"Генерално нищо особено не се случва във физическото естество на пазара на електроенергия у нас. /…/ Не става дума за физически дефицит, а за търговски дефицит."

Това заяви заместник-председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Румен Радев в ефира на „Здравей, България”.

„Истините много пъти се прикриват от полуистини или недоизречени истини. В максимална  степен, особено енергоинтензивният бизнес, се стреми да сключва двустранни договори по възможност директно с производител. Само че, за да стигнете до такъв контракт, трябва да имате сложени количества и на пазара.

В случая, при положение, че има ограничени капацитети, това е проблем. Парадоксът в тази ситуация е, че електроинтензвината индустрия е практически в капацитет и товар от порядъка на 200-250 мегавата. Ние имаме чувствително, в пъти по-големи генериращи мощности в България, но това не се получава.

Полуистината за т.нар. пазар „ден напред” – всъщност това е основната платформа, основният пазар, към който се реферират цените и затова всичко, случващо се на него като цени е изключително важно. Там се разчита на добра конкуренция”, обясни той.

Според него има смисъл от нова платформа, която да работи на принципа на Франция и Румъния. „Дали това ще бъде нова платформа, или ще се обособи някакъв пазарен сегмент в рамките на съществуващата платформа, това са по-скоро технически детайли, но такава възможност евентуално има смисъл да бъде обсъждана.

Въпреки на принципното съгласие, което и ние изразяваме, нещата все пак трябва да се огледат внимателно, тъй като в крайна сметка ние имаме много ясни  и принципни настоявания. Новата платформа по-скоро пренарежда и приоритизира начините на доставка – това е нещото, което има смисъл и много пъти сме говорили”, обясни той.

„До момента има някакви пробиви. Многократно съм заявявал, че опитите да се явят като една балансираща котва на пазара на едро на електроенергия с цени и да успяват да отстояват цени – това е по възможност само на едрата електроинтензивна индустрия, но това, което накрая виждаме като резултат не довежда до някакви трайни последствия.

Постигат се някакви ценови нива и много бързо след това тези цени отново „излитат”. Моето убеждение е, че кръгът на заинтересовани лица от по-високите цени изглежда е по-голям, отколкото си мислим. Изглежда той успява и набира поддръжници сред търговската гилдия например. Това се вижда дори по съществуващите договори, които стават все по-популярни. Проблемът вече не е само в Христо Ковачки”, обясни той.