Въпреки обявеното извънредно положение и издадените заповеди на немалко министри за ограничаване на струпването на хора в малки пространства, увеличаване на социалната дистанция, изолирането и карантинирането на болни хора, за дистанционна работа, ето какво се наблюдава в Русе:

- русенски нощни клубове, които не са затворили врати и си работят необезпокоявано, но с табела "частно парти" - такова, естествено, на което всеки приходящ може да отиде;

- училища, в които понеделникът ще бъде присъствен за всички учители - на 40кв.м. да се съберат 70-100 човека;

- хора, които ходят на работа, видимо болни от респираторно заболяване, отказващи да се прегледат и да сигнализират на лекар, потенциално застрашавайки здравето на хората около тях;

- лекари, които съветват само по телефона: "Ама ти няма как да имаш коронавирус със сигурност, щом имаш температура, но те боли и гърлото";

И още: защо тестове за коронавирус се правят само на най-тежки случаи и единствено в инфекциозното, след като се знае, че има много случаи на хора, които са изкарали по-леко пневмонии и бронхити, защо маските по аптеките са поскъпнали десетократно, защо всички българи се блъскат в супермаркетите, за да се заредят, без да спазват дистанция и без нужните предпазни средства...

Ето защо се страхувам, че нито карантината ни е карантина, нито извънредните ни мерки ще са чак толкова извънредни. Не трябва да се всява паника, мерките на правителството са най-вече с цел превенция, но когато не се спазват - резултатите от тях също ще бъдат ограничени.

Кучетата си лаят - керванът....