Пандемията от COVID-19 и въведените извънредни мерки за разпространението на заразата в България доведоха до прекратяването на всички присъствени форми на обучение в училищата от 13 март. Учебният процес беше реорганизиран и до края на миналата учебна година беше проведен в електронна среда

Институтът за изследвания в образованието по поръчка на просветното министерство направи изследване, чиято цел е да оцени въздействието на този тип обучение върху училищното образование. В него са обхванати близо 4500 ученици, над 5400 родители, 1885 учители и 135 директори, информира БНТ.

Колко ученици имат достъп до компютър и интернет?

Една от важните предпоставки за провеждането на дистанционно обучение е наличието на електронни устройства и интернет. Данните от изследването показват, че преобладаващата част от учениците имат електронно устройство в дома си, което могат да използват за учебни цели – 92% от тях имат собствен смартфон, а 65 на сто – компютър.

Почти 81% от учениците разполагат с постоянен достъп до интернет у дома, което им позволява да участват в онлайн уроците без технически проблеми. Почти толкова от тях са посочили, че в дома им има тихо и спокойно място, където могат да учат самостоятелно.

Делът на учениците, които общуват в дома си на ромски и турски език, и имат собствен компютър и интернет, е значително по-малък спрямо делът на учениците, за които българският е майчин език. Интересен детайл – 14% от родителите са посочили, че не могат да обезпечат достъпа до електронно устройство за учебни цели на детето си.

Над половината от децата в семейства с нисък социално-икономически статус не разполагат със смартфон, компютър или таблет. Около 28 на сто от родителите със средно образование също не могат да осигурят на децата си достъп до електронно устройство за учене в дома. С такова разполагат над 80% от домакинствата, в които родителите са със средно или висше образование.

Според данните 91% от учителите имат собствен компютър и достъп до интернет, което позволява провеждането на онлайн часове. Тази информация се потвърждава и от отговорите на директорите. Отделно 68% от училищата са предприели мерки за предоставяне на електронни устройства за лично ползване на учителите.

Важен детайл – в около 3% от училищата няма нито един учител, който да разполага с интернет у дома. Изследването показва, че в момента на прекратяване на присъствения учебен процес през март, готовност за онлайн обучение са имали 54% от училищата,, а 34 н сто изобщо не са били подготвени.

Организация на учебния процес от разстояние

Почти 95% от учениците след прекратяването на присъственото обучение са посочили, че за тях учебният процес е продължил в електронна среда. Около 2/3 от тях са участвали в синхронен учебен процес по повечето учебни предмети. 62 на сто от родителите са посочили, че децата им са участвали в синхронен образователен процес от разстояние и са имали възможност да взаимодействат в реално време с учителите и съучениците си.

Половината от учителите са заявили, че са организирали и провели изцяло синхронен учебен процес, останалите са използвали различни методи.

А как са се справяли учителите, които не с преподавали в онлайн среда?

Те са организирали учебния процес чрез работни листове и поставяне на задачи по телефона. В половината от училищата обучението от разстояние е следвало изцяло утвърдената в началото на годината програма и седмичното разписание на часовете.

От отговорите на директорите става ясно, че в около 8 на сто от училищата за учебни цели са били използвани само приложения и социални мрежи като Фейсбук, Инстаграм, Вайбър и Месинджър. В около 46% от училищата е използвана само една платформа от всички учители. Подобен е процентът на училищата, за които при избора на платформа водещ фактор са били препоръките на МОН.

Уроци и технически проблеми

Дистанционното обучение често е било прекъсвано по технически причини – само 26% от учениците и 19 на сто от учителите са посочили, че не е имало такъв проблем. Почти всеки четвърти ученик е споделил, че е изпитвал затруднения при работа с технологиите.

По-сериозни трудности при работа с платформите са декларирали родителите на учениците, които в дома си говорят на ромски и турски език, съответно 50 и 46 на сто. Около 88% от учениците са участвали сравнително редовно в заниманията – всеки ден или през повечето дни, като най-нередовни са били по-малките. Подобна е преценката и на родителите.

Данните показват, че учениците са прекарвали пред екрана учейки средно около 5 часа на ден. Най-много време са отделяли учениците от 8 и 9 клас – 43 на сто са посочили, че са били най-малко по 6 часа пред екрана.

Как са се справяли учениците с онлайн уроците?

Повечето учители са посочили, че са следвали традиционни методи на преподаване и в онлайн средата. Учителите са поставяли задачи и упражнения за самостоятелна работа като най-често са използвали сканирани или снимани копия на учебните материали.

Учениците пък трябвало да върнат на свой ред снимка с решените задачи. Оценки основно са се поставяли чрез онлайн тестове. Около 70% от децата са получавали оценки за участието си по време на дистанционните часове, подобен е делът на тези, оценени за изпълнението на проекти. Сравнително по-рядко учениците са получавали качествена обратна връзка от учителите дали се справят с поставените задачи.

Данните показват, че за повечето ученици онлайн обучението е довело до значителна промяна в начина на учене без това обаче да е породило съществени трудности. Около 2/3 от тях успявали самостоятелно да се справят с повечето задачи, а половината са доволни от начина, по който е преминал учебният процес. Всеки втори учител смята, че учениците му са се адаптирали лесно към онлайн обучението, но само 36 на сто от тях определят ученето през този период като пълноценно.

Помощ от родител

Любопитен факт е, че отделни учители отчитат повишаване на оценките на учениците, отдавайки го на помощ от страна на родителите.

Най-съществена помощ учениците са получавали от родителите си. На въпроса от кого са получавали подкрепа, когато са се затруднявали с ученето, всички са посочили родителите, а едва 40% и своите учители.

Като цяло родителите пък са посочили, че децата им по-скоро не са успели да усвоят учебния материал в същата степен, както при присъствената форма на обучение, но пък са получавали повече домашни.

Мотивация за онлайн уроци

Едва 1/5 от учителите отчитат по-висока мотивация и ангажираност на учениците с онлайн уроците. Половината преподаватели посочва, че част от децата често не оставали докрай в онлайн часовете. По техни впечатления по-малко ученици са подготвяли редовно домашните си работи.

Само 23% от родителите са посочили, че децата им са проявили по-голям интерес към ученето от разстояние. Дори по-малък процент родители смятат, че учениците са показали по-висока мотивация.

Доволни ли са учениците?

Данните показват, че едва половината от учениците са удовлетворени от начина, по който е бил организиран и проведен учебният процес от разстояние. 42 на сто са посочили, че са имали възможност да учат пълноценно, а 26% че не са успели да усвоят добре материала.

84 на сто от учителите пък са доволни от организацията на онлайн обучението. Половината от родителите пък са отговорили, че са по-скоро удовлетворени от начита, по който е било проведено обучението.