Изследваха органични находки от римско време, открити в Русе
- Редактор: Снежана Николаева
- Коментари: 0
Престижно списание публикува изследване по археоботаника, извършено на Сексагинта Приста
Излезе от печат изследване по био-археология, с акцент върху археоботаниката от ямното поле на Сексагинта Приста. Древното светилище на траките се състои от ями, в които са полагани предмети и храна, като са извършвани и ритуали. При археологическите разкопки са открити разнообразни органични находки, които са запазени и дадени за изследване. С помощта на процес на водна флотация, са установени отлагания от органични находки, като овъглени семена, плодове, дървесина, останки от готвена зърнена храна (каша), люспи от риби и мекотели. Тези изследвания показват широк спектър от храна, употребявана в тракийския и римския период на древната крепост, а любопитство буди сухата зърнена храна, която са яли римските войници. Тя представлява нещо като съвременните протеинови блокчета, които дават много енергия. Рибата като храна и жертва в ритуалите също е позната. Уловът на риба по това време също е много разпространен, а добрите умения на древните риболовци личат по останките на различни есетрови риби.
В изследването по био-археология участват учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН (гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски, гл. ас. д-р Стефан Казаков и доц. д-р Ивайло Дедов), от Русенския музей (д-р Върбин Върбанов) и от Тракийския Университет в Стара Загора (доц. д-р Дияна Владова), съобщават от музея в Русе.
Изследването е публикувано в престижното международно списание Environmental Archaeology (реферирано в Q1 на Web of Science) със заглавие "Растителни останки и какво още? Екологична археология на късноелинистическите ями от Сексагинта Приста, Северна България" и може да бъде достъпно на страницата на списанието ( https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/14614103.2024.2322865?src=ехр-la) , което е и официалният печатен орган на едноименната асоциация (Association of Environmental Archaeology).
За осъществяването на експеримента екипът на изследването благодари и на Николай Комбев, дългогодишен служител на Русенския университет "Ангел Кънчев", който участва в изработването на флотационната система, използвана за обработването на седиментните проби.