Обикновено малките момичета мечтаят да бъдат певици, актриси или в краен случай – принцеси

 Дамата, за която разказва bulevardi.bg не е от тях. Тя от дете иска да е брокер. И не само че иска, а и успява! Гледа филма „Уолстрийт“ и години по-късно работи на Уолстрийт.

Следва история за едно момиче в мъжки свят, за сбъдването на мечтите и защо Маринела Станиславова избра да прави биокозметика, вместо да управлява едни… 500 милиона долара.

 „Алчността е, как да се изразя, хубаво нещо. Алчността е нещо добро, нещо, което работи. Алчността пречиства, влиза в дълбините и улавя същността на еволюционния дух. Алчността във всичките й форми – алчност за живот, за пари, за любов или за знание, е карала човечеството да върви напред.” Това казва култовият Гордън Геко, изигран от Майкъл Дъглас във филма „Уолстрийт“. Именно този филм от 1987 година е вдъхновението на едно малко момиченце от Перник да учи, за да сполучи и да сбъдне мечтата си – да работи на Уолстрийт.

 Маринела,  как започна твоята приказка?

 Моята история започна в Перник, където съм родена и завърших средното си образование в икономическата гимназия. Покрай икономиката и цифрите тръгна моята страст за Уолстрийт, след като гледах филма. Бях 11 – 12-годишна и много добре усещах настроението на финансовия свят през 80-те години… спомням си Гордън Геко – героят на Майкъл Дъглас, който казваше: „Виждате ли тази сграда? Купих я преди 10 години и това беше първата ми сделка с недвижими имоти. Продадох я 2 години по-късно и реализирах печалба от 800 000 долара!“. Тогава си мислех, че това бяха всички пари на света, сега изкарвам това на ден.

Отиваш в Ню Йорк просто ей така… и какво се случва?

Стъпвам в Ню Йорк, всичко беше много вълнуващо, голямо… сгради, различно като обстановка, култура, не беше лесно – като всяко начало винаги е трудно. Трябваше да плащам образованието си и всички разходи, както и повечето студенти от България, а и не само – просто чуждестранни студенти, налага ни се да работим на няколко места. От рано сутринта на лекции, следобед на една работа, вечер – на друга – от едното на другото. Сега, като се замисля, не знам дали мога да го направя отново, но когато си млад и всичко е ново и вълнуващо, не ти прави впечатление.

Работих предимно в заведения като сервитьор, барман… интересното за тази професия в Америка е, че всъщност работиш сам за себе си. Какво имам предвид? Когато си в тази сфера, ти взимаш една доста малка минимална заплата, където предимно разчиташ на бакшиши – ако клиентите ти са доволни, съответно ще имаш по-голям бакшиш. Така че изцяло зависи от теб! Имах колеги, които изкарваха по 50 долара на ден, имах и колеги, които изкарваха 250 долара на ден. Научаваш се как да работиш с хората и в същото време имаш така един малък бизнес или поне аз така го усещах… Карах така до последния семестър, където трябваше да се запиша на стаж. Компаниите, с които колежът имаше отношения, за мен не представляваха интерес, защото аз все още си мечтаех, пък и причината да бъда там беше Уолстрийт. Започнах да си подавам сама документите и за моя голяма радост бях избрана да започна в една от компаниите там. Казва се „Нешънъл секюритис“.

Как те избраха да бъдеш една от четиримата стажанти, и то единствената чужденка в компанията?

Попаднах в една обстановка, сякаш беше в кадър от филма „Уолстрийт“ – огромна зала с над 100 души, които държаха по няколко телефона, имаха по няколко монитора… и нещо, което ми направи моментално впечатление, беше, че в цялата компания нямаше брокери жени. Имаше асистенти, които бяха няколко момичета, и на регистратурата. Може би и това е нещо, което ме мотивира да успея да се включа в този мъжки клуб, така да се каже… На следващия ден бях с вратовръзка и силно уверена в себе си, че ще успея. Станах наблюдателна, опитвах се да копирам и да събирам най-много информация по какъв начин успяват, как се свързват с клиенти. Срещата, на която се обсъждаше какво ще се случи през деня на маркета, започваше в 7:30 ч. Денят ми започваше от 7:00 и продължаваше до 20:00 ч. в най-добрия случай. Обядът ми предимно беше в офиса, тъй като всяка минута беше важна и всяко следващо обаждане можеше да бъде поредната сделка. Спомням си, когато един от брокерите ми каза какво ще бъде времето в Тексас днес. Аз проверих и му казах, че ще бъде дъждовно през целия ден и той каза добре, значи ще се обаждаме в Тексас днес. Аз се съгласих, но все пак реших да попитам каква е връзката между метеорологичните условия и това какво ще правим днес и отговорът беше, че щом ще вали цял ден, хората, с които се опитваме да се свържем, има по-голяма вероятност да обядват в офиса си, да не излязат и това е най-доброто време да разговаряме с тях в тази обедна почивка. Колкото и странно да звучи, тези трикове работеха поне по онова време и бих казала, че да си успял брокер трябва да ти идва отвътре, да имаш умението да продаваш, да си изключително креативен и най-вече комуникативен.

