Ивайло Кирилов е роден в Русе преди 47 години. В момента живее в кв. Долапите.

Името му нашумя като един от най-активните участници в протестите през 2013 година, дръзнал да издигне и плакат срещу кмета на Русе и негови съратници. Заради това обаче, Ивайло трябваше да изтърпи заплахи, отправени срещу него и семейството му, а когато и това не спря устрема му в протестите, се стигна и до нанасяне на жесток побой от неизвестни лица.

Бяхте един от активните участници в протестите през 2013 година, господин Кирилов. Разкажете, какви проблеми имахте заради това?

По време на протестите, ние, една групичка от квартал Долапите, разпънахме голям плакат, насочен срещу някои „местни величия“. На него бяха упоменати кметът Пламен Стоилов, приятеля му Красимир Даков, както и Върбан Маринов, по прякор Циганина. Още на другия ден бях посетен у дома от групичка от две мутри, водени лично от Върбан Маринов – Циганина. Отначало започнаха без заплахи, „културно“ – ти що правиш така, защо нападаш Стоилов, той трябва да остане кмет..Няма да говориш и действаш против ГЕРБ и Стоилов! Краси Даков пък ми е кръстник, тук става въпрос за много пари, говореше Върбан! След това започнаха и преките заплахи – ако продължаваш, ще си намериш детето в канавката.

Нима се стигна чак до такива заплахи?

Да! Синът ми тогава още живееше с мен! Те знаеха всичко за семейството ми много добре. Забравяш за ГЕРБ, забравяш за Даков, забравяш за Стоилов, настояваха те, опитваха се да ме уплашат! Още тогава обаче им казах, че тяхната работа няма да стане! Аз продължих с дейността си, но много от другите хора около мен се уплашиха не на шега! Оказа се, че бойната групичка мутри на Върбан Циганина са ходили и на други места, най-демонстративно, с БМВ-то! Заплашвали са хора по барчетата, по домовете им! Повечето се изплашиха, покрай мен останаха малцина. Всички са били заплашвани от името на кмета Стоилов и Красимир Даков!

А какво се случи след това, продължиха ли проблемите Ви с мутрите?

Месец по-късно, една нощ ме нападнаха пред дома ми! Ние така и не се спряхме, продължихме с протестите, явно заплахите бяха реализирани! Прибирах се около 12 и 30 през нощта в къщи. Улицата беше тъмна, лампата пред нас беше изгоряла. Видях непозната кола, но не й обърнах внимание. В момента, в който забелязах забелязах сенките наоколо, почувствах тежък удар отзад в главата. Все пак, донякъде бях подготвен да се защитя и носех газов пистолет със себе си. Извадих го и гръмнах в нападателя. Другият ме удари в лицето. В този момент обаче аз вече гръмнах и те избягаха.

Познахте ли някого от нападателите? 

Не, само забелязах, че единият беше доста висок! Не мога да обвиня никого директно, че ги е изпратил, но продължавам да предполагам, че това беше продължение на заплахите, които получих. Виках полицията, води се разследване, извадих си медицинско...Така и не се намериха биячите, явно в крайна сметка няма да се разбере кой точно ме удари! Това не ми пречи да подозирам, разбира се! Ударът в главата ми беше много тежък. Два месеца по-късно, заминавайки за Гърция, се разболях от главоболие. Щях да умра там. Оказа се, че е посттравматичен менингит, имам и документ с диагнозата, че е следствие от удара. Лежах един месец в болница там, като спомен от „милото отношение“!

Смятате ли, че е нормално да се управлява по този начин, чрез заплахи? 

Ние не живеем в нормална държава, затова протестирахме! Не може в една страна, членка на ЕС, някой да дойде така и да те заплаши, и то от името на кмета! Явно такъв им е манталитетът на ГЕРБ! Крайно време е това да се промени!