В малките населени места ние сме изключително „токсична“ партия

Това коментира Иво Мирчев от „Демократична България“ в интервю за Debati.bg

След изборите на 4 април, видяхме, че не се очертава една партия да може самостоятелно да състави правителство. Ако искате да сте част от бъдещо правителство е много вероятно да ви е необходима подкрепата на ДПС и БСП. Склонни ли сте на такъв политически компромис?

Не. В нашето коалиционно споразумение е записано, че с мандат на БСП, ДПС или ГЕРБ, ние няма как да влезем в управление. И продължаваме да отстояваме тази позиция. Тя не е въпрос на някакъв инат, а на това, че това доказано са партии на статуквото. „Демократична България“ не иска да влиза във властта на всяка цена. Но, разчитаме на това, че българският народ ще прояви зрялост и ще ни даде по-голяма подкрепа, за да можем да бъдем по-значим фактор в следващото управление.

Как си обяснявате, че партия като „Има такъв народ“ събра толкова голяма подкрепа и стана втора политическа сила?

Политиката в някаква степен е и шоу. Само че, и в това отношение ние имаме друг подход. Считаме, че ако искаме да управляваме страната, трябва да покажем хората, с които можем да направим това. Показахме ги. Показахме и политиките, които възнамеряваме да правим. Така работят партиите в съвременния свят. Факт е, че ние с Христо Иванов не можем да пеем, но това не е и нужно. Ние искаме да покажем управленски потенциал.

Когато започвахме и хората в София масово не ни разбираха. И когато говорехме за съдебна реформа преди 2-3 години, много малко бяха хората, които разбираха за какво става дума. Но за това време ние успяхме да променим това, първоначално в София. Следващият етап и хората и извън София да ни разберат.

В тази връзка, с какво си обяснявате това, че популярността на партията ви извън големите градове е сравнително слаба? Това, в крайна сметка, са значителен брой, можем да кажем, пропуснати гласове?

Нашите кампании, първо, са с много по-нисък бюджет от останалите, които идва предимно от малки частни дарители. Например, кампаниите на ВМРО и Веселин Марешки бяха с десетки пъти по-голям бюджет и въпреки това ние имаме 10%, а те дори не влязоха в последния парламент. Има още нещо, което е много важно. В малките населени места ние сме изключително „токсична“ партия. И нека обясня защо – представете си малко населено място, с да кажем 20 000 души. Дори там кметът да не е от ГЕРБ, той е длъжен да се съобразява с ГЕРБ, защото иначе правителството не му отпуска пари, за да финансира кметските проекти. Когато не му отпусне пари, той няма да бъде преизбран от хората, тъй като изглежда, че нищо не е направил. И така той става зависим от ГЕРБ. А в малките общини, основната част от работата идва от общината. Когато някой работи с кмета, той получава някакво финансиране по определени проекти. Когато, обаче е в опозиция, всички тези възможности му се спират и той много трудно изобщо може да вирее в тази община.

ГЕРБ, досега донякъде разчитаха на това, че нямат алтернатива. Оказа се, обаче, че политическата ситуация е променена и това не е така. Смятате ли, че новите опозиционни партии ще успеят да се възползват от момента и да прекратят едноличното управление на Борисов от последните над 10 години?

Смятам, че ние имахме голяма роля в тази промяна, и през последните години действахме много активно в тази посока. Между 2017 г. и 2021 г., в които ние дори не бяхме в парламента, доказахме, че е възможно една общност да създаде това, което е „Демократична България“ в момента. Направихме много неща без дори да сме били на власт. И, да, въпреки, че бяха партията с най-висок резултат на изборите, ГЕРБ бяха и най-големият губещ. Според мен тази партия вече няма бъдеще, нямат легитимност, за да управляват страната.

*Ивайло Мирчев е икономист и собственик на две български IT компании. Той е член на Изпълнителния съвет на “Да, България!” и депутат в 45-ото народно събрание. Той е един от създателите на платформата за честни избори “Ти броиш”. През 2015 г. се включва в инициативния комитет “Гласувай без граници“, който провежда независима кампания в подкрепа на възможността за електронно гласуване.