100 участници в Международната дунавска регата „ТИД-2016“ акостираха вчера за 61-ви път на гостоприемния русенски бряг.

Мястото на действието и домакинският терен на най-големия български град по Дунав са известни - пространството на Кея, отляво и отдясно на прелеза под хотел „Рига”, съобщи briagnews.bg.

Тук е и най-удобният излаз за лодките през последните няколко регати, твърдят участниците. Първите лодки пристигнаха в късното утро след 10 часа и през целия ден до залез на брега слизаха нови и нови гости-лодкари в „ТИД-2016”. Над 70 лодки и гостите - гребци и непосредствени участници в регатата, както и хора от логистиката на екипажите днес са в Русе, а утре ще отплават по маршрута Ряхово-Тутракан-Ветрен-Силистра, след което регатата преминава вече под ръководството и домакинството на румънците. Най-многобройна в Русе е българската група. Сред нашите участници от русенски води надолу по реката ще отплават и най-много русенци, членове на Яхтклуб „Русе” и Туристическо дружество „Приста”. До края на регатата остава да участват представителите на Румъния, Германия, Австрия, Швейцария, Сърбия и България.

Сред по-интересните участници в регатата са трабант върху водно колело, както и сал, сглобен от тръби и европалети. Двата плавателни съда са измайсторени от българи.

Девет дни след Преображение, навръх Голяма Богородица в синята прозрачност на преполовения императорски месец август в Русе отново акостира Международната регата „ТИД”- едно приключение за смелчаци и търсачи на емоции, което започва винаги от сърцето на реката, в планината Шварцвалд, при извора на Дунав, и след като измине над 2500 км слиза в гърлото на една от най-красивите лагуни, където световната европейска река се прегръща с Черно море.

Първите лодки пристигат на брега, когато слънцето още набира скорост в югоизтока на августовския си апогей. Денят наистина е прозрачен и без нито едно облаче. Обещаващо тихо се държи и талвегът на реката, човек има чувството, че на русенския бряг мравките са дошли да пият вода.

Много преди да акостират лодките, на алеята на Кея започват да се появяват моторизираните кервани на отделните яхтклубове и дружествата, чиито пратеници гребат по същото време усилено в очакване да навлязат в русенския участък и при табелата 495 да отпуснат греблата, за да кажат едно добросърдечно „Здрасти!” на десетината посрещачи от постоянното присъствие на крайречната алея- жилави старчета, които друсат по цял ден белот и са оформили едно малко русенско „Монте Карло” под сенчестия купол на крайречната градина.

Нашите срещи с участници от регатата, разбира се, бяха много, но нека да кажем, че сполуката ни поднесе интересна находка/среща, без да сме я търсили преднамерено. Старозагорски номера в Русе, на Кея, и тракийци (хората на Орфей) с лодки в Дунавска регата?!

Завързваме разговор след едно мъжко ръкостискане с Йонко Кожухаров, който е от Нова Загора и е ръководител на „ТИД-2016” за целия български участък. Защо не си стоите в равна Тракия, каква е тази любов към лодките и към Регатата, питам и получавам отговор през широка усмивка: „Голямата вода е като магнит, а Дунав е особено магнетична река, за нея се иска характер, за нея трябва да си наясно със самия себе си, за да усетиш ритъма й, да се „потопиш” в емоцията, която предлага приключението „ТИД”. Преминаваме през 13 познати населени места в нашия участък, 13 пристанища, всяко със своите особености и домакински изненади. Русе е град, който всяка година ни посреща с нещо ново, например – нови са пясъчните Ви скулптури, като старо вино е гостоприемството Ви. Но навсякъде е интересно, ако човек има търпението и смелостта да надникне в особеностите на хората и новите срещи, които регатата предлага.”

Веселина Господинова, също от новозагорския морски клуб допълва съвсем телеграфно: „Приключение е регатата, но не всеки може да го издържи и нерядко има хора, които идват за една година и след това не се появяват. А иначе сме като едно малко, добре режисирано в дисциплината на приключението общество, познаваме се и всяка година в това общуване добавяме по нещо ново към спомените от поредното плаване.”

Отваряме дума за логистиката, за удобствата, за цивилизования подход към проявата. Различни нрави и порядки във всеки етап могат да се видят и да се „смелят” като добър опит за бъдещите издания на регатата. Неволята учи, но на места битовите условия съвсем не са подходящи за цивилизованите привички на един модерен човек.

Разбира се, попитах ги, защо „ТИД” не остарява, коя е тръпката в приключението да изминеш десетки и стотици километри в една лодка, с още 100-тина ентусиасти.

Йонко Кожухаров: „Не остарява традицията да плаваме. Аз съм скорошен запалянко, включих се в ТИД преди 10 години, но има и по-стари и по-опитни участници. И тази година с нас е 85-годишната германка Урсула фон Брешке, тази жена е с близо 40 участия в регатата, рекордът наистина впечатлява. А иначе, мое лично впечатление е, че в горния, западния етап на регатата, особено в Германия и Австрия, младите участници почти ги няма. В Балканския ареал на Дунав, вече в Сърбия и България, става точно обратното, на Балканите сякаш има повече млади, запалени гребци и любители на Дунав”, обобщава Йонко Кожухаров.

Иначе регатата наистина си е приключение с причудливи и странни участници, а плавателните съдове вероятно издават характерите на своите капитани и екипажи. Каравани, колесари, палатки, простори с дрехи, румънска и немска реч, славянски шеги и усмивки, това ще бъде Кеят днес, а утре Регатата „ТИД-2016” ще тръгне отново към морето.

В края на репортажа попаднах на три момичета, също от Нова Загора - Юлия, Адриана и Йоана. Те са тук с кервана, който придружава регатата по суша. Искаха да кажат нещо свое много лично и много истинско на децата от Русе, а то е: „Вие имате страхотен град, много ни харесва, а това приключение за нас ще бъде най-интересното през отминаващото лято. При нас, в равнината, залезът на слънцето не е така висок, а тук Дунав свети много особено, като сребърен е…”

 Разделяме се и си пожелаваме до нови срещи. Децата и големите имат организационни задачи. Бивакът се приготвя за първото си нощуване в Русе. Реката потъва в особената си светлина привечер, а откъм Гюргево свири корабна сирена. Камбаната на католическата катедрала „Св. Павел от кръста” отброява късния следобед, а подир нея се обажда и камбаната на малката църква „Св. Никола”.