книгопечатането, "ние се чудим какво и как да правим. Като резултат не правим нищо успешно за внедряването в практиката на български наборни шрифтове", добавя още художникът.

Близо две десетилетия след края на войната, около проф. Васил Йончев, основоположник на академичното образование по шрифт и калиграфия в България, се оформя кръг от художници и майстори на приложната графика. Те оформят съвременното лице на кирилицата. Тогава се появяват различните форми на кирилицата, които днес наричаме „българска форма“.

Тя е "едно наистина изцяло българско нещо, то тръгва отново от България. Тази форма има много повече общи неща с латинската азбука, която през цялото време от Ренесанса до днес следва един консистентен, стабилен път на развитие. Може да се каже, че в голяма степен българската форма е авангардна, тя е превод на цялото наследство – печатно и типографско, на латинския свят", казва Златков.

Текстът, който четете в момента в сайта на Свободна Европа, е набран именно с шрифта, който има български произход (Skolar, Давид Брезина, Rosetta Type Foundry). Той се различава от традиционната руска кирилица по двайсетина букви, като основните разлики са в редовните (малки) букви. Малкото П например е същото като малката латинска N - "п", малкото Т се равнява на малко латинско М - "т". Тези детайли придават „заоблеността“ на буквените форми. В руската си форма редовните (малките) са най-често умалени варианти на главните, като това засилва т.нар. вертикален акцент, видът на думите напомня безкрайна дървена ограда.

Други разлики се намират в дължините - например на буквите в, з и д, които излизат нагоре и надолу от реда и създават динамичния ритъм, за който стана дума.

Създаването на шрифтове днес

Не е ясно защо до момента не е имало други опити за въвеждане на българската форма на кирилицата в държавната администрация.

По думите на Златков в близкото минало е имало различни инициативи от страна на Художествената академия, които са завършили без успех. Това според него може да се дължи на чисто неразбиране от страна на държавните институции, недалновидност или страх да не би такова решение да се изтълкува зле например от Русия.

Създаването на шрифт за дълги текстове се различава значително от това за рекламни или друг вид декоративни шрифтове, при които дизайнерът може да експериментира повече с формата, а четивността не е приоритет. Затова, въпреки че модерните технологии позволяват значително по-бърза работа, процесът по създаване на един шрифт за дълги текстове “изисква много подготовка и упоритост, и може да отнеме години”, казва Златков.

За използването на българските форми на кирилцата има и някои технически пречки. Една от тях е, че повечето операционни системи разпознават само традиционната основна форма на кирилицата, докато българската се появява по специфични начини. Тези технически подробности обаче могат да бъдат заобиколени.

След това остават няколко административни стъпки. "Предстои и детайлен преглед на два аспекта на новите шрифтове – например ще има ли проблем при четенето и ще затрудни ли хората с увреждания, които използват екранни четци", казва Божанов. По негови думи първоначалните проучвания показват, че не би трябвало да има проблем и по двата въпроса.

Накрая администрациите възлагат промяна на шрифта. "Иначе казано - няма да има обществени поръчки за промяна на шрифтове, задачата е сравнително проста", добавя Божанов.