Няма да се върне светът, какъвто беше преди Тръмп

Повечето европейци мислят, че в политиката разликата между Съединените щати и Европа е като между европейския и американския футбол. Американската демокрация е специфична игра, като американския футбол. Тяхната електорална система, при която кандидат може да изгуби всеобщия вот, но лесно да спечели Белия дом, вероятно е логична за американците, но не и за всички останали. Независимо от разликите някои уроци от американските избори са много уместни за Европа.

В своята пиеса Jumpers от 1972 г. британският драматург Том Стопард шеговито предположи, че "не в гласуването е демокрацията, а в преброяването". Изборите в САЩ доказаха, че е прав.

Демокрацията е система, в която загубилият, приемайки поражението си, легитимира резултата от изборите. Атаката на Доналд Тръмп срещу честността на вота не просто удря по репутацията на Америка, но е като знамение за това какво предстои: оспорването на избори ще се разпространи и извън Съединените щати, пише Иван Кръстев във вестник 24 часа.

Демокрацията не пази от разделение

За партийно пристрастните в разделените щати най-критичната заплаха за демокрацията не е чупенето на установени правила, а победата на другата партия. И мнозина стават все по-готови да изгорят къщата, само и само да не дойде другата сила на власт. В такава среда има риск за непартийни институции като съдилища, централни банки или свободни медии, да бъдат използвани като политически оръжия.

Изборите в САЩ са и предупреждение, че шокът и загубите, причинени от COVID-кризата, дори в общества силно опустошени от пандемията, засилват по-скоро съществуващите разделения, отколкото националното единство и търсенето на общи цели. Анализ на Асошиейтид прес показва, че от 376 американски окръга с най-високи числа на новите случаи на глава от населението, за Тръмп са смазващо мнозинство - 93%.

Европейците трябва да видят събитията в САЩ като предупреждение: ако строгите ограничителни мерки се проточат и икономики се затварят, нашите общества може да заприличат на експлозивната смес, която наблюдаваме в Съединените щати.

Демокрацията често е хвалена за таланта да хвърля мост между разделенията в модерните общества, но опитът на САЩ през последните 4 години показа, че демократичните политики могат и да дават сила на тези разделения. Изборите разкриха факта, че демократите и републиканците са не просто две политически партии, те са се превърнали в две различни страни, които са в електорална война. И тази политическа война няма да приключи с поражението на Тръмп.

Демографията може да е съдбоносна

Европейците могат да научат също от опита на САЩ, че в политиката демографията често е съдбоносна. Числата имат значение. Когато числата се сменят, сменят се и ръцете, които държат властта. Демократичният наратив дълго настояваше, че победата на вота се решава от избиратели, които променят нагласите си. Но властта може да изведнъж да се смени, когато има преместване в избирателното тяло. Това се случва, когато влезе в пълнолетие ново поколение със силни колективни предпочитания, както се случи в западните демокрации през 1960-те и 1970-те.

Може да се случи и когато значима група нови избиратели се включи в политиката и започне да я преформатира. Това се случи в много страни, когато бе въведено всеобщото избирателно право или като резултат от мащабна миграция. По-скоро промяната на демографския микс в щати като Аризона и Джорджия, отколкото промяната в настроенията на избирателите помага да разберем впечатляващото представяне на Байдън.

Нищо чудно, че много от националистическите партии виждат увеличаващите се мигранти в страните си не просто като икономическа или културна, но и като политическа заплаха. Етническите мнозинства, които се страхуват да не станат малцинства в страните си, ще останат най-силния източник на подкрепа за националистическите популисти и в САЩ, и в Европа.

Европейският парламентаризъм институционално е по-добре позициониран за отпор на радикалната политическа поляризация, но примерът на Полша ни показва, че не винаги може да се разчита на тази защита. Европейските демокрации ще се заразят с разделение на крайности в американски стил, ако не намерим начин да запълним цепнатината между градските и селските райони, между висшистите и хората без висше образование и в политическите настроения на младите и на възрастните.

Американският опит сочи също, че младото поколение, което в голямото си мнозинство гласува за Джо Байдън, може би ще разхлаби популистката хватка, стегнала врата на обществото. Но за политически прогнози, свързани с младото поколение, европейците трябва да се пазят от внос на едро на американската мечта.

Младежите под 30 години са много по-малка част от населението в Европа, отколкото в САЩ. Ново проучване на Центъра за бъдеще на демокрацията към Университета в Кеймбридж показа, че по света младите поколения са все по-неудовлетворени от демокрацията - не само като абсолютни стойности, но и в сравнение с по-възрастните поколения. И фактът, че някой е гласувал за Байдън, не означава че той или тя имат имунитет за чара на популизма - особено когато идва отляво.

Ще мине известно време преди официално да бъде обявен следващия американски президент, и най-вероятно в средата на януари ще знаем кой контролира Сената. Но дори в най-оптимистичния сценарий европейците ще сбъркат, ако решат, че могат да разчитат на САЩ по същия начин, както предишните десетилетия. Дори с Демократическата партия, завърнала се в Белия дом, не означава, че светът, който знаем от преди Тръмп, се е завърнал.

Европейците имаха сериозни основания да се боят, че разрушаването на Европейския съюз можеше да е в дневния ред на втора администрация на Тръмп. Сега този риск очевидно изчезна и ще бъде грешка европейците да чакат Байдън да каже какво иска от Европа.

Време е Европа да отиде във Вашингтон и да представи визия за бъдещето на трансатлантическото партньорство, основана на променените реалности от двете страни на Атлантическия океан.