Трябва да се навършат 40 години от внасянето на осигуровките, за да разберем ефекта от втората пенсия, заяви социалният министър

Въпросът за минималната работна заплата (МРЗ) в България остава една от най-спорните теми между синдикати и работодатели. В интервю за БНР, министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов заяви, че консенсусът между тези две страни е най-добрият подход за определяне на МРЗ, въпреки че те остават на диаметрално противоположни позиции. Същевременно процесът по транспониране на европейската директива за адекватност на минималната заплата не върви гладко.

Министърът коментира, че минималната работна заплата за 2025 г. ще бъде 1077 лв., съгласно анализа на финансовото министерство, и тя е нормативно определена в промените, направени от Народното събрание. Според него, "МРЗ е важен инструмент за влияние върху доходите на гражданите", и подчерта, че обсъждането ще продължи в Тристранния съвет и ще бъде разгледано от Министерски съвет.

Иванов обясни, че в Кодекса на труда е заложено МРЗ да бъде 50% от брутната средна заплата, но този автоматичен режим не е най-доброто решение. Той посочи, че при прилагането на директивата на ЕС трябва да се вземат предвид допълнителни фактори като издръжката на живот, покупателната способност и производителността.

Министърът коментира и предстоящото увеличение на социалните плащания за 2025 г., които ще бъдат с 760 млн. лв. повече в сравнение с 2024 г. Иванов потвърди, че средната работна заплата за второто тримесечие на 2024 г. е 2296 лв., като най-висока тя остава в София. Той подчерта, че заплатите в столицата са съизмерими с тези в развитите страни от ЕС.

Що се отнася до пенсиите, Иванов заяви, че увеличението през 2025 г. ще бъде по-малко от тазгодишното поради намаляващата инфлация. По отношение на частните пенсионни фондове той обясни, че до 2037 г. ще се натрупат по-значителни вноски, което ще доведе до по-високи втори пенсии за участниците.