Тогава също карантината, миенето на ръце, маските и дезинфекцията са предпазвали от заразата, казва доцентката по балканска история в ЮЗУ “Неофит Рилски" д-р Снежана Димитрова, пред 24 часа. 

- Доц. Димитрова, в разгара на пандемията от коронавирус, все по-често се връщаме към испанския грип. Като изследовател на Първата световна война, познавайки и нейната социална история, разкажете малко повече за този грип?

- Нека обаче, ако позволите, да започнем с едно въведение, за да предадем на този феномен повече историческа перспектива. В случая тя е важна за разбиране на най-голямата пандемия на XX век, чийто жертви варират от 21,5 до 50-100 милиона според научни изследвания, но която обаче влиза в графата на колективната амнезия. Очевидно е, че здравната трагедия, която със сигурност променя света, отсъства от колективната памет, което означава и от официалната история на войната и мира.

Очевидно е, че тази световна човешка драма остава в сянката на Голямата война. Затова и историците и антрополозите, но не и медиците, които днес пишат за испанската инфлуенца, започват с това колко малко знаем за онова грипно време и се борят срещу общата негова забрава.

Историците на медицината обаче отбелязват, че симптоми на болест, която векове по-късно ще се нарече инфлуенца, са описани още от Хипократ през 412 г. пр.н.е. в неговата "Шестата книга на епидемиите".

Първата документирана пандемия от инфлуенца е през 1590 г., която унищожава почти цялото възрастно население на Монпелие, градът с един от най-старите европейски университети по медицина. Следват още около 26 епидемии, бързо прехвърлящи границите на континентите, преди светът да бъде поразен от смъртоносната инфлуенца през пролетта на 1918 г.

Като огнищата през XIX век, откъдето тръгват двете големи грипни пандемии на века, с не по-малка смъртоносна заплаха от тогавашните 2 холерни зарази, са Китай и Русия.

Нека още тук споменем, че и тогава вирусът бързо се разпространява, въпреки че Трансибирската железница е само узрял проект, докато по време на испанския грип тъкмо по нея основно и с голяма скорост ще се пренася заразата между двата континента, при това не само с военнопленническите конвои.

Последната голяма грипна епидемия от 1889-1890 г. се нарича руска инфлуенца, която се оказва според водещи медици и историци, изследователи на испанската инфлуенца, важно преживяване за имунитета на 2 различни поколения - родените тогава, и прекаралите болестта. Те само 28 г. по-късно ще се срещнат с най-голямата здравна катастрофа за XX век - така наречената съвсем неточно и несправедливо испанска инфлуенца.

Тук само ще спомена, че през 1889 г. в София се появява и комедия в 2 действия за това как столицата се готви да посрещне новата болест - "инфлуенция", чиито жизнени ситуации напомнят много на днешните медийни репортажи и чийто герои са близки до "Храбрият войник Швейк", който ще изгрее с Първата световна война.

И освен симулации, които може би също са били признак за неврози, станали по-късно известни като войнишки, и хитрувания, тези герои имат и своята основна предпазна мярка срещу опасния вирус. А тя е коктейлът от много силен алкохол, лекота и насмешка, неверие и безгрижие.

Същите тези герои вероятно ще преживеят и смъртоносната "инфлуенция" на XX век, ако, разбира се, дотогава не са влезли в черната статистика на многото социални болести, помитащи животите най-вече в тила, една от които е и алкохолизмът, съвсем не само българска обаче, а характерна и за развитите страни в Европа, както показва съвременната социална военна история.

Може би те ще са оцелели, тъй като испанската инфлуенца отнася живота на друга възрастова група, на хората между 20 и 40-45 г. Такава е равносметката за целия свят. Интересно обстоятелство, на което ще се върнем, защото сигурно ще имате въпрос и за заболеваемост и смъртност при различните възрастови групи, при мъжете и жените, при различните класи.

Всъщност има още грипни сезонни епидемии преди испанската, но те не са пандемични, а по-скоро ендемични. Има такива включително и през 1915 и 1917 г., но те със сигурност бързо се преодоляват и на фронта, тяхната смъртност е ниска и е в предвидимата статистика. Казвам това, защото днес се оказва, че точно предвидимата обща годишна смъртност е важен фактор за новите изчисления с научни методи за тежестта на смъртността на испанския грип през 1918-1920 (1921 г.).

Важно е да отбележим още, че борбата с руския грип води до развитие на профилактиката и предпазването от зарази. Заслугата е на Карл Флюге, който въвежда научното понятие за разпространението на вируса по въздушно-капков път и поставя на научна основа предпазните мерки срещу това негово ширене от гостоприемник на гостоприемник, каквито са изолация, карантина, честото миене на ръцете със сапун (съвсем не навик по онова време), дезинфекция, слагане на марли, кърпи на устата.

По всичко изглежда, че има научни, медицински условия за справяне със зарази, още повече че медицината е загърбила теорията на миазмите (болестите се причиняват от лошия въздух) и стабилно стои на бактериологичната теория (изследва бактерии и микроби). Разбира се тя не познава вирусите, до неговото изследване и отделяне ще минат още десетилетия, когато това ще стане възможно съответно през 1931 (отделен е от свиня) и 1933 г. (отделен е от човек) благодарение на навото научно откритие - електронния микроскоп.

Но това не пречи медицината и профилактиката да имат самочувствие и самоувереност за справяне с микробни болести и зарази. С него за съжаление само след 5-6 години те ще трябва бързо да се разделят и отново да се смирят пред властта на природата, която ги сблъсква с ново, неизвестно и страховитото свое предизвикателство.

И разбира се, първото, което ще се твърди и в европейската преса, макар и постна на новини за инфлуенцата, е че епидемията не е страшна и е позната - а и първата вълна, пролетната, е доста лека. И въпреки симптоматиката си, дава основание за подобно поведение на военни, лекари и политици.

Затова, било поради незнание и некомпетентност или заради военно-стратегически и политически съображения, първоначално те ще остават при старите догми срещу заразата - тя не много обезпокоявана ще набира сила, а вирусът опасно ще мутира.

- Кога започват да си дават сметка управляващите с какъв нов, невидим и смъртоносен враг ще трябва да се справят?

- Да! Във френската преса, както изтъкват съвременни изследователи, през военното лято на 1918 г., когато се очаква новата германска офанзива, се появяват бегли сведения за заразна инфлуенца, която отнема повече животи от германските бомбардировки.

Говори се за биологичен съюзник на Антантата, който коси ефективите на Централните сили. Но това са по-скоро ефектни изразявания, които не са израз на реално осъзнатата заплаха, която е трудно предвидима тогава - лятото е горещо и сухо, няма официални сведения, а и заболеваемостта и смъртността на войниците е строго секретна военна информация от двете страни на фронта, което съвсем не означава, че няма пробойни в цензурния режим и на фронта, и в тила, доколкото в разменяната войнишка кореспонденция за смъртта и болестта трудно се мълчи.

После, френските военни кореспонденти не знаят или не могат да говорят и за тежкото състояния на френската армия - почти 75% от силите са засегнати от грипа, твърдят френските историци. А това затруднява всякакви военни стратегии и действия, на същото още тогава се отдават и крайно забавените и бавни немски маневри и атаки. Явно е обаче, че грипната зараза все повече ще засяга индустриалния и стопанския живот и в съюзна Англия - работоспособното население боледува, трудовата и финасова борса е заплашена, същото се отнася и за корабостроителната индустрия.

Затова икономическите и стопански рубрики в лондонската преса, които не се контролират от строгата военна цензура, съобщават за заплаха от испанската инфлуенца, за която много се пише в Испания, оттук тръгва и официалното име.

Но първоначално тя съвсем не е испанска нито за немските лекари - за тях тя е инфлунецата на Фландрия, нито за френските, които я наричат швейцарска, нито за американските, от чийто континент заразата се пренася на Западния фронт и бързо се разпространява оттам в Европа през април и май.

