"Дъстър" е един от най-популярните модели на "Дачия" и от лансирането си през 2010 година до момента има над 1 милион продажби.

Това е над една четвърт от всички поръчки за румънската марка. Наскоро дебютира второто поколение на автомобила, а външният дизайн на колата е дело на българина Eмануил Клисаров, пише Дневник.

Роден през 1980 години в София, през 1989 година, заедно със семейството си, се оказва във Виена, за да се установи две години по-късно в Монреал, Канада. Попитан какъв е бил първият автомобил, които е нарисувал, не скрива, че това е бил един от ратраците (машините за подготовка на пистите) на Витоша. Вече в чужбина, където автопаркът е доста по-пъстър от този в България в края на 80-те, започва да скицира и автомобили. Увлича се да рисува и самолети.

Пътят до дизайнерския център на "Рено"

Спомня си, че още в гимназиалните му години, всичките му учебници са пълни с малки скици. Усетил, че рисуването и техниката са нещото, което го влече, записва индустриален дизайна в университета Монреал. Следва включване в програма за обмен с Transportation Design, Strate College Designers, в Иси Ле Мулино, Франция, който е специализиран в областта на автомобилния дизайн.

Още докато учи Клисаров стажува в дизайнерското студио на "Пежо Ситроен", а дипломната му работа е спонсорирана от "Дженерал мотърс". След като завършва през май 2007 година, за кратко стажува и в канадския производител на богат набор транспортни машини "Бомбардие". Така се стига до ноември 2007 година, когато е взет на работа в новосъздадения дизайнерски център на "Рено" и "Дачия" в Букурещ, Румъния.

Ракетата носител

Добрата му работа в екипа, създал последното "Рено Сеник" през 2012 година, му осигурява трансфер в дизайнерския център на Рено" на позиция старши дизайнер на екстериора. Неговите първоначални скици на второто поколение на "Дачия Дъстър" са избрани сред тези на 19-те негови колеги, работещи по външния вид на колите на "Рено" и "Дачия".

Като най-любопитен момент от работата по външния вид на "Дъстър" посочва, че в задачата изрично е било посочено, че автомобилът трябва от пръв поглед да се разпознава като "Дъстър", тъй като визията на първата генерация на модела е много добре приета и продажбите растат всяка година.

Това е и причината при скицирането на версията на колата, която е най-близко до серийния модел, да се откаже от една своя любима форма на прозорчето зад задната врата. "Не беше достатъчно дъстърско", коментира с усмивка Клисаров на среща с български журналисти в петък.

Той не скрива, че още със започването на всеки нов проект взима предвид досегашният дизайнерски език на конкретната марка - "Рено" или "Дачия" и развихря въображението си в тази своеобразна рамка. Важното за един дизайнер е да може да се адаптира към компанията, за която работи", посочва още Клисаров.

Виждането му за бъдещето на болидите от Формула 1

На въпрос какви коли рисува за удоволствие, в свободното си време, посочва, че като всеки автомобилен дизайнер предпочита спортните модели. Пада си и по кабриолети. В последните години обаче забелязва, че все повече скицира несъществуващи автомобили за екстремен офроуд.

Причината може би се крие в това, че рисува спортен автомобил по работа. Това е впечатляващият прототип R.S. Vision 2027, който представлява своеобразен поглед към бъдещето на болидите във Формула 1.

При него основното изискване е да осигурява максимален контакт между пилот и публика. За целта колата е прозрачна, каската на пилота пък осигурява отличен поглед към гримасите на лицето му. Добрата аеродинамика също е ключова за болида на бъдещето.

Дизайнът като екипна работа

Говорейки за ежедневната си работа Емануил Клисаров посочва, че обикновено работи едновременно по няколко модела – един на който той е основен дизайнер и по няколко на свои колеги. Тук е моментът, в който уточнява, че в дизайна на един автомобил има много екипна работа. При създаването на втората генерация на "Дъстър" например, в работата се включва и създателя на първото поколение на автомобила - монголецът Ерде Тунга.

В отговор на въпрос Клисаров уточни, че обикновено от идеята за създадаването на даден модел, до представянето му на поредния автосалон, дизайнерската работа е около една година. Поглед поне пет година напред пък хвърлят концептуалните модели. Клисаров не се нае да прогнозира в какво посока ще върви автомобилният дизайн в бъдеще, като уточни, че той много зависи от технологиите, които ще влязат в автомобилите в следващите години.

Търсят се визии с най-голям шанс да се харесат

Според него като цяло автомобилната индустрия се движи с малки крачки, защото инвестициите са големи и по отношение на дизайна се взимат сигурни посоки, които има най-голяма вероятност да се харесат на купувачите. В това отношение Клисаров посочва, че прекият му началник – шефът на дизайнерските центрове Лоурънс ван ден Екер има невероятен усет.

За автомобилния дизайн Клисаров споделя, че това е дизайн на милиметрите, защото с минимално преместване на централната линия на колата или позицията на предния прозорец, да речем, коренно променят излъчването.

Счетоводители и инженери срещу дизайнери

Не се стърпях и го попитах, доколко счетоводителите и инженерите в автомобилните концерни "подрязват крилата" на дизайнерите, като не приемат техни идеи, само защото биха били скъпи или трудни за реализация.

"По принцип за дизайнера, всички извън дизайна го спират. Но човек трябва да е реалист и да има по-обща гледна точка. В крайна сметка, всеки отдел търси най-доброто за фирмата. Финансовата рестрикция е много важна, защото зависи колко пари имаш да инвестираш. Инженерите също са важни. Всеки от тях е в моята ситуация и всеки се опитва да даде най-доброто от себе си", измъква се тактично Емануил Клисаров.

Той все пак обобщава, че няма остър конфликт между дизайнери и инженери, а често заради дизайна има напредък и в инженерните разработки. За Клисаров обаче най-важното е заради индустриализацията да не се загуби емоционалността на автомобилите.

Да запазиш емоцията до шоурума

"Колата е много специфичен емоционален продукт. Във финалният продукт се пренася част от емоцията на първоначалните скици, но се стремим да запазим част от емоцията до финалната версия", допълва Клисаров.

Разбира се, нямаше как да не попитаме Емануил кой автомобил за него е извор на вдъхновение. Вместо да посочи някой от моделите от 50-те и 60-те години, които поне по мое виждане са любими на колегите му, той беше категоричен, че това е "Рено ДеЗир". Появил се през 2010 година това е първият проект на главният дизайнер на групата Лоурънс ван ден Екер.

"Тази кола е в нашето студио. Дори днес, когато минавам покрай нея, тя ме впечатлява, откривам нови неща", посочва Емануил Клисаров. Харесва и концептуалното "Рено Трезор", но смята, че по него могат да се направят подобрения.

Попитахме Клисаров доколко заплащането му зависи от това дали даден модел е финансов успех, или не. Има малки бонуси, но не са нещо особено, за съжаление не ми дават процент от приходите от модела, допълва с усмивка той и потрива ръце, като си представя колко би получил от "Дъстър".

Поинтересувахме се и дали, след като е създал сегашната версия на автомобила, автоматично му се пада честта да направи и фейслифта след няколко тодини. Емануил Клисаров уточни, че и за тези промени се избира проект с конкурс, като отново ще се конкурира със съседите си по бюро. За работнта атмосфера в дизайнерския център на "Рено" и "Дачия" казва, че конкуренция има, но тя не е свирепа.

На финала, попитахме Емануил Клисаров каква кола кара в момента. "Бих искал да покарам новият "Дъстър", видях че отвън има един. Иначе дойдох с метрото", беше неговият отговор.