  Защо избра да живееш в Сингапур?

Влюбих се от пръв поглед в този модерен град-държава, където е икономическият и финансовият център на Югоизточна Азия. Предлага невероятни възможности за развитие в моята сфера. Също е идеалното място за семейство с малки деца и започнах да проверявам дали има възможност да се прехвърля с „Морган Стенли“ в Сингапур. Като междувременно се срещнах с представители на швейцарската банка UBS, които ми предложиха работа. И така – без много да се замисля, аз и мъжът ми се преместихме в Сингапур през 2015 г. Там се родиха и 2-те ми деца. И в следващите няколко години в UBS аз и екипът ми управлявахме над половин милиард долара, предимно на индивидуални клиенти от Азия. Това ми даде шанс да пътувам почти в целия регион и възможността да опозная различни култури и начина на мислене и по който правят бизнес.

Как от финансов експерт, управляващ половин милиард, реши да се впуснеш в ново амплоа?

Нещо, което ми направи неприятно впечатление по време на пътуванията ми – това беше замърсеният въздух. В Сингапур поне веднъж годишно има смог, който идва от горенето на палмовите плантации в Индонезия. Това се отрази както на моето, така и на здравето на децата ми. Това беше моментът, в който реших да напусна корпоративния свят и да стана предприемач. Не осъзнавах по това време какво означава да работиш за себе си, да не говорим за лансирането на продукти в категории, за които нищо не знаех.

Разработих универсално наметало за всякакъв вид детски колички с вградена филтрираща система, която пречиства въздуха и предпазва от бактерии и вируси. Продуктът беше тестван в Европа и Азия и резултатите бяха повече от задоволителни – продуктивността е над 99,5. Самата идея за това наметало дойде от опита, който имах, за съжаление, тъй като трябваше да пътувам с малкия ми син, който тогава беше на по-малко от 40 дни. Трябваше да пътуваме от Сингапур до Ню Йорк и по време на полета – знаете тогава колко много хора имаше по летищата, поне тогава… той се разболя и трябваше да постъпим в болница. Това беше мотивацията ми – как мога да обградя едно малко бебе и да го преместя от точка А до точка Б, без да се притеснявам. Това беше в края на 2019. Бяхме готови – на финалната линия, но за съжаление партньорът ни в Китай затвори бизнеса си. Всичко е сложено на пауза в момента и възнамеряваме продуктът да бъде готов и пуснат на пазара в началото или средата на 2022 г.

Ти не спираш дотук. Впускаш се в поредното начинание, за което не знаеш абсолютно нищо, но се водиш от мотото „Ако има проблем – намери му решение!“.

Да, така е… По време на пътуванията ми из Азия и проучванията относно рисковете за бебетата открих, че много жени, предимно в Азия, се отказват от грижата за кожата си, когато забременеят. Интересен факт е, че те спират да се лакират и да си боядисват косата – всичко това, за да предпазят бебетата си от вредните химикали. Така реших да създам козметика, от която не е нужно жените да се отказват, защото е напълно безопасна.

Моят пробив, така да се каже, дойде, когато се срещнах с една от водещите лаборатории в Швейцария, които специализират в чисти продукти за грижата на кожата. Заедно с техните експерти и екипи от медицински специалисти създадохме изцяло нова концепция и всъщност пуснахме нашия първи продукт – крем за лице в Америка и Европа, като планът е до 6 месеца да сме и на китайския пазар. Идеята е след около година да имаме още продукти – боя за коса, лак за нокти, лосион за тяло… и след 2 години – да почнем в бебешката индустрия.

Когато започвах всяко начинание, почти нищо не знаех, но всичко тръгва от проблем, на който се опитвам да намеря решение. Когато започнах с финансите или търговията на финансовите пазари, не знаех почти нищо, но имах проблем, който трябваше да реша, и това беше как да осигуря себе си и семейството си. След това се сблъсках с проблем как да предпазя новороденото си дете през първите месеци от агресорите на околната среда. След което дойде и проблемът как да продължа да използвам козметика, без да навредя на бебето си.

Разкажи ни за съпруга ти, който е англичанин и работи в сферата на козметиката…

Запознах се с мъжа ми в Ню Йорк преди около 8 години по време на една бизнес среща. Междувременно се родиха 2 деца – Кристиян на 6, а малкият – Балтазар, на 4.

Къде е България на вашата карта?

Възнамеряваме един ден да се приберем цялото семейство в България! Искам децата ми да изживеят детството, което аз имах…