Това е добре регистрирана от военните зараза, но все още подценявана като възможна голяма заплаха. Още през април се знае за заразилите се от пристигащия от Канзас американски военен корпус френски войници от армията близо до Соасон, в Североизточна Франция.

И за тях съвсем разбираемо, от гледна точка на военно-политическия и стратегическия интерес публично се мълчи. Тази зараза остава в историята като първата лека пролетна вълна от инфлуенца, която няма общо име, видно по назоваването си, което отразява медицинските схващания за източника.

В Германия медиците я свързват със заразените армии, които приближават съответния противников фронт, в случая Фландрия, оттам се прехвърлят болни в тила с температура 40 градуса, а във Франция смятат, че приносителите са френски военнопленници, които през лятото на 1918 г. се разменят срещу германски с посредничеството на Червения кръст на територията на Швейцария, в която бушува заразата.

А в самата Испания го наричат Неаполитанския войник по името на популярна оперета по онова време, чийто герой е чаровен, много своеобразен и крайно непредвидим. Съобщава се, че от него са засегнати Алфонсо XIII и неговите министри, болестта прониква в страната им откъм Пиринеите, разнася се по жп съобщителните линии, като в страната се отбелязва много висок ръст на общата смъртност, с над 80%, която надхвърля предвидимата, а и днешните статистически изследвания за пораженията на испанския грип показват Испания като страна с много висока смъртност, при все че е неутрална.

Съвсем не е ниска смъртността и в останалите неутрални страни.

Очевидно е, че грипът се нарича неоснователно испански, а наименованието му отразява неговата втора вълна, лятната, за която в Испания, страна без военна цензура, се появява официалният доклад на главния санитарен инспектор на кралството, Мартин Салазар, в който се докладва за ширещата се зараза и се предупреждава, че тя вероятно обхваща и Европа.

А тя наистина вече е обхваната! Но официално се мълчи във воюващите страни в условията на цензурния режим, а съображенията са ясни - да не се всява паника сред цивилното население, а и няма яснота за вируса, и не се предполага по-различно лечение от известното, което е с хинин, аспирин, почивка, дистанция, карантина, прилагано при инфлуенца.

Всъщност от средата на юни епидемията става пандемия, като днес се допуска, че вирусът мутира някъде във Франция и от август започва да става смъртоносен заради последствията си - бактериална бронхопневмония, а тогава светът не познава антибиотиците и почти нищо не знае за имунитет и имунна защита. От август 1918 г. високата смъртност и в статистически план все повече се свързва с испанската инфлуенца.

Силата на тази втора вълна, вече пандемична, е през септември- ноември, като пикът е различен в отделните страни, но общо взето е през октомври-ноември и е свързан с примирието, демобилизацията, освобождаването на военнопленици, пристигащи бежанци, продължаващо разместване на цивилно население.

Третата вълна е през февруари-юни 1919 г., говори се и за четвърта, но като опашка на епидемията, например такава е в Австралия.

Но се приема обаче, че до лятото на 1919 г. Европа се справя с пандемията. Всъщност най-страховите поражения са в Азия и Африка, цифрите само за Британска Индия са около 18,5 млн. След това остават все още слаби огнища на вирусната зараза в много отдалечени океански острови, които постепенно затихват до 1921 г.

Така инфлуенцата, която се регистрира за първи път в Канзас през март 1918 г., дори се знае нулевият пациент - готвачът, след който бързо развиват симптоми много войници, дебаркира в Европа с американските войници и за по-малко от година превръща света в едно пандемично цяло.

Говори се за нея като за болестта на окопа, защото той е самото благоприятно условие за развитието и разпространението на вирусната зараза, но явно вирусът намира добра среда навсякъде, защото неутралните страни не са пощадени.

Затова още тогава се говори за онова, което прави възможна тази епидемия - огромната масова бедност, мизерията, лошите жизнени и трудови условия, слабо образование, недостатъчно развито обществено здравеопазване и профилактика, лошо хигиенно състояние на жилищно и трудово пространство.

