Революциите се правят от силни хора. Такава е била и Тонка Обретенова, нейният съпруг, децата й, хората, които създават Русенския частен революционен комитет

В къщата на Никола Обретенов, сега превърната в музей, се съхраняват вещи, документи и истории, свързани с освободителното движение на българите през Възраждането и с битките по време на Руско-турската освободителна война, които са се водили на територията на Русенския регион, разкрива Даниела Василева за БНТ. Къщата на брега на Дунава съхранява духа на една бурна епоха. Тук са събрани имената на много знайни и по-малко известни българи, свързали съдбата си с революционните борби.

Една от емблемите на националноосвободителното движение е Баба Тонка – жената, обрекла себе си и децата си на Свободата, превърнала дома си в скривалище на бунтовниците.

"Баба Тонка е запомнена благодарение на това, че тя е различна. Различна от повечето жени, от повечето майки. Тя е била силна личност, която още като млада е отстоявала своите желания. Например да се ожени за избрания от нея Тихо Обретенов, а не за Петър Тъпанчето, който е чорбаджийски син и е бил изборът на нейните родители. Или желанието й да се научи да пише… Не случайно ето тук сме изложили една нейна лична вещ, именно бастунчето й, която е в няколко части, една от които е перодръжка", обяснява Ренета Рошкева, която е историк.

Баба Тонка разказва, че се е запалила за народната борба покрай Раковски, чест гост на съпруга й Тихо Обретенов, който е и спомоществувател на неговите издания. Връзката на идеолога на националноосвободителното движение с русенския край се потвърждава и от едно случайно откритие – неговата сабя.

"Един гражданин от село Ново село при събарянето на зид от къща открива парче ръждясало желязо. Давайки го на местния ковач да му направи хубав нож от него пада ръждата и се вижда надписа Сава Раковски и годината 1854 г.", допълва още Ренета Рошкева.

След Априлското въстание Русенският революционен комитет е обявен за Централен за вътрешността на страната.

"Те са няколко приятели, които се събират в дома на Баба Тонка и тя обикаля, докато младежите създават тайния комитет. Един от тях е Ради Иванов. Той е бил секретар на революционния комитет, до момента в който напуска Русе и се установява в Южна България като началник на една гара. При него се крият революционерите, които са разпределени да участват като ръководители на въстанието от Април 76-та. Тук при него се крие и самият Захари Стоянов", допълва Ренета Рошкева.

В музея е показано и фотокопие на литография на руския художник Павел Ковалевски, която изобразява едно от сраженията, водени от Русчушкия отряд.

"По това време четириъгълникът Русе, Силистра, Шумен и Варна е най-здраво укрепената част на днешна България. Т.е. функцията на Русчушкия отряд е да не допусне силните войскови части на Османската империя да излезнат и да подкрепят останалите части на Османската армия… Едно от тези сражения е при Мечка и Тръстеник. Тук, във витрината можем да покажем друго такова сражение, това е битката при т.нар. Иван чифлик, това е съвременното село Иваново", обяснява Искрен Великов – историк.

След неуспеха на Старозагорското въстание и последвалите гонения, членовете на Русенския революционен комитет прехвърлят дейността си в Гюргево, където се подготвя и Априлското въстание.