Фрапиращи данни от разследване на Генка Шикерова за Свободна Европа

Тръгваме на разходка в покрайнините на София. Пресичаме Околовръстния път и след малко се озоваваме на голо място, което изглежда доскоро е било покрито с дървета.

"Ето едно дърво, което е било на над 90 години", казва Александър Дунчев, експерт по управление на гори. Всъщност дървото го няма. От него е останал само един пън.Според кадастъра това място е земеделска земя, върху която има гори и храсти. В момента имотът е изсечен до голо. Няма нито гори, нито храсти. Сравнение на сателитните изображения в GoogleEarth показва, че изсичането се е случило след 2019 г.

"Изсичането на голо на една такава гора е забранено, както в горски, така и в земеделски територии, тъй като това е тотална промяна на ландшафта", каза Александър Дунчев.

Според него, дори това място някога да е било ливада, ако вече е станала 50-60-годишна или 100-годишна гора, това вече си е истинска гора.

"Абсолютно престъплeние е да унищожаваме гора при положение, че цял свят в момента се е хвърлил да възстановява горите".

Престъпление обаче няма, а това изобщо не е изолиран случай. Оказва се, че законът в България отваря широка врата, през която на практика никой не иска да контролира колко изсечени дървета минават. Става дума за т.нар. почистване на земеделски земи, което става с разрешение от кмета. "Почистването" обаче заличава цели гори, както показа нашето разследване. Под заплаха са близо една десета от горите на България и изсичането върви с пълен ход.

Проверихме над 700 имота в Родопите и Рила и проблемът се оказа системен.

Една десета от гората е в опасност

Няма никаква пречка описаното да се случи с 10 на сто от горите в България, защото те се намират в земеделски земи и не се водят "гори". Това показва анализ на неправителствената организация "Зелени закони". Става дума за близо 4 млн. дка, които фигурират в кадастъра като ниви, ливади или пасища. Причината е, че не е сменено предназначението им. Тази промяна става със заповеди на министъра на земеделието, но заповедите се бавят заради тромави процедури. От неуредения статут печелят собствениците на земите и дърводобивните фирми.

Фактът, че горите се намират върху земеделски земи, позволява те да се управляват не според по-строгия Закон за горите (ЗГ), а според Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ). Това означава, че отсичането на отделни дървета може да става само с бележка от кмета. Но законът не казва колко често кметът може да дава такава бележка.

"Пет дървета сутринта, пет дървета на обяд, пет дървета и на другия ден и така може да отиде една цяла гора".

Илия Ангелов, Изпълнителна агенция по горите

"Кметовете разрешават да се отсичат до пет дървета, които както един колега каза: ами пет дървета сутринта, пет дървета на обяд, пет дървета вечер, пет дървета и на другия ден и така може да отиде една цяла гора. Такива случаи в България има много", каза Илия Ангелов, главен експерт в Изпълнителната агенция по горите.

Разследване на Свободна Европа разкри, че именно с такива бележки се изсичат огромни горски масиви.

На 7 януари изпратихме заявления за достъп до информация до пет общини, на чиято територия има такива гори. Това са Самоков, Смолян, Чепеларе, Хасково и Малко Търново. Поискахме да получим копия на разрешителните за почистване на земеделски земи (с площ от над 1 дка) от дървета за период от две години, от януари 2019 до декември 2020 г. Кметовете изпратиха поисканата информация, с изключение на община Хасково, която отказа да предостави номерата на имотите.

Проверихме над 700 имота. Представените примери не са единични, а показват системен проблем за това как разрешителните от кметовете се използват за сеч на голо на цели гори, а не на отделни дървета.

Боровите гори в община Самоков

За последните две години община Самоков е предоставила близо 40 разрешения за почистване на земеделски земи с обща площ от над 200 дка.