Светът като цяло се оказва не само беден, но и лошо медицински и санитарно осигурен, и Европа не е изключение.

Това съвсем не са идеологеми, а състояния, анализирани и изучавани от икономисти, историци, социолози. Пандемията прави по-видим един невидим свят - на бедност и мизерия, но и на неефикасни институции като болници, училища, на здравни политики, на правителствени стратегии.

Нещо, от което официалната Политика и История задълго си отклоняват погледа, докато то не им се озъби като условие за пандемия, която застрашава бизнеса, кара да замре социалния и културен живот, не само заради практиката на изолация и карантина.

А защото свива жизнения хоризонт, рязко намалявайки продължителността на живота и отнасяйки животите на население в активна възраст. Като смъртността сред жените в някои страни е много висока.

Тук ще вметна, че в навечерието на Коледа през 1918 г. The Economist, знамето на либерализма, в редакционна статия настоява държавата да се намеси в здравеопазването и да съдейства за координацията и контрола на действията срещу пандемията. Нещо повече, там се настоява за необходимостта да се осигурят прилични условия на работа, добри жилища и честно заплащане и да се наблегне на образованието.

Чест прави на българските лекари тогава, че те в обща декларация от февруари 1919 г. също апелират към правителството да сведе погледа си от високата политика към ниското всекидневие, за да се справи с продоволствената криза и гладът, който, казват те, води до това, че петнистият тиф и испанската инфлунца заплашват скоро да обезлюдят страната ни.

И цитират важна статистика, че само за 3 месеца - от октомври до декември, инфлуенцата е отнела живота на 35 000 души, подчертавайки, че цифрата със сигурност е много по-голяма.

В това отношение - да не се взират в света отдолу, политиците имат за съюзник едно особено влияние на новата инфлуенца. Днешни изследвания показват, че на него се дължи бейби бума през 1920-а, характерен за цяла Европа.

Статистическият годишник на Царство България говори за същото явление и у нас има рязко повишаване на раждаемостта и се покачва естественият прираст на населението тогава.

- Ясно ли е колко са жертвите на испанския грип?

- Всъщност интересът към испанския грип идва още тогава много повече от средите на демографи статистици, но най-вече от страна на медиците, патолози и вирусолози, в чийто обсег е и историята на медицината, която борави с много статистически данни и сенквенции не само от човешкото тяло, но и от обществения разрез на движението на населението като заболеваемост, раждаемост, смъртност.

На тях дължим откриването на генома на испанския грип от края на 90-те и началото на новия век, а идеята и метода за неговото извличане от трупове (останали в естествени хладилни камери, каквито са гробовете на жертвите му в Аляска например) датират още от 1951 г.

Испанският грип влиза мощно в различните изследователски орбити заради вирулентността си и във връзка със заплахата от нова заплашващо вирулентна пандемия - СПИН. От 90-те датират и новите изчисления на жертвите на испанския грип с нови статистически методи.

Да не пропусна и усилията на ваши колеги журналисти, Джон Бари и Лаура Синни, обикновено наричани научни журналисти, които, съответно през 2004 г. и 2017 г., правят почти журналистическо разследване на едно престъпление - забравата, която покрива най-голямата дотогава глобална пандемия.

А с това и важен човешки опит за това как светът оцелява без антибиотици, с население, което и в тила и на фронта, е крайно изтощено от продължителната война - място на глад, мизерия, ужас, стрес, епидемии болести.

У нас например смъртността от петнист тиф и малария е много висока, в някои места до 7-8%, а броят на туберкулозно болните ни нарежда на четвърто място в Европа по разпространение на болестта.

А и в европейските изследвания България се цитира заедно с напредналите европейски държави като страна, в която фертилността рязко спада по време на войната, а аз ще добавя, че тогава се увеличава и детската смъртност.

