Още един турски гражданин е върнат тихомълком на Анкара, казаха за Свободна Европа от Българския хелзински комитет (БХК). Сигналът, че той търси убежище, е дошъл от чужбина още докато е бил настанен в център за депортация в София

Това е станало чрез Върховния комисариат за бежанците към ООН, който е информирал БХК, че “турски гражданин, задържан в център за депортация в София за нелегално преминаване, иска да кандидатства за убежище”, разкрива Генка Шикерова за Свободна Европа. 

На 20 януари представител на БХК е поискал среща с него, но е бил информиран, че той вече е депортиран. “Казаха ни, че е върнат”, каза Илиана Савова от БХК. По-късно представителите на хелзинкския комитет разбират, че са ги излъгали, защото турският гражданин всъщност е бил депортиран четири дни по-късно. Свободна Европа изпрати питане до МВР по този случай, но не получи отговор. Информацията за новия случай идва 10 дни след като евродепутатът от БСП Иво Христов също оповести подобна история с предаване на Турция на търсещ убежище.

Това не са единични случаи. В последните години България редовно предава посочени от Турция опоненти на режима на Ердоган. Това се случва след започналите масови чистки срещу т.нар. "гюленисти", привърженици на живеещия в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен, когото Анкара обвинява в организирането на неуспешния опит за преврат срещу Ердоган през 2016 г.

Проблемът с връщането на опоненти на режима на президента Реджеп Тайип Ердоган стана отново актуален след публикуването в германското издание “Шпигел” на статията “Как българският премиер стана прислуга на Ердоган”. В нея се описват действията на премиера Бойко Борисов и бившия главен прокурор Сотир Цацаров, които помагат на Анкара да преследва противниците си. “Шпигел” припомни темата с предаването на Анкара на турския гражданин Абдулах Бююк, който стана емблематичен пример за погазване на законите от страна на българските власти в услуга на Ердоган.

След опита за преврат на 15 юли 2016 г. властите в Анкара започнаха да преследват привържениците на Гюлен. Неговата организация беше обявена за терористична, а той беше посочен за организатор на пуча. Това накара много турски граждани да опитат да избягат от режима. Към този момент България е единствената държава-член на Европейския съюз, която връща опоненти на официалната власт в Анкара.

Колко са тези случаи

Официалната статистика на МВР показва, че до февруари 2017 г. броят на нелегално влизащите в България турски граждани е толкова малък, че не се отчита отделно, а се записва в обобщаваща графа за граждани от други страни. През март 2017 г. за първи път нелегално преминали турски граждани са отчетени отделно. Броят им нараства до края на 2017 г., но в началото на 2018 г. рязко намалява.

"Те казват, че бягат, защото ги е страх да подадат молба за закрила в София. Страх ги е, че ще ги върнат обратно на Ердоган.", казва Илиана Савова, БХК.

За сметка на това се забелязва, че от февруари 2018 г. граничните власти на България започват да залавят турски граждани, които искат да излязат нелегално от страната в посока Западна Европа. “Когато ги залавят в опит да напуснат България, те казват, че бягат, защото ги е страх да подадат молба за закрила в София. Страх ги е, че ще ги върнат обратно на Ердоган”, каза Илиана Савова от БХК. През 2019 г. броят на турските граждани, заловени в опит да напуснат България, е 342, със 123-ма души повече в сравнение с предходната година.

Броят на експулсираните и екстрадирани към Турция също расте. Това показват данни, получени по Закона за достъп до информация от Димитър Ганев, съавтор на разследването в “Шпигел”. В годината преди опита за преврат са експулсирани 49 души, а през 2016 г. броят им се увеличава до 90 души. Най-много турски граждани са върнати на Анкара през 2019 г. – 108 души. “Заповедите за експулсиране се издават от Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), когато лицето представлява заплаха за националната сигурност, или от МВР, когато става въпрос за заплаха за обществения ред”, казва Илиана Савова. Според нея по-голям брой турски граждани са върнати не чрез експулсиране и екстрадиране, а чрез процедурата реадмисия. “От общата статистика за върнатите чрез реадмисия не могат да се направят адекватни изводи, защото те може да са предадени по линия на споразумението между Турция и Европейския съюз, за което Анкара получава пари за бежанците, които държи на своя територия”.

От кого е "сготвен" Бююк?

Първият случай на върнат турски гражданин, който стана известен на обществото в България е на Абдулах Бююк. Два съдебни състава у нас са единодушни, че той е преследван заради политическите си убеждения и отказват да изпълнят искането на Турция за екстрадиция. Въпреки това Бююк е предаден на Анкара, а за действията на българските власти се разбра от турски медии.

Бююк е вкаран в затвор с обвинение за престъпления, свързани тероризъм, а от декември 2019 г. е под домашен арест. Още през 2017 г. той подава жалба в Европейския съд за правата на човека срещу България. Предмет на делото е административната мярка “отвеждане до границата”, която му е приложена, както и лошите битови условия по време на задържането, докато се гледа искането за екстрадиция. Съдът е допуснал да разглежда иска му само в частта за лошите битови условия. Това става ясно от документи по делото, които Свободна Европа прегледа.

