Всички критици на кмета Пламен Стоилов и управлението му в Община Русе, трябва да си посипем дружно главите с пепел.

Ето на, след толкова критики за каквото и да се сетите, накрая нашият човек взе „престижната наградата“. Тъй че, поне минута мълчание за всички противници на русенския кмет. Но през тази минутка може да се посмеете на воля. А после, като размислите, може и да си поплачете.

Какво ще остане, след като „кметът на годината“ си отиде?

Наскоро написахме, че управлението на Пламен Стоилов и ГЕРБ от 2011 г. насам ще остане в историята на Русе като време на екологичен геноцид над населението на града. Да, основното и базово човешко право е дишането на чист въздух. Но има и още, пише сайтът Фронтално.

„Асфалтовият рай“ на Пламен Стоилов по улица „Борисова“: след първия дъжд – локва до локва. Време е за поредния ремонт на ремонта. Снимка: Василена Ненова / Общестевен съвет – Русе.

Това управление ще остави ярка следа далеч след своя край. Прави са хората, дето твърдят, че Стоилов и екипът му са променили Русе. За модерния бетонов и асфалтов облик, който ще наследим след ГЕРБ, иде реч. Облик, не кореспондиращ по никакъв начин с чара на стария град, направил много отдавна своя вековен отпечатък върху новата българска история.

Под фуражката на милиционера обаче има само бетон и асфалт. Неговото възприятие за хубавото и красивото е лимитирано единствено до естетиката на циметовия плац. Има, разбира се, и пари. Много пари. Всеки проект, независимо дали е финансиран със средства на българския или европейския данъкоплатец, е разхищение. Не говорим тук за краденето, за присвоените пари. Говорим за качеството на извършената работа и за нескончаемата нужда от ремонти на ремонтите.

Стоилов и ГЕРБ превърнаха Русе в град „втора ръка“, който сега ще се моли да му дадат автобуси и тролейбуси втора употреба, та да си „доинтегрира“ многомилионния проект за интегриран градски транспорт. Изобщо, няма сектор в управлението, в който кметът и екипът му да не търпят критика. И ако имаше награда за „най-критикуван кмет на годината“, не се съмняваме, че нашият човек щеше да бъде победител в нея с голяма преднина.

Най-голямата гордост на кмета Стоилов е, че по време на неговото управление Русе се бил прочул по света като домакин на Световното първенство по волейбол. Безспорен успех успех за него и неговия екип било това, че покрай спортното събитие за пръв път Русе влязъл в световните новини и милиарди по цял свят разбрали, че има такъв град. Не, господин Стоилов, не е така.

Отворете си „Гугъл“ и напишете „Ruse, Bulgaria”. Пък вижте добре с какво сме се прочули по света напоследък. То си го пише. Какъв ти волейбол? Друго е. Новините за Русе по света са по две теми: убийство на журналист и протести за чист въздух. Няма волейбол, няма асфалт, няма бетон. И вас също ви няма там.

Късно е за купени награди и кризисен ПР

Наградата „Кмет на годината“ е част от конкурс, организиран от сайта Kmeta.bg. Негов собственик е фирмата „Бранд ПР“ ООД. 

Журналистическо разследване показа, че в периода 2013-2015 г. Община Русе е платила 19 980 лв. на този сайт за „реклама“ и „медийно обслужване“. Нямаме основание да смятаме, че властта в Русе не продължава да плаща с публични пари за лъскането на имиджа си и към днешна дата. Нужно е само са отворите сайта Kmeta.bg, за да видите, че единственият рекламен банер на страницата е на „Община Русе – град на свободния дух“.

Община Русе – спонсор на сайта, даващ наградата „Кмет на годината“.

Ще го кажем в прав текст: наградата „Кмет на годината 2018“ е купена от русенската община с цел да се лустроса сриващият се рейтинг на Пламен Стоилов. Съдейки по първите реакции в социалните мрежи, ефектът от този ход на пиар екипа на кмета е точно обратен. Новината за получената награда стана повод за още по-силно изразяване на неодобрението към управлението на Стоилов.

Въобще, изглежда, че вече е късно за такива нескопосани имиджови акции. Дано Общината поне да се усети и да спре да троши бадева обществени пари за пиар, чийто търсен положителен ефект се връща обратно като негатив за поръчителите му, и то в многократно увеличен размер.

Когато вече и сам не си вярваш

Миналата седмица кметът и екипът му отчетоха три успешни години от настоящия мандат. Новината от това мероприятие е, че, изглежда, и те самите вече не си вярват. Физиономиите на „кмета на годината“ и „най-великия екип на община в България“ подхождаха повече на погребална процесия, отколкото на събитие, отчитащо възходящи успехи. Видяхме едни посърнали, каменни и тъжни лица.

В „надгробното си слово“ Стоилов отчете направеното без ентусиазъм, без увереност. Напротив, често изпадаше в оправдателен режим, удряше по масата, държеше назидателен и арогантен тон, чешеше се там, където не го сърби. Тикове по лицето му издаваха хитруването по определени теми. Дори дебелашките шеги не му се получиха.

Всичко това идва да каже, че управляващите от ГЕРБ вече са наясно каква е реалната картина на обществената подкрепа в Русе за кмета и неговия екип в Общината. Сривът на доверието към Стоилов е налице и отрицателният тренд не може да бъде обърнат – нито с купени награди, нито с рязане на лентички.