Първата статистика за смъртността от испанския грип е публикувана в американски медицински журнал през 1927 г. и тя отчита 21,5 млн. жертви. През 1935 г. сър Патрик Лейдлоу, който е сред екипа от английските учени, които изолират вируса, пише, че около 500 млн. от населението на света тогава се среща с вируса.

През 1991 г. се появява стабилно изследване на географията и смъртността на испанската инфлуенца, чийто колектив се обединява около цифрата 24,7-39,3 млн., която е преразгледна в научна статия през 2002 г. и тя отстоява цифрата 50-100 млн. жертви, най-цитираната оттогава черна статистика на пандемията от 1918-1919 (1920 г).

Очевидно е, че няма съгласие в научните среди относно броя на жертвите и никога няма да се стигне до истинския размер на опустошението в човешки животи.

Тъй като статистиката е несигурна заради войната, броят се дава от преуморени и претрупани с работа лекари, а и често не се иидентифицира точно причината за смъртта, а и по-сетне ще се говори за ефекта на жътвата, разкриващ увеличена смъртност сред рисковите и най-засегнати групи от населението - туберкулозно болни, с респираторни и сърдечно-съдови заболявания, диабетици.

В много от тези случаи не е ясно дали самият вирус е причинител за смъртта. Но аз съм склонна да приема изследването на Северин Ансар и нейните колеги, което с интересни методи и сложни математически формули въз основа на данните за общата смъртност и очакваната сезонна смъртност, изследва движението на населението (като естествен прираст) в 14 европейски страни (общо с 250 милиона население) за периода 1918-1920 г., сред които е и България.

То показва с 1,1% увеличена смъртност общо за тези страни (над 2,5 млн. смъртни случаи), която със сигурност не надхвърля военните жертви. От него става ясно, че общата смъртност през 1918-1920 г. в тези европейски страни надхвърля с 3 до 5 пъти смъртите за периода от 1906 до 1922 г. в Европа.

България със своите 102% увеличена обща смъртност за времето от март 1918 г. до февруари 1919 г., е в челната класация заедно с Португалия, и е изпреварена само от Италия с нейните 172%.

Италия и Испания са сред страните с най-висока смъртност от инфлуенца.

За Балканите няма такава достъпна сравнителна статистика. Същото изследване подрежда България заедно с Германия сред страните, които преживяват и леката първа вълна на епидемията през пролетта на 1918 г.

За разлика от Германия у нас няма втори голям пик и не сме засегнати от третата пандемична вълна. Пикът на болестта у нас съвпада с този в другите страни, според това изследване, а той е през октомври-ноември, както установи и нашият анализ.

Общата статистика на това изследване сочи, че по време на Първата световна война България дава 87 500 военни жертви, 100 000 са жертвите сред цивилното население, а тези на испанския грип са 51 156. Склонна съм да приема тази цифра като достоверна и близка до реалните ни човешки загуби от испанската инфлуенца.

Казвам това, имайки предвид и лекарските доклади, които потвърждават тези тенденции, както и данните на Статистическия годишник на Царство България, които явно са използвани тук, но през обобщаващо изследване на френския демографски институт от 1954 г., с общи статистически методи за движението на населението в тези европейски страни.

- Има ли яснота къде е огнището на заразата?

- Не, разбира се, но аз изложих най-консенсусната и добре аргументирана теза. Има версия, че огнището на грипа е самата Европа и неговата симптоматика се появява още през 1916 г. сред войниците от английски военен пост на Западния фронт, в Североизточна Франция.

Извлеченият обаче геном на вируса, както и статистическите изследвания на честотата и разпространението на пандемичната вълна с нейните пикове в тяхната едновременност, показват, че неговият произход не е европейски.

Но и въз основа на същия генотип (А H1 N1) не може със сигурност да се определи неговата родина. Има предположения, че вирусът е донесен с корпуса на китайските работници, които Китай като неутрална държава, но подкрепяща противниците на Германия, изпраща в помощ на съюзниците от Антантата.

