Трогателната и вдъхновяващата история на бебето герой

Според поверията Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите са спорили за първенство. Затова го наричаме Свети Игнатий Богоносец – защото той носи Господ в сърцето си.

Точно преди 1 г. на Игнажден се ражда едно 600-грамово бебе. Дават му името Игнат… и Игнат е спасен!

За Евгения и Симеон всичко вървяло по план – сватба, после бебе. Евгения забременяла през юни миналата година. Лекарите ѝ казали, че плодът се развива добре. И очаквали бебето да се роди на 18 март 2020 г. В края на четвъртия месец обаче всичко се преобръща.

„Всичко вървеше добре до 18-а гестационна седмица. Когато по време на прегледа установиха, че имам разкритие. Посетих лекар заради слаба маточна шийка, трябваше да постъпя за задържане“, разказа пред bTV Евгения Катинова, майка на Игнат.

Така, Евгения прекарва следващите месеци в болница. Хоспитализират я в Панагюрище. Целта на лекарите – да задържат бебето в утробата ѝ възможно най-дълго. Но то решава да се появи много по-рано. Почти 3 месеца преди предвидения термин.

„Започнаха контракции, силни болки и установиха, че раждането е започнало. Бях хоспитализирана от панагюрската болница в МБАЛ-Пазарджик. Там ме пое екипът на д-р Траянов. В 18:30 ч. вечерта се роди нашия герой“, спомня си Евгения.

Раждането продължава само 20 минути. Екипът на д-р Траянов прави всичко необходимо, за да спаси бебето.

„Майката е имала проблем през цялата бременност, лекувана е за задържане, но никой не може да прогнозира кога ще започне раждането. Тук раждането започва много по-рано, идва с пролабирал мехур, където няма как да се спре раждането. (…) И се ражда 600 грама, което е изключително екстремно ниско тегло за новородено. Аз, като започнах да работя акушерство и гинекология, тогава 1000 грама беше границата между живородено и аборт. Под 1000 грама – те не ги брояха въобще за живи тези бебета“, обясни д-р Илиян Траянов, началник на Акушеро-гинекологично отделение.

И така, на 20 декември 2019 г., в 18:30 ч. се ражда бебе номер 304. Остава без име в следващите 7 дни. Защото никой не знае дали ще оцелее.

„Първите думи бяха, че е много малък – 670 грама.Това е изключително малко бебе и да се подготвим, защото не се знае какво може да стане. Аз не можах да се зарадвам на това, че съм родила, аз бях изплашена. Не можах да изпитам това чувство какво е да станеш майка!“, обясни майката на Игнат.

След раждането веднага преместват бебето в Интензивното отделение на неонатологията. Всяка секунда е важна, за да оцелее. „Беше поет от екип неонатолози, за да му дадат първата глътка живот. Не можах да го видя, много бързо го взеха от мен“, обясни Евгения.

Следва най-дългата и най-безсънната нощ за една майка, невидяла новороденото си дете. Първи го вижда бащата – Симеон. „След раждането попитах докторите дали мога да го видя. Те ми казаха – да. Отидох в неонатологията и там… просто се уплаших от гледката – беше много мъничък“, каза Симеон Катинов, баща на Игнат.

Ден по-късно и Евгения среща сина си. „Знаех, че е малък, но не чак толкова малък. В същото време това малко дете шаваше, дишаше! И това ми даваше сили и надежда! Че нашата приказка ще завърши с щастлив край“, посочи майката.

Още с първата си глътка въздух, бебето е поето от екипа на д-р Здравка Пиронова. „Това е така нареченият златен час, в който, ако ние не се справим добре, нещата след това са критични и не се получават. Детето беше много незряло, всички органи и системи бяха доста незрели и изискваше доста сериозна реанимация и грижа от наша страна. Бебчета, които са под 700 грама и са съответно под 25-а седмица, трудно оцеляват“, уточни д-р Здравка Пиронова, началник на Неонатологично отделение към МБАЛ-Пазарджик.

В следващите няколко дни лекарите се борят за крехкия живот. Настъпва Бъдни вечер, идва Коледа и Нова година. Но никой от лекарите не забелязва това, защото искат да изтръгнат детето от смъртта.

„Коледата и Новата година са по-различни в неонатологията. Защото си давате сметка, че почти рядко имаме време за празнуване. Не е лесно просто да съблечеш престилката, да се прибереш вкъщи и просто всичко да е забравено. Не, това не се случва“, заяви д-р Пиронова.

Когато най-критичните дни за бебето отминават, Евгения и Симеон най-накрая се престрашават да му дадат име. Ще се казва Игнат, защото е роден на Игнажден. В следващите 42 дни д-р Пиронова приема Игнат за свое дете.

„Имаше доста критични моменти. Стабилното му дишане и стабилната му хемодинамика настъпи след период от седмица, през това време ние се борихме ежеминутно, ежечасно за живота му, с всички неща, които разполагаме. Имаше период на стабилизация от 15 дни, след което настъпи една вторична инфекция. Отново имахме проблеми при преодоляването ѝ. Проблем беше и захранването“, обясни д-р Пиронова.

„Спираше да диша, беше интубиран, помагаха му с кислород, трудно захранване. Но ни даваха надежда, че той ще е добре“, каза Евгения.

Така, на 6 февруари Игнат е изписан от болницата в Пазарджик – два пъти по-тежък от началото – 1,3 килограма. Преместен е за доотглеждане в Университетската клиника в Пловдив.

„Дните бяха дълги, тежки, просто ти да се прибереш и да знаеш, че детето ти е в болница, а не при теб – от една страна се чувствах виновна, че не съм направила нещо повече, той да изкара в мен. Но от друга страна знаех, че той е при специалисти, които ще му помогнат той да се доотгледа“, заяви майката.

3 месеца, всеки ден Симеон и Евгения пропътуват разстоянието от родния Стрелча до кувоьза, в който живее детето им, за да го видят само за няколко минути. 99 дни по 100 км на ден. Близо 10 хил. пропътувани километри, водени от вярата, че Игнат ще бъде спасен.

„Един вторник аз се обадих да питам как е Игнат, казаха ми, че е добре и да се подготвим в събота за изписване! Много се зарадвах, защото вече нямах търпение да си го приберем! Казаха, че всичко е наред с него! И дойде денят, 28 март! И си го прибрахме“, сподели Евгения.

Сега домът на Евгения и Симеон е пълен. Имат си Игнат и днес те празнуват 1 г. от спасения живот. За да благодарят на лекарите, борили се за живота на Игнат, Евгения и Симеон посещават болницата в Пазарджик през юли. Искат да срещнат детето си със неговите спасители.

„Искахме да ги посетим, да го видят , че той е добре. Много се зарадвахме и те се зарадваха от срещата ни. Лекарите са спасителите на нашето дете! Те са закрилници!“, категорична е Евгения.

И ако 20 декември 2019 г. е бил най-тежкият момент за Евгения и Симеон, то днес всичко е различно. „Тази Коледа ще бъде най-хубавата Коледа! Всички сме заедно, ще празнуваме!“, сподели майката.

За една година те научиха, че трудните моменти се помнят, само за да ти показват къде си си стигнал сега. „Разбраха, че да бъдеш силен в най-тежкия момент, е възможно само когато истински обичаш“, добави бащата.

А спасението идва тогава, когато носиш обичта и вярата в сърцето си. И тогава чудото се случва – превръщаш 670 грама в най-големия герой!