Официално Бююк е задържан и върнат заради изтекла валидност на документи

Официално Бююк е задържан и върнат заради изтекла валидност на документи, но отношенията му с представители на българските власти засилват подозренията, че някой го е подвел. Бююк влиза в България на 1 февруари 2016 г. с холандска виза, издадена в Турция. Още докато е в ареста по повод искането на екстрадиция, Бююк прави постъпки за предоставяне на убежище в България. Данни за това се съдържат и в документите по делото.

Бююк подава молби за предоставяне на убежище до вицепрезидента и за международна закрила до Държавна агенция за бежанците (ДАБ). На въпрос от Свободна Европа към ДАБ дали Бююк е искал закрила, от агенцията казаха, че “след извършена проверка в електронната база данни и документния архив на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на лицата, потърсили международна закрила, бе установено, че лице с такива данни не е регистрирано и не му е провеждано производство за международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ)”.

Пред Свободна Европа Бююк каза, че това не е вярно. “Имах подадени документи до президентството и до службата за бежанците. Просто не предадох паспорта си на имиграционната служба. Но през този период все още нямах отговор на молбата ми при вицепрезидента. Щях да предам документите си, след като това приключи”. Бююк каза, че е имал няколко срещи с представител на службите в България, включително и след опита за преврат в Турция през юли. От него Бююк е научил, че молбата му в президентството е отхвърлена, но процедурата в ДАБ е в ход.

Свободна Европа изпрати уточняващи въпроси до ДАБ. В отговора от агенцията пишат, че "на 8 март 2016 г. от името на чуждия гражданин процесуален представител е подал молба за международна закрила, която е насочена към РПЦ – гр. София. Процесуалният представител е бил уведомен, че чужденецът трябва да се яви лично". В края на април Бююк и адвокатът му са отишли в агенцията. "Чуждият гражданин, в присъствието на процесуалния си представител, е заявил, че не желае международна закрила в Република България, поради което не е регистриран и не му е провеждано производство за международна закрила по реда на ЗУБ".

“Или някой сериозно е заблуждавал Бююк, или той не е получил адекватна правна помощ”, каза Илиана Савова от БХК по повод разминаването. “По процедура той наистина трябва да предаде паспорта си в ДАБ, а производството там щеше да създаде за него правни гаранции против връщането му в Турция”.

Адвокат на Бююк по тези процедури е Бейтула Рашид. По телефона той каза, че за него този случай е приключен и не желае да коментира. На въпрос подавана ли е молба или не пред агенцията за бежанците, Бейтула каза, че трябва да затваря телефона.

Седем души наведнъж

Следващият случай за върнати на Турция бегълци, с който Анкара се похвали, е група от седем турски граждани. На 14 октомври 2016 г., за по-малко от 24 часа България предава седем турски граждани, които бягат, защото в Турция са преследвани заради убежденията си. Тогава бившият вътрешен министър Румяна Бъчварова обясни в парламента, че те не са поискали политическо убежище в България, както и че за всеки от тях е имало осигурени адвокат и превод. Думите й се оказаха в противоречие с част от документите по тяхното извеждане, където липсват данни за адвокат. Един от мъжете, с когото Свободна Европа се свърза през юли, каза, че “когато влязохме в България ни накараха да попълним документ. Пишеше: искате ли преводач и адвокат и ние посочихме, че искаме. Когато им дадохме документите, те ги взеха, скъсаха ги и ги хвърлиха в коша”.

От 2010 г. БХК са единствените , които могат да осигуряват правна помощ и превод на търсещите убежище. Това се случва по силата на споразумение между България и Върховния комисариат на бежанците към ООН. От организацията казаха, че не са предоставяли превод и правна помощ в този случай.

В края на септември евродепутатът от БСП Иво Христов съобщи чрез социалните мрежи за пореден случай на върнат турски гражданин. Христов пише, че вместо да се яви в административния съд на дело за бежански статут, 39-годишният Селяхатин Юрюн, който той определя като политически беглец, e “натоварен в бронирана кола и отведен до границата, където към 16,00 часа е предаден на турските власти". От МВР казаха по случая, че “след извършени справки в информационните масиви на МВР е установено, че лицето е с отказан статут на бежанец и с наложена административна мярка "връщане до страна на произход" от 18 декември 2019 г.”.

Според БХК заради приемането на Турция като сигурна страна на произход турските кандидати за убежище на практика са лишени от възможността да получат статут. Молбите им за международна закрила се третират като явно неоснователни. България няма списък за безопасни държави от 2001 г. , казаха от БХК. "Сто процента от молбите за убежище, подадени от турски граждани са отхвърлени, както през 2018 г., така и през 2019 г."