Твърде цинично гледаме на развитието на България след 1989 година

Наследството на протестната култура в българската политическа сцена.

В предаването "Terra Култура" на БНР политологът Ивайло Динев анализира ролята на протестната култура в България, подчертавайки значимостта на гражданските движения в оформянето на политическата реалност.

Четири десетилетия на граждански протести

Динев отбелязва, че през последните четири десетилетия българското общество е било свидетел на значими граждански протести, които са довели до съществени промени:

• 1990 г.: Масови демонстрации, довели до края на комунистическия режим.
• 1997 г.: Протести срещу икономическата криза и хиперинфлацията, които доведоха до смяна на правителството.
• 2013 г.: Недоволство срещу корупцията и монополите, изразено чрез масови протести.
• 2020 г.: Демонстрации с искания за оставка на правителството и главния прокурор.

"Забравяме да помислим все пак какво сме постигнали. Твърде цинично и нихилистично гледаме на развитието на България след 1989 година. Забравя се, че през тези години има победи, които са постигнали хората чрез излизане на улицата и защитаване на своите позиции", казва Динев.

Политическите партии и протестната вълна

Политологът подчертава, че силата на общественото недоволство е толкова значима, че политическите сили са се научили да "яхват" протестната вълна, използвайки я за свои цели.

Икономическите неравенства и социалното недоволство

Динев обръща внимание и на икономическите неравенства в страната, отбелязвайки, че България е на дъното на класацията за средна заплата в Европа. Той подчертава, че други страни, преминали към пазарна икономика, вече изпреварват България в това отношение.

"Гражданското общество е на много по-високо ниво от политическия ни елит", смята Динев.

Политологът предупреждава, че разделението и неравенството крият риск от огромно социално недоволство, ако не бъдат предприети адекватни мерки.