За първи път американски биолози успяха да измерят сърдечният ритъм на син кит – най-голямото живо същество на земята.

Резултатите от изследването са публикувани в списанието „Proceedings of the National Academy of Sciences”, съобщи РИА Новости, цитирани от БГНЕС.

Синият кит е най-голямото животно на Земята. Той притежава и най-голямото сърце, която тежи средно около един тон. Ясно е, че такава огромна кръвна помпа не е в състояние да се свива със същата честота, с която сърцето пулсира при по-малки животни. Предполагаше се, че обикновено произвежда от 5 до 20 удара в минута, но доскоро не беше възможно да се измери пулсът на син кит. Учени от Станфордския университет най-после успяха.

След като се приближиха до кит в залива Монтерей в Калифорния с надуваема лодка, изследователите монтираха свръхчувствителни сензори на четири вендузи в близост до лявата перка на животното. Цял ден сензорът записва сърдечната честота на кита, използвайки електроди, вградени в центъра на две вендузи. След като електронното устройство се отдели от кита, биолозите го прибраха от повърхността на залива и разшифроваха записа.

“Нямахме идея дали това ще проработи. Бяхме скептично настроени дори когато видяхме данните”, казва водещия автор на статията Джеръми Голдбоген.

По-рано сензорите са били успешно тествани върху малки китове, живеещи в плен. Но да ги инсталирате на най-голямото животно in vivo, беше по-трудна задача.

Сърцето на кита е разположено по-близо до долната страна на тялото. Но, сините китове почти никога не се преобръщат по гръб и само чувствителността на инсталираните сензори е помогнала за измерване на пулса „отзад“.

Получените данни показват, че сърцето на кита може да работи в различни режими. Когато животно се гмурка, сърдечната му честота се забавя до четири удара в минута, понякога достигайки минимум два удара в минута. Когато храната се консумира на дълбочина, сърдечната честота се увеличава, но след това отново се забавя. Пулсът на зрял син кит расте постоянно, когато се изкачва на повърхността, където китът диша, възстановявайки нивото на кислород в тялото. В това положение пулсът му е между 25-37 удара в минута.

Учените смятат, че това е абсолютният максимум за животно с такава маса. „Тези животни, които съществуват при екстремни физиологични условия, ще ни помогнат по-добре да разберем ограниченията на биологичния размер“, казва Голдбоген.