Такъв корпус се намира през пролетта на 1918 г. в американския военнотренировъчен лагер Фънстън (Funston) в Канзас, но други автори отхвърлят тази хипотеза, широко пропагандирана от Германия по време на самата война.

Те твърдят, че в тази отдалечена китайска провинция, откъдето идват работниците, известна с голямата миграция на птици, по това време върлува бубонна чума, чиято симптоматика неправилно се отчита като вирусна епидемия от инфлуенца. Но пък други изследователи лансират и аргументират тезата, че по-скоро втората пандемична вълна е с азиатски произход, а други застъпват мнението, че вирусът мутира във Франция.

И е почти консенсусно мнението, че заболеваемостта и смъртността е много по-малка в северното полукълбо, с което се поставя под въпрос лансираната по-късно теза за ролята на климата, слънцето и наличието на големи количества витамин D като важни елементи за изграждане на имунна защита срещу вирусни епидемии.

Загадките са много и остават неразрешени и след 100 години. Една от тях е и защо този грип засяга една нетипична за тази инфекция възрастова група, но съвсем не толкова загадъчна е високата заболеваемост и смъртност сред бедното население.

И тъй като се смята, че всъщност вирусът сам по себе се не е бил толкава опасен, а предизвиканата висока смъртност идва от изпитанията пред имуната система, то учени, които установяват въз основа на исторически документи от Канада и САЩ, че болестта е с фатален край за една специфична възраст - 28-годишните, лансират интересна теза.

От една страна, твърдят те, възрастното население има имунитет изграден през 1890 г. от срещата с вируса на руския грип, но от друга тъкмо новоредените в тази година, също изложени на вирусната атака, развиват ранна имунологична памет за вирусната порода на тази инфлуенца, която обаче би могла да доведе до дисрегулативен отговор на имунната система на антигенно нова порода вирус в по-късна възраст, засилвайки смъртната опасност за тях.

Явно е, че загадката на този грип, дори и при изолиран геном, ще държи живо любопитството на учените. А нейното разгадаване ще движи научния прогрес в медицината и социалните науки.

Един от 28-годишните, от когото испанският грип лишава рано света ни, е Егон Шиле. За съжаление жертва на грипа става и бременната му съпруга.

А болката и силата му, свидетелство за онова страховито време, стигат до нас с гордо отроненото от него: "Войната свърши и мога да си отида, но картините ми ще са във всички музеи по света."

Франц Кафка обаче преболедува инфлуенцата, както и президентът на САЩ Томас Удроу Уилсън.

- Какви мерки са предприемани тогава, за да се овладее пандемията?

- Както вече стана дума, вирусът се оказва голямо предизвикателство за тогавашната медицина, а и без антибиотици лечението е било много проблематично, видно от упостошителния размер на отнетите животи.

А и каква изолация, карантина и дезинфекция в условията на фронта, окопа, лазарета би могла да се осигури за заразените.

Разбира се, фронтът в санитарно отношение е бил много по-добре осигурен от тила, българските войници са ваксинирани срещу тиф, има дезинфекционни машини и специални бурета за обезвъшляване.

А и по сведения на висши военни българските войници на Солунския фронт са боледували от инфлуенца най-много през август, което съвпада с европейската вълна на пандемията, но са се излекували и са участвали в защиатата на Дойран от средата на септември.

Нека спомена, че в Германия за година испанската инфлуенца отнася 426 574 животи, малко повече от жертвите (426 000) сред цивилното население за 4 г. война. По време на войната се увеличават двойно заболелите от туберкулоза германци, а военните жертви на Германия са най-големи от всички воюващи страни - 2 036 897.

Но например в Австрия има ниска смъртност по време на пандемията, а в Унгария - една от най-високите.

От едно интервю на директора на института "Луи Пастьор" в Париж от късната есен на 1918 г. става ясно, че лекарите и инфекционистите не са наясно с какво се сблъскват и затова не могат да препоръчат лечение.

