Всички сме забелязвали, че времето оставя различни следи по хората.

За някои казваме, че младеят за възрастта си, а други – че са преждевременно състарени. Когато си млад и здрав, е лесно да изглеждаш и да се чувстваш перфектно в тялото си. С течение на времето това се променя и на средна възраст започват да се забелязват още по-големи разлики между връстниците. Каква е причината? Според редица научни източници,

Признавам си, че останах напълно шокирана, когато видях снимки на човек, когото познавам дистанционно от Facebook и това ме мотивира да помоля Иванка да напише своето писмо –послание специално за читателите на delo.bg. Огромно благодаря за бързината и отзивчивостта на Иванка Георгиева.

А ето и самото писмо, което публикуваме 1:1:

Здравейте!

Казвам се Иванка и съм от Русе. На 47 години съм, омъжена с едно дете, по професия съм счетоводител.

Ще Ви разкажа моята история, като се надявам да стигне до повече хора на принципа „предай нататък” и да се предотвратят много болести и мъка.

Преди 5-6 години имах непоносими болки в ставите, схващаха ми се сухожилията, не можех да спя, изпитвах силни болки в коленете, когато се налагаше да ползвам тоалетната. Една година ходих в кабинета при ортопеда, изписваше ми хапчета, правеха ми изследвания, имах висока утайка в кръвта. Това показваше наличие на възпалителен процес, но не ми беше поставена диагноза. Лекарката ми казваше, че може да е псориатичен артрит и трябва да ме наблюдава. Пиех лекарства, но болката не минаваше – скачаше от става на става, схващаха се сухожилията на пръстите ми и боляха.

Не можех да чакам повече и отидох в Клиниката по ревматология в София. Там ме прегледа професор, изписа ми лекарства, които трябваше да пия 3 месеца. След това трябваше да остана една седмица в болница, за да ме изследват и да ми поставят диагноза, но аз така и не отидох – болката беше отминала.

Имах проблеми със щитовидната жлеза, имам миоматична матка, която наблюдавам и съм минала няколко кюретажа за премахване на полипи и лигавица. Имах постоянен запек, проблеми с теглото, имах мастопатия, която наблюдавах от 2003 година на 6 месеца и така до м. юни 2015 г., когато ми поставиха диагнозата карцином на млечната жлеза. Минах химиотерапия, лъчетерапия и сега продължавам с хормонотерапия.

След всичко преживяно чувствах, че ми е тежко, че трябва да направя нещо за организма си. Той ми подсказваше – бях подута, качих килограми, не се чувстах добре. Започнах да търся и изчетох много информация, ползвах детоксикиращи лепенки, направих няколко разтоварващи и детоксикиращи програми /на Лидия Ковачева и житния режим на Петър Дънов/, пиех различни чайове – от джинджифил, корен глухарче. Пих сода бикарбонат с лимон и вода, ядох червено цвекло, пих антипаразитни хапчета и накрая реших да напаравя и антипаразитната програма Коло-Вада Плюс. Беше ми любопитно какво може да имам толкова в червата, че да имам всичко описано до тук.

Програмата Коло-Вада Плюс и се състои от три етапа:

1. Подготовка /7дни/

2. Очистване /4 дни/

3. Възстановяване /3 дни/

Направих програмата, като се наблюдавах и записвах, pH, килограми, изхождания, снимах и разглеждах. Четях в интернет и сравнявах. Споделих част от снимките с приятели, с които се запознах в болниците и поддържам връзка с тях, задаваха въпроси, отговарях им. Радвах се на лекотата, която изпитвам и от резултатите и реших да го споделя с повече хора. Срамувах се, беше ми неудобно, мислех си как ли ще го приемат хората, как мога да снимам и да показвам такива неща. Нещо вътре все ме човъркаше исках да извикам силно, исках да споделя радостта си и да ме чуят всички хора, но знаех, че няма да стане и го споделих с приятелите си във Facebook.

Беше им любопитно, може би и уплашени, пишеха ми и ме питаха какво съм направила. Препоръчах им да четат и да изгледат клипа от предаването „На кафе” – 128 епизод да разберат какво причиняват паразитите, ако не знаят какво е паразит и вредите му то е безсмислено да правят каквото и да било.

Споделям всичко това, като се надявам да стигне до много хора, които имат нужда. Жал ми e като гледам всички болни в онкологията, когато отида, убедена съм, че всеки един от нас има нужда.

Надявам се да се предотвратят много болести и мъка.

Иванка