Докато държавата е в извънредно положение, лекарите продължават да се грижат за всички нас.

Сега ще върнем лентата назад до петък 13-ти. Историята на едно смело дете с тумор, което не може да чака отмяна на карантината. Коронавирусът завладява живота ни. В това време хиляди хора се надяват на лекарска помощ. която няма време за губене.

Нашият герой е малък на години, но е голям по дух с голямо сърце и широка усмивка. Във фаталната петък вечер детето и разтревожените родители на 6-годишния Иво търсят хирург, защото в гърлото му има буца. Буцата е 6-сантиметров тумор, който е силно възпален и опасен. "Отиваме в болница, но няма кой да те приеме. Не бяхме доволни от това, че ни отказаха помощ", казаха родителите.

Оказва се, че е много трудно за малко дете да постъпи в болница, в която да се направят пълни изследвания и накрая да излезе с решение за някакво лечение. Буквално като в омагьосан кръг родителите на Иво 5 мсеца търсят изход от безизходицата и лечение за детето си.

"5 месеца продължава търсенето на болница и на лекар, който да поеме случая. През тези 5 месеца беше много трудно свързването със специалист. Докато се стигне до петък 13-ти, той се наду, имаше подутина, наду се още повече, имаше болка, без температура, извикахме "Спешна помощ" и оттам в "Пирогов". Казаха ми, че щом няма температура, няма възпалителен процес, назначиха ни нурофен за притъпяване на болката, а ние очаквахме операция", каза майката Лора Делчева. 

Преди това семейството обикаля няколко столични болници и търси за преглед специалисти. Месеци наред изследват детето, а всеки лекар има различна теория и поставя различна диагноза. Времето лети, а гърлото на детето се подува. "Казаха ни, че няма да ни приемат, първо, че няма температура, въпреки че е подут. Лекарите се учудиха, че в тази обстановка сме предприели действия, а за нас случаят беше повече от спешен", каза още Делчева.

Във фаталния петък 13-ти се оказва, че всички се борят с коронавируса. Впоследствие, в друга болница, казват, че скалпелът е неизбежен. Когато помощ не идва отникъде, единственият лекар, който се отзовава е д-р Радослав Славчев - хирург от 30 години. Той ръководи лицево-челюстната хирургия в болница "Токуда".

Д-р Славчев не остава безучастен и решава да оперира Иво в извънредната ситуация. "Ние винаги сме били на фронта, защото тук нещата са истински, в операционната понякога е опасно. И тази епидемия ще преживеем, въпросът е на каква цена. Коронавирусът е генералната линия, според която работим , но да не забравяме останалите болести, които са не по-малко опасни и ще се борим с всичко", заяви той.

"Не искам да споменавам имена и болници, но ми се е случвало да звъня по 30-40 пъти, ако не и повече, за да се свържа със специалист. Казваха ни, че ще попаднем на правилния лекар. Това беше деликатен начин да ни отпратят", каза Делчева.

Правилният и единственият, който се наема спешно да оперира Иво, е именно д-р Славчев, независимо че болница "Токуда" е затворена за 24 часа заради случай на пациент с коронавирус. "За мен беше ясно, че е тумор, а не някаква киста, просто трябваше да се вземе командирското решение да се оперира", добави той.

Хладнокръвно хирурзите не спират да оперират, а дисциплината и мерките са драконовски. Животът в болницата и приемът на пациенти не спира.

След кошмарните седмици и лутането из различни болници семейството е щастливо, че най-безценното им човече е добро, но споделят, че горчивината остава.

"Не е само горчивина, яд, безсилие, болка, но и безпомощност - за 200 души, 50 са в болница. Tрябва да спре живота и да не ни лекуват,  докторите, които не лекуват коронавирус какво работят? Затвориха цяла държава, това не е извинение. Докато бяхме тук в болницата, дочух лекарите да си говорят как не са могли да приемат спешни, заради това че болницата е в карантина, това е абсолютно адекватно", споделиха родителите.

"Опитимизмът и по-особеното чувство за хумор ме крепят. Иначе, какво да правим? Да умираме ли? Няма такива филми", заяви д-р Славчев.

Животът продължава, всичко това ще мине. Героите в бяло са винаги на фронта, готови да ни помогнат, независимо дали грее слънце или вали дъжд.