Но не се препоръчва струпване на едно място - 11 ноември 1918 г. обаче в деня на победата е имало хиляди на парижкия Place de la Concorde. Има и още един любопитен факт за провалените мерки срещу заразата, цитиран във френските статии, разгадаващи властта на пандемията и като метафора - правителството трябва да се бори с нелегалната търговия с алкохол още повече, защото вярата, че ромът бори болестта е толкова голяма, че парижките аптеки са снабдени, явно нелегално, с огромни количества от този алкохол.

А и изследванията на френските историци показват тежка здравна криза - болници препълненини, с лоша грижа за болните, липса на медицински персонал.

- За каква тогава дезинфекция, изолация би могло да се говори и при болничното лечение в тила, а и след примирието?

- Личните свидетелства са малко от периода - от българските става ясно, че лекът е солидарността в семейството и грижата за болните, която идва от методите на народната медицина.

Всички те пишат, че няма лекари, а някои преборват и бронхопневмония, а други говорят за болките в гърлото, телесните втрисания и немощ, главоболието и мъглата в главата, която им помага да преживеят по-леко, така в замъгленост и с неясно съзнание, трагедията около Ньойския договор.

Нека цитирам автентичен документ, писан от младши лекар, учил медицина в Мюнхен, за това какво представлява един военен лазарет в Кърджали през февруари 1919 г., тогава, когато някои европейски страни са обхванати от третата вълна на пандемичната инфлуенца: "Слизам при лазарета - пише той - едно грамадно двуетажно здание с голяма градина отпред и се явявам на стария лекар. Той живее в лазарета. Чукам на вратата, където живее стария полкови лекар. Отваря ми един възрастен човек, с бели мустаци и плешива глава. На главата му е поставен мръсен албански фес, който някога е бил бял.

Горкият е паднал духом и съвършено отчаян. Има на легло 170 души и е единствен лекар. Прави впечатление на разсеян човек. На сутринта се ужасих от състоянието на лазарета. Мръсотия безобразна.

Коридорите мръсни. Нужниците и ходовете пред тях пълни с изпражнения. В стаите по всички кюшета купчини от смет.

Болните натъркаляни гъсто един до друг по кревати и пода върху сламеници. Облечени във войнишките си облекла и пълни с въшки. Всички правят впечатление на болни в силно тифозно състояние, с обща интоксикация на организъма. Всеки случай потресающа картина."

Младият и енергичен лекар, след подкрепа от друг млад и отдаден лекар и с помощта на високото военно началство, успява да овладее ситуацията за месец.

Но представете си какво е представлявала София през 1918 г. Ц 1919 г. Ето какво изниква от спомените на преживелите болестта. Училища с намален учебен ден и седмица, много от тях превърнати в болници, царският манеж (днес зает от Националната библиотека) е осеян с войнишки бараки, препълнени с ранени и болни войници.

Рисувалното училище е болница за обречените - тифозни, туберкулозни, в "Лагера" има военнопленическо депо със сърби. По улиците са войници и ученици, а бедните сред тях са мнозинство, като повечето имат и втора професия - алъш-вериш с войници, продават вестници, но и бонбони в местата, където са заразно болните. За какви предпазни мерки да се мисли?

А и как да се изолират дори и да се разболеят при крайно малки и нехигиенични жилища, повечето войнишки жени и дъщери работят, помощите са минимални, а семействата големи.

В тази връзка да посоча, че по време на пандемията в Ню Йорк един от много засегнатите от испанския грип директор на обществено училище настоява да не се затварят училищата, за да могат учениците да са под контрол, защото инак ще скитат по улиците, излагайки себе си и другите на риск.

Тогава и видна кураторка на Метрополитан не приема затварянето на музеите, има обществени съпротиви и бойкот срещу затварянето на барове и киносалони и носенето на маски. Жертвите на испанския грип в САЩ са 550 000Ц675 000, при общо военни загуби в човешки животи - 116 708, а цивилните смърти до пандемията от грипа са били 757.

