Стадион за 3 мача на година не ни трябва, по-добре е да стегнем училищните салони, казва министърът на младежта и спорта

- Г-н Кралев, на колко ръце ще броим квотите за олимпиадата в Рио догодина?

- Това не е толкова важно. Квотите ще са толкова, колкото в предни години. Важното е какви са шансовете ни за успех. Ние разчитаме на шест спорта. Това са борба, бокс, спортна стрелба, художествена гимнастика, лека атлетика и кану-каяк.

Останалите, за съжаление, не са на нивото на тези. Волейболът винаги е сред фаворитите, но първо трябва да мине през квалификациите. Тази задача е много по-тежка, отколкото самата олимпиада.

Там турнирът дори ще е по-слаб, защото ще има отбори от континенти, които не са на нивото на европейския и американския. Ако преминат през квалификацията, съм сигурен, че ще имат успешно представяне.

Щангистите ще си запазят квотите, но няма да могат да изпратят човек с шансове за медал. Така ще концентрираме финансирането основно около тези 20 човека. С всеки един ще бъде говорено какви са му нуждите за подготовка и ще получат повече средства от Лондон.

Втора категория ще бъдат тези с шансове за осмицата. Те ще бъдат финансирани на ниво на тези от първа група в Лондон. И в трета група са останалите 30-ина човека, за които смятаме, че нямат толкова големи шансове за достойно представяне.

Със сигурност квоти, получени през уайлд кард, няма да бъдат финансирани Олимпиадата е едно състезание. Заради това ще дадем отделно финансиране точно за това състезание в тази година. Всички следващи години акцентът си остава същият. Според резултатите и шансовете за призово класиране спортистите ще получават според нуждите и заслугите им.

- Защо обаче шансовете ни за добро представяне намаляват с всяка олимпиада?

- Шансовете намаляват, защото са направени много сериозни пропуски през последните 25 г. Не се е обръщало внимание на подрастващите.

Пирамидата е неправилно построена, дава се акцент само на професионалния спорт, на елитния спорт. Забравихме, че реалната селекция и подготовката на кадрите започват от училище. Изграждането на двигателни навици дори.

Всичките ни звезди са открити като малки от голяма маса хора, правилно селектирани и подготвени от най-ранна възраст. Това са пропуски в работата на федерациите, клубовете, спортните училища, на държавните институции. В образованието много силно е подценено физическото възпитание.

- Битката с компютъра обаче изглежда предварително загубена.

- Не. Всички държави от ЕС имат подобен проблем. Има техники, има начини, по които тази битка да се спечели. Именно заради това бе първата задача на нашия екип в министерството.

Основният акцент беше да се направят законодателни промени, свързани с часовете по физическо. Малките да не бъдат водени само от начални учители, но и от такива по физическо.

Да влязат треньори при по-големите, защото именно треньорът е този, който може да запали и насочи децата към спорта. Когато имаш треньор по хандбал, волейбол или футбол в училище, децата тренират и най-естественото е да имат и отбор. След това идва желанието да участваш на състезание.

И тогава най-естественото е общината да направи градско първенство. И при тази конкуренция най-естественото е да поддържаш по-високо ниво, да тренираш всеки ден. Така да се появяват таланти, които да отидат в клубовете и по естествен път да се развият.

- Но при 95% затлъстяване, хипертония, диабет малко ми се вижда нереално.

- Този процент е по-различен, но го приемам като метафора. Трябва да се започне.

Не може да се предаваме, нямаме право да се предаваме. Става въпрос за здравето на децата ни. Не за медали. Като имаме здрави деца, медалите идват от само себе си.

И обратното - като произвеждаме болни деца, няма как да стигнат парите за здравеопазване. Каквато каса да направиш и колкото милиарда да налееш.

Това е един огромