"Бюджетът на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” достига почти 1.9 млрд. евро заедно с националното дофинансиране". Това заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов при обсъждането на Споразумението за партньорство за програмен период 2014 – 2020 г.

По думите му, около 70% от тези средства или над 1.3 млрд. евро ще бъдат разпределени поравно за изграждането на железопътна и пътна инфраструктура.

„Останалите средства ще бъдат инвестирани в подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт, чрез изграждането на Столичното метро и Интермодален терминал в град Русе (Интермодалният терминал трябва да комбинира речен, железопътен и автомобилен транспорт), заяви министър Папазов.

По думите му над 77 млн. евро от бюджета на програмата ще бъдат инвестирани в развитието на информационни системи в корабоплаването и гражданското въздухоплаване. Според него целта е да се потърси баланс в инвестициите между Северна и Южна България.

По време на събитието стана ясно, че е предвидено средствата за железопътна инфраструктура да бъдат инвестирани за подобряване на жп линиите Русе – Варна, Карнобат – Синдел, Пловдив – Бургас и София – Септември.

Допълнително, чрез Инструмента за свързаност на Европа, ще се кандидатства за рехабилитация на участъка Видин – Медковец и София – Драгоман. Целта е завършването на основните транспортни направления румънска – гръцка – турска граница, както и подобряването на транспортните връзки между основните пристанища в Бургас, Варна и Русе.

В пътния сектор предстои завършването на лот 3 на АМ „Струма”, като в зависимост от останалия финансов ресурс по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” ще бъде финансирано направлението „Видин – Ботевград”, като приоритетни проекти още са АМ „Хемус” и тунелът под Шипка.

В областта на информационните и комуникационните технологии и електронното управление транспортният министър обяви, че усилията ще бъдат насочени към развитието и използването на иновативни продукти и услуги, чрез въвеждането на различни приложения за електронна търговия, банкиране, обучение, разплащане и други.

По думите му, са заложени и мерки за повишаване на квалификацията на ИТ специалистите и цифровата компетентност в другите сектори и особено в малки и средни предприятия. Той подчерта, че приоритетни за България ще бъдат електронизацията и осигуряването на по-лесен достъп до административни услуги за гражданите и бизнеса, както и въвеждането на електронното правосъдие.