Сателитното изображение от 2014 г. в GoogleEarth показва, че 16 земеделски имота в близост до с. Марица включват освен обработваемата площ, също така и плътна гора. Селото се намира между Боровец и Долна Баня. В кадастъра площите са записани само като "ниви". Според горскостапанските планове в тези парцели има запаси от близо 1000 кубични метра 25-годишен бял бор.

Районът започва видимо да се променя през 2017 г., когато горите-ниви с бял бор започват да изчезват изцяло. Разрешителни за сеч в района са давани и през 2019 г., показва получената от нас информация. Резултатът се вижда на снимките.

Следващият пример е с имот от 30 дка, който според кадастъра е нива, собственост на община Самоков.

Според горскостопанските планове на тази територия има гори от 15-годишен бял бор. Анализът на изображенията показва, че през 2020 г. от имота са изсечени над 30 кубични метра 15-годишен бял бор, инвентаризиран през 2014 г., но останал в кадастъра като нива.

Следващият имот също е почистен от "единично стоящи" дървета. От GoogleEarth се вижда, че изобщо не става дума за единично стоящи дървета, а за гора. Ето как е изглеждал теренът през 2017 г. и как изглежда след "почистването" през 2020 г.

Следващият пример е с 55-годишна смърчова гора в Боровец. Имотът е от 2,2 дка и според кадастъра е нива. Снимките от 2017 г. ясно показват, че това изобщо не е било нива. След разрешението за почистване на 13 броя дървета, издадено от кмета на община Самоков, цялата 55-годишна смърчова гора е изсечена до голо, както се вижда на снимката от 2019 г. Според горскостопанските планове са изнесени близо 100 кубични метра дървесина. За да си го представите по-ясно - това са десет камиона.

От документите, които Свободна Европа получи, се вижда, че има още такива примери, при които вместо отделно стоящи дървета са изсечени много повече.

"Кметовете имат ограничение да разрешават отсичането на до пет, но не е ясно до пет на какво – пет броя дървета на имот, пет броя дървета на човек, пет броя на година, на месец", обяснява Тома Белев от "Зелени закони".

Резултатът е, че "сутрин се разрешават пет броя, на обед се разрешават пет броя, вечер пет броя и така 15 броя дървета си заминават в рамките на деня чисто законно", казва Белев.

Предоставихме всички получени документи на експерта Александър Дунчев. Според него 75 на сто от разрешените сечи в община Самоков са сеч на истински гори.

"Което е грубо нарушение на Закона за горите и обезсмисля усилията за увеличаване площта на горите чрез скъпи залесявания”, казва Дунчев.

Изпратихме на община Самоков информация за примерите, които публикуваме, с въпрос дали биха коментирали нещо. Не получихме отговори. В последните няколко мандата Самоков се управлява от Владимир Георгиев от БСП.

Смърчовите гори в община Чепеларе

В Чепеларе за две години са издадени разрешения за почистване на около 300 парцела. Във всички тях са премахвани иглолистни дървета. В разрешенията, в които са посочени мотиви, основният е, че се позволява отстраняването на “сухи и пречупени дървета”.

И там обаче твърде често не става дума за сухи и пречупени дървета, а за сеч на цели здрави гори.

В този имот е имало 60-годишна смърчова гора. На снимката от 2016 г. тя още е там. Според документа е позволено изсичането на 38 дървета. С разрешението за “почистване” обаче гората е изсечена. Очевидно не става дума само за 38 дървета, както личи от снимката от 2020 г.

В следващия имот, който е с големина от 38 дка, през 2019 г. е разрешено отсичането на 219 броя иглолистни дървета. Като мотив са посочени “абиотични фактори”. Това означава, че се е наложила санитарна сеч на дървета, пречупени от бури или тежък сняг, каквато е допустима единствено по реда на Закона за горите. Разрешението за отсичане на дърветата обаче е издадено от кмета, по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество. Така, през 2020 г. и тази гора вече я няма.

"Няма нещо, което да не може да бъде отстранено. В такива случаи много внимателно се прецизира, мотивира такова отсичане. Говоря за единични дървета, не говоря за гора", каза за Свободна Европа заместник-директорът на Изпълнителната агенция по горите Ценко Ценов.

"Няма законов ред за изсичане на голо на гора върху земеделска територия. Нито Законът за горите го позволява, нито Законът за собствеността и ползването на земеделски земи, нито Законът за опазване на селскостопанско имущество", каза Александър Дунчев.

В следващия имот от 8 дка е разрешено отсичането на 125 броя иглолистни дървета. И тук разликата в снимките от 2016 и 2020 г. е очевидна.

В разрешителното на кмета на общината е записано, че причината е, че тeзи дървета са сухи и пречупени. На сателитната снимка се вижда, че дърветата са част от плътна и обширна гора, където санитарната сеч може да се разрешава единствено от лицензирани лесовъди.

“Съмнителното в случая е, че т.нар. сухи и пречупени дървета попадат локално единствено в границите на съответния имот, което от климатична гледна точка е малко вероятно”, коментира Александър Дунчев.

В отговор от община Чепеларе казаха, че основанията за издаване на разрешителните са "заявления на собственика за почистването им (в повечето случаи) от повредена дървесина, следствие на абиотични и биотични фактори и своевременно отсичане и ползване на тази дървесина от собствениците им, както предотвратяване разпространението на вредители в съседство на тези имоти, които са земеделска територия".

От общината уточняват, че "Законът за горите се прилага в имоти с вид на територия "горска", т.е. не и в горите, които на хартия не са гори. От края на 2019 г. кмет на община Чепеларе е Боран Хаджиев от ГЕРБ, а преди това е Славка Чакърова, излъчена от Реформаторския блок.

И старите гори в община Смолян

В община Смолян за две години са издадени над 300 разрешителни за сеч в земеделски имоти. По документи тeзи два съседни имота са пасища с обща площ над 16 дка. През 2019 г. в тях е разрешена сеч и от сателитните снимки се вижда, че гората вече липсва. Изсечени са смърчови дървета на възраст между 30 и 100 години.

Следващият имот е 9 дка земеделска земя, върху който е имало гора от бял бор на възраст между 20 и 50 години. И тази гора е изсечена до голо.

От това общинско пасище по документи с обща площ от 229 дка само през 2019 г. са изсечени над 20 дка – най-старите дървета на възраст над 100 г.

"Само в този случай от гората, с близо 100 камиона, са добити и изкарани 1000 кубика елитна смърчова дървесина", коментира пред Свободна Европа лесовъд.

“90 на сто от горите, изсечени през 2019 г. в община Смолян с разрешение на кмета на общината, са минимум на 30-40-годишна възраст”, каза Александър Дунчев в коментар на справката, която му предоставихме.

Изброените случаи са само няколко примера от много подобни. Свободна Европа не получи отговори на изпратените въпроси и от община Смолян. В последните три мандата кмет е Николай Мелемов от ГЕРБ.

В община Малко Търново, за две години, кметът е предоставил 26 разрешителни за сеч в земеделски земи. Анализът им не показва фрапиращи случаи на нарушения за този период от време. Кмет на Малко Търново трети мандат е Илиян Янчев от ГЕРБ.

Как е възможно всичко това?

Причината горите да не се водят гори е, че за тях не са издадени заповеди да бъдат вписани като такива в кадастъра. Тези заповеди се издават от министъра на земеделието след т.нар. инвентаризация на горите от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).

Инвентаризацията е процес, който се прави в земеделските и горските земи и целта е да се установи състоянието им. Това е така, защото те се променят поради различни фактори - запустяване, изсичане, изсъхване, снеголом и т.н. Когато земеделските земи не се обработват, върху тях обикновено започват да растат дървета, т.нар. самозалесяване. Това е естественият процес на образуване на гора.

И когато тази гора започне да отговаря на лесоустройствените характеристики на гора, а собственикът на имота години наред не е поддържал имота си като нива или ливада, при инвентаризацията той се вписва в горскостопанските регистри като "гора".

В началото на декември лесовъди от Северна България алармираха, че имат забрана да инвентаризират гори върху земеделски земи и това е проблем. "Излязоха указания при инвентаризацията на горите, която ще се извършва през 2021 г., да не се инвентаризират гори, които при предишната си инвентаризация, преди 10 години, са били гори върху земеделски земи. Това автоматично ги изважда от обхвата на горските територии", каза за Свободна Европа Илия Ангелов от ИАГ.

Решението на Изпълнителната агенция по горите беше отменено след силен обществен натиск и след като от Съюза на лесовъдите в България и независими горски експерти излязоха с остри позиции. "Всички гори ще бъдат инвентаризирани, независимо дали са били обект на инвентаризация в предходни години", написаха от ИАГ.

Но съмнението, че има план, тези гори да не са гори по документи, остана. Две трети от тях са собственост на общините и в повечето случаи са дадени под наем или аренда.

Опитите на депутата от ВМРО Александър Сабанов да улесни процедурата по изсичането на дървета в земеделските земи през поправки в Закона за рибарството и аквакултурите и след това през Закона за пчеларството допълнително засилиха съмненията, че може да има лобистки интереси. Тези предложения обаче бяха оттеглени след остра обществена реакция.

Защо горите "не трябва" да са гори?

Защото зад това стоят сериозни бизнес интереси. Ако горите получат статут на гори, собствениците им трябва да ги стопанисват като такива и отсичането на дървета в тях ще бъде значително по-трудно. Но пък, ако по документи тези гори си останат ниви и ливади и никой не промени това в кадастъра, това означава, че могат да бъдат лесно и незабелязано изсечени. В случая печалбата е по две направления – веднъж от дърбодобив и втори път от възможността за получаване на евросубсидии за поддържане на пасища и ливади.

Как става изсичането?

За изсичането е необходима бележка от кмета, който по закон има право да разрешава сеч на до пет отделни дървета в земеделски земи "при наличие на уважителни причини", а при повече от пет дървета разрешението се издава от началника на управление „Земеделие“ към общината "при наличие на крайно уважителни причини".

Тази процедура е възможна именно, защото горите в земеделски земи не са гори по документи. Ако те са обявени като гора и в кадастъра, това ще е значително по-сложна процедура, изискваща горскостопанска програма, изготвена от лицензиран лесовъд и след издадено от него позволително за сеч по реда на Закона за горите (ЗГ). Целта на тези ограничения в закона е да има гаранция, че горите се управляват природосъобразно, прозрачно и при строг контрол.

Кой е отговорен?

Законът за горите определя ред и вменява задължение на държавата да прехвърля в горски територии всички залесени земеделски земи, освен при изричен отказ на собствениците им. Това означава, че когато се установи, че в един имот вече има гора, то тя трябва да бъде описана като такава и по документи.

"След 2012 г. процедурата по издаване на заповеди за прекатегоризиране на земи беше забавена", каза пред Свободна Европа Илия Ангелов от ИАГ.

Прекатегоризирането става със заповеди на министъра на земеделието. За периода от 2012 г. до 2020 г. са издадени административни актове за промяна на предназначението на поземлени имоти от земеделска в горска територия, с обща площ приблизително 300 000 дка, казаха за Свободна Европа от Министерството на земеделието. Според тях проблемът е несъгласието на собствениците, които обжалват административните актове.

Според заместник-директора на агенцията по горите Ценко Ценов една от причините за забавянето е, "че не може да се издаде заповед за част от имот", а разделянето зависи от собственика на земята.

Според Тома Белев "имаме неприлагане на законите, за да се стигне до елемента 10 процента от всички гори в България да се водят гори в земеделски територии. Това означава, че много закони не са приложени".