„Ако махнем корупционния риск от България, инвестициите ще бъдат огромни".

С тези думи служебният икономически министър Кирил Петков представи на 1 септември нова съвместна инициатива на кабинета и неправителствената организация „Прозрачност без граници“ под слогана „общини, чисти от корупция“, пише Борис Митов в Свободна Европа. 

Някои определиха идеята като маркетингов ход, който да помогне да общините с по-съвременно управление. Представители на бизнеса очакват това да помогне на повече общини да подобрят работата си. Самите кметове обаче са скептични и не разбират защо трябва да кандидатстват, за да докажат, че не са корумпирани.

Каква точно е идеята

Накратко, идеята е да бъдат насърчени общините да предприемат комплекс от мерки, гарантиращи прозрачност в работата им, лесна комуникация между бизнеса и администрацията и ефективни механизми срещу корупцията и конфликта на интереси.

„Прозрачност без граници“ има дългогодишен опит в изследването на корупционния риск в България, като изготвя „Индекс за възприятие на корупцията“ всяка година от 1998 г. насам. Наред с това организацията от няколко години прави и класация на големите общини, озаглавена „Местна система за почтеност“.

Представената от Кирил Петков идея цели да използва опита и методологията на експертите от „Прозрачност без граници“, за да стимулира общините да участват във въпросната класация. По думите на министъра най-добрите от тях ще бъдат сертифицирани и така ще могат по-лесно да привличат инвеститори.

Какви обаче са критериите за това и как реагират самите общини и бизнесът на тази инициатива? Свободна Европа потърси отговорите на тези въпроси.

Преди две седмици Петков обясни, че „през последните години брандът „корупция“ и брандът „България“ вървят заедно“ и затова служебният кабинет иска да даде „възможност на най-чистите общини да се сертифицират, да имат възможност да привличат инвеститори с идеята, че са община без корупция“.

Седмица по-късно Министерският съвет (МС) прие антикорупционна стратегия, с която се очаква да се даде началото на инициативата за сертифициране на общини.

„Добрата новина е, че това решение беше взето днес на МС, а вчера вече четири общини поискаха да са първите без корупция. Надяваме се още много общини да се сертифицират и да бъдат място, където инвеститорите могат да бъдат спокойни“, каза Петков миналата сряда, визирайки Бургас, Благоевград, Русе и Видин.

През уикенда изпълнителният директор на „Прозрачност без граници“ в България Калин Славов пък коментира пред БНР, че брандирането със слогана „община, чиста от корупция“ е „много хубав маркетингов ход на човек, който идва от бизнеса“, имайки предвид Кирил Петков.

„Работим по промяна на правителствената стратегия за борба с корупцията – в частта, която се отнася до общините. Иска ни се да бъде трайно заложен, независимо кое правителство ще бъде, начинът, по който ще се работи по овладяването на корупционните рискове – стратегията е до 2027 г.“, добави Славов.

Управление на корупционния риск

Неправителствената организация работи по тази тема от 2014 и 2015 г. по думите на Славов пред Свободна Европа „става въпрос за класация за антикорупционните усилия на общините“.

Изследването се занимава с „цялата система от органи на местно самоуправление – кмет, общински съвет, администрация, областен управител, както и държавните органи, които имат свои местни структури“.

„Всички те заедно дават обща картина за антикорупционните усилия, на прозрачното и отчетно управление на местно ниво. Критериите, по които работим са общо 153. [...] Основните са свързани с управление на корупционния риск, на риска от конфликт на интереси, системи за реагиране на сигнали, включително за корупция“, разказа Славов.

Колегите му правят анкети в местните институции и събират информация за работата на съответната администрация от различни източници, включително други неправителствени организации и медии.

„Никой не казва, че може да има община, която да бъде застрахована срещу скандали, свързани с корупция или конфликт на интереси, но е много важно дали в такава ситуация сработват системите. Има ли рефлекс да се реагира професионално и случаят да бъде овладян. Нещо като имунната система в човешкия организъм.“

По думите на Славов „начинът, по който се извършва административното управление в конкретната община винаги е от значение за инвеститорите – има доста примери, в които лошото управление на общините ескалира в извиване на ръцете на бизнеса“.

Как реагира бизнесът

Мнението му се споделя напълно от Антон Пенчев. Заедно със съдружника му Калоян Коев те стоят зад бързо развиващата се през последните години марка за български крафт бири Beer Bastards. Двамата развиват бизнеса си в Бургас и от около 5 години редовно работят с местната община. По този повод Пенчев каза, че може да каже „само добри думи“ за работата на администрацията в града.

„Прекалено много се говори какви са спънките и проблемите. Трябва да започне да се говори и къде има методи и начини нещата да се случват по-лесно и по-добре, защото явно има такива примери. Не можем да гледаме само лошото, трябва да рекламираме и доброто. Местата, на които има желание от администрацията да се работи по-добре, мисля, че трябва да бъдaт показвани“, коментира той пред Свободна Европа.

По думите му „хората, които искат да инвестират някъде, първото, което проучват, е каква е тяхната сигурност и дали могат да работят лесно с администрацията – много е важно за един бизнес да имаш доверие на хората, от които зависиш“.

Как реагират кметовете

Инициативата обаче засега не се приема толкова еднозначно от кметовете. Свободна Европа потърси за коментар кмета на Бургас и член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините (НСОРБ) Димитър Николов по повод думите на Петков, че градът е сред първите, пожелали да кандидатстват за новия сертификат. От кабинета на Николов обаче отклониха поканата за разговор с обяснението, че още не са решили дали да подадат документи в икономическото министерство.

По информация на Свободна Европа ръководството на НСОРБ е обсъдило темата миналия четвъртък и е взело решение да поиска официална информация за новата инициатива от МС и икономическото министерство.

„Бяхме, меко казано, изненадани, защото за нас не е ясно по какви критерии ще се извършва сертифицирането. Второ, знаем, че според законодателството по целия свят подобен тип престъпни деяния се установяват единствено от съда. Общините не са уведомени под никаква форма и бяхме изненадани, че някой трябва да кандидатства и да доказва, че не е корумпиран“, заяви пред Свободна Европа кметът на Кюстендил и член на Контролния съвет на НСОРБ Петър Паунов.

Той добави, че неговата администрация се стреми да спазва всички стандарти за прозрачност и обратна връзка и би искал да знае на какви други условия би трябвало да отговаря общината.

„Трябва всички да бъдем уведомени за условията и не може само общините да са свободни от корупция. Всяко едно обществено заведение, което харчи дори и една публична стотинка, трябва да има такъв сертификат. Но самият дебат беше поднесен леко странно. Общини без корупция, сякаш единствено в общините има корупция“, коментира още Паунов, определяйки инициативата като „странна идея“.

Колегата му от Велико Търново и председател на Управителния съвет на НСОРБ Даниел Панов също потвърди пред Свободна Европа, че сдружението не е било уведомено по никакъв начин за инициативата на Петков и затова е поискало информация от служебния кабинет. Той обаче не пожела да коментира повече преди да се запознае с подробностите по темата.