"Това, което се прави в курсовете, до голяма степен се върти около осигуряване на поминък на преподавателите"

Трябва да се концентрира някакво усилие, ако изобщо искаме да спасим висшето образование в България, което запада и умира, коментира културологът проф. Ивайло Дичев по повод новината, че за поредна година Софийския университет "Св. Климент Охридски" не може да запълни стотици свободни места за студенти. Преди ден СУ обяви допълнителен прием за останалите 850 незаети места след третото класиране.

"Висшето образование е глобален бизнес за милиарди, в който ние се конкурираме със световни университети. Тези университети - в Дания, или в Холандия, най-вече в Америка привличат непрекъснато чуждестранни студенти - повече от половината са пълни с хора от чужбина, които плащат такси и някой ден се включват в местната индустрия. Защо това не става в България? Първо, защото ние сме една расистка държава - видяхме го около мигрантската криза. Второто нещо - висшето образование в България в голямата си част трябва да премине на английски език, най-малкото да е двуезично", каза Дичев пред БНР.

Бюджетът на Харвард е сравним с този на българската държава. Опитваме се да привличаме чуждестранни студенти, но е крайно непривлекателно "идването да се живее в София“, посочи той.

"Житейските условия при нас, в Студентски град, са ужасни. Кампусът, където аз работя, е целият в кал всяка година. По света имаме явлението кампус, където са университетите, общежитията и където е много приятно да прекара човек няколко години от студентския си живот. Цялото това като го премислите, ще разберете защо ние, Софийският университет, сме някъде между 800-но и 1000-но място“, заяви Дичев.

Той вижда като основен проблем пред цялото ни образование, не само пред висшето, това, че "това, което се прави в курсовете, до голяма степен се върти около осигуряване на поминък на преподавателите":

"Ако трябва да се направи някаква болезнена, тежка реформа в момента в българското образование, трябва много хора или да се преформатират – да променят своите специалности, или просто да бъдат уволнени, да бъдат махнати. Да бъдат назначени някакви други хора, които преподават неща, свързани със съвременния свят, със съвременния живот. Това няма сила, която да го направи. Става дума за хиляди хора, които работят в тези места", каза още Дичев.

Той акцентира върху факта, че 45 хиляди зрелостници излизат от средното училище, а 46 хиляди свободни места се обявяват в университетите.

"Ако решим това - да се изолираме от света, от световната наука, от процесите, които текат глобално, ние трябва да сведем университетите до това, което са били в края на 19-и век: да подготвят учители, по-ниски специалности, а всички по-сериозни специалисти, които ще ни трябват, да ги внасяме от чужбина", предупреди той.