После, нека тук само да подчертая, че изследванията на френски историк, специалист по социалната история на пандемията, показват, че статистиката за високата заболеваемост и смъртност в богатите парижки квартали идва от състоянието на домашната прислуга.

Те живеят на високите етажи, в малки, тесни, мрачни и студени жилища и те стават в тези богати места жертви на испанската инфлуенца. Във Франция жертвите на испанската инфлуенца са 240 000, като цивилните загуби в тила са 300 000, а военните - 1 397 800.

После в Норвегия например започва по време на пандемичната вълна да се съобщават случаите на заблеваемост и смъртност като мярка срещу пандемията, но и това не продължава дълго.

Струва ми се, че такъв е случаят и с "Кориере дела Сера", за който, ако не се лъжа, пише Лаура Спини - първо там има такива вести, но под натиска на ценузрата вестникът спира тази информация, за да не се предизвиква паника, но тя, съвсем разбираемо, става още по-голяма след изчезването на тези новини.

И както казва Джон Бари, пандемията тогава показва необходимостта, в смисъл на мярка срещу пандемичната буря, от солидарност и силно общество, изградено на истини.

Нека допълня, че макар обществено мнение и преса да не съвпадат и да се регулират от различни механизми, от медиите се очаква да имат огромен принос за разкриване на тези истини, всъщност за най-възможното приближаване до тях, за да не могат полуистините да стават лъжи.

А те са също опасна зараза, с не по-малко разрушително паразяващ обществото ефект.

- Какво е общото със сегашната пандемия от коронавирус?

- На този въпрос трудно бих отговорила като историк, защото екстраполациите са опасни, а и историята е в детайла, така че разликите и приликите са там. Изложихме доста факти, оставяме на вашите читатели отговорите тук.

Но явно е, че пандемиите извръщат погледа към миналото. Например, в навечерието на 100-годишнината на пандемията се заговори, че се създава екип от учени историци, които да разкриват как светът се е справил с пандемията тогава.

Мога със сигурност да кажа, че социалните историци, тръгвайки от факта на увеличения брой повторни сватби, особено в Испания, където женската смъртност е по-висока, и на бейби бума, говорят за тях като средство за борба с напрежението и натиска на пандемията - така се осигурява дом за децата, но и сигурност за родителите.

Щастие, драма или трагедия е бил той? Тъкмо в този план търсенето на общо с днешната ситуация би бил интересен. Можем само да предположим, че ако Голямата война разклаща семейството, като основна обществена структура, навярно Най-голямата пандемия на XX век го заздравява. Но това са само хипотези.

А днес, в условията на отстояваната социална дистанция, какво се случва във и със семейството, с приятелството? А и да не забравяме, че появата на "Прекрасният Нов Свят" на Олдъс Хъксли през 1932 г. е отговор тъкмо на тези кризи и катастрофи (военна и здравна), алармирайки през една дистопия какво бъдеще си залага човечеството в битката си за щастие и свят без болести, болки и страдания.

Битка, която го вкарва в клопката на доброволното робство на господари, които обещават нов, съвършен и прекрасен свят, като в случая на Хъксли тези нови господари са новите технологии, а техните роби - прекрасните нови хора, за които, освен другото мама и татко са обидни думи.

Пандемията е мястото, от което за милиони като за миг става ясно колко права е Сюзан Зонтаг, когато пише, че ние се раждаме с две гражданства - в света на здравите и в света на болните. Тогава милиони усещат, всъщност крехката граница между тези две поданства, за да се окажат, всъщност окажем, в една особена екзистенциална ситуация - болестта.

И това как оцеляват и оцеляваме, как и какви институции подават ръка на заболелите, всичко това ни казва много за нас самите, за обществото, в което живеем, както и за света, който населяваме.

Д-р Снежана Димитрова е доцент по балканска история в ЮЗУ “Н. Рилски” от 1999 г.

Публикува в областта на изследванията на пола, политическата и социална история, всекидневие и преживелищен опит.

Изследва Балканските войни и Първата световна война през микроисторическа перспектива