Със закон се изгражда нова бюрокрация и отделен орган за финансиране на иновациите

Правителството предложи на парламента да приеме изцяло нов закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите. Такъв съществува и в момента – действа от 2003 г. и засяга, в по-голямата си част, уредбата и дейността на държавния Фонд "Научни изследвания".

Новият закон ще запази фонда под контрола на образователния министър. Но ще създаде друг фонд, който да финансира отделно иновациите, под егидата на министъра на иновациите и растежа, както и нови административни органи, свързани с правителствената политика за стимулиране на научното развитие, пише вестник СЕГА.

КОНКУРЕНЦИЯ ЗА ФИНАНСИРАНЕ

Фонд "Научни изследвания" няма да бъде, както досега, единственият орган, който ще финансира науката. Той ще продължи да съществува под контрола на образователния министър. Запазва се структурата му на управление – управител, Изпълнителен съвет и председател на съвета. Изрично се уточнява, че ръководните длъжности не могат да се заемат от ректори, зам.-ректори и декани от висшите училища; председател, зам.-председатели и научни секретари на БАН и на Селскостопанската академия; шефове на научни организации и др.

Както и преди, научноизследователските проекти, които ще подпомага фондът, ще се оценяват и класират от научно-експертни комисии, чиито членове ще се определят от Изпълнителния съвет. Финансирането ще идва от държавния бюджет, международни споразумения, дарения и помощи, програми на ЕС и ЕИО.

По отделен ред обаче ще се извършва финансовото насърчаване на иновациите. Тук водещата роля е дадена на министъра на иновациите и растежа, който ще насочва бюджетните средства. На негово подчинение се създава Национален иновационен фонд, който изглежда направо като дубликат и конкурент на Фонд "Научни изследвания".

Задачата му, както се обяснява в проектозакона, ще бъде да подкрепя сътрудничеството между висшите училища, научните организации и бизнеса в сферата на научните изследвания, иновациите, разработването на нови технологии, технологичния трансфер, изграждането на предприемачески умения и популяризирането на иновациите и технологиите и др. Иновационният фонд ще се управлява според същата структура като Фонд "Научни изследвания" - с управител, Изпълнителен съвет и председател на съвета, които ще бъдат на заплата. Съставът му ще се определя от министъра на иновациите. Тук няма забрана за шефове на висши училища и научни институти.

За финансиране ще разчита на същия вид източници на приходи като Фонд "Научни изследвания". Интересното е, че иновационният фонд ще може да раздава пари и без конкурс. В проектозакона се посочва, че това ще става за национални програми с решение на правителството; проекти на български предприятия; иновационни проекти от стратегическо значение за страната и др.

Новост в закона са правилата, по които висши училища и научни организации могат да се обединяват, за да извършват съвместни изследвания и да изпълняват дейности по пътната карта за научноизследователска инфраструктура. За това те ще могат да получават пари от държавата.

ДОКУМЕНТИ И АДМИНИСТРАЦИИ

Според проектозакона Министерският съвет трябва да приеме редица документи за насърчаване на научните изследвания – Национална стратегия за развитие на научните изследвания; Иновационна стратегия за интелигентна специализация; Рамкова програма за научни изследвания и иновации; Национална пътна карта за научноизследователска инфраструктура и др.

За преки изпълнители на правителствената политика в подкрепа на науката се посочват министрите на образованието и на иновациите и растежа. Те ще разработват и изредените по-горе документи. Действащият закон възлагаше подобни задачи само на образователния министър. По времето, когато този закон е приет, постът на министъра на иновациите и растежа не съществуваше – той беше създаден през 2021 г. от кабинета "Петков".

Най-съществен сред всички програмни документи е пътната карта, чрез която ще се планира развитието на научноизследователската инфраструктура на страната. Изработването и изпълнението на картата се възлага на т.нар. Постоянен комитет – консултативен орган към образователния министър, в който ще участват представители на научната общност, работодателските организации, държавата, както и независими експерти, подбрани от министъра.

Отделно от това ще се създаде Съвет по иновациите, който ще събере на едно място министрите на образованието и на иновациите. Той ще замести записания в действащия закон Национален съвет за наука и иновации. Новият съвет се определя като съвещателен орган, на който двамата министри ще бъдат съпредседатели. Той ще включва още 15 членове – шестима представители на висши училища и научни организации; седмина представители на бизнеса; двама експерти по интелектуална собственост или с опит в осъществяването на технологичен трансфер.

В стария съвет преобладаваха участници от държавата, университетите и БАН, а бизнесът имаше само двама представители. Сега обаче квотата на работодателите се увеличава. Членовете на съвета ще имат мандати от 5 години с право на втори. Няма да получават заплати за работата си в него. Но ще си имат цял отделен секретариат, който да ги обслужва технически и административно. Сегашният съвет се обслужва от администрацията на образователното министерство.

Също така, ведомствата, които имат отношение към държавната политика за насърчаване на науката, трябва да си определят поне по един служител, който да работи като "координатор по наука и иновации". Задачата на координаторите е да "подпомагат интегрирането на политиката за насърчаване на научни изследвания и иновации в секторните политики и стратегическите документи", както витиевато е обяснено в проектозакона. Те ще трябва и да проверяват и отчитат резултатите от изпълнението на тази политика.

НАЦИОНАЛЕН РЕГИСТЪР

Министерството на образованието ще поддържа публичен регистър на научноизследователската дейност. В него ще се отбелязват висшите училища, научните организации, учените, научноизследователски инфраструктури, научни програми и постижения и др.

Регистърът ще се поддържа от Националния център за информация и документация (НАЦИД). Центърът ще трябва да създаде и електронна среда, чрез която да се свържат регистрите и базите данни на висшите училища и научните организации, Фонд „Научни изследвания” и Националния иновационен фонд.