Всеки от нас иска да даде положителен пример на децата си.

Четейки следващите редове, ще научите важен урок, който ще осмисли живота ви!

„Когато навърших 8 години, моята майка готвеше с голямо удоволствие за мен и моето семейство. Но една нощ се е запечатала ясно в съзнанието ми. Тогава тя беше сложила вечерята, но преди това беше имала доста тежък ден в работата си и беше страшно уморена. Тогава тя постави пред баща ми чиния с доста прегоряла препечена филия с конфитюр отстрани.

Когато видях това, аз очаквах някой да забележи прегорялата филия и да каже нещо. За мое най-голямо учудване, баща ми си изяде филийката с конфитюра без думи. После най-спокойно ме попита дали имам да уча за утре и как е било днес в училище. Моят отговор не мога да си спомня, но ясно си спомням, когато си лягах и чух родителите си да си говорят. Тогава майка ми се извиняваше на татко по повод прегорялата филийка. Никога няма да забравя какво й отговори той:

„Скъпа, аз обичам изгорелите филийки!“

След това отидох да пожелая лека нощ на баща ми и реших да го попитам дали наистина му е била вкусна филийката. А той ме прегърна през рамо и ми каза: “Майка ти е имала изключително тежък и изморителен ден днес в работата. Препечената филийка не боли, когато я ядеш. Болят острите думи“. След това продължи със следните думи:

„Аз, както повечето хора, не съм съвършен. Често забравям рождени дни и годишнини. Животът като цяло е пълен с несъвършени неща. Все пак в моя сравнително дълъг живот съм научил, че трябва да приемаме грешките на другите хора. Да свикнем с техните странности и различия и да ги приемаме. Това е ключът за създаването на здрави и трайни взаимоотношения, ключът към любовта и уважението. Не трябва да се будим сутрин със съжаление в себе си. Защото хората ще забравят за това, което правите. Но никога няма да забравят начина, по който сте ги накарали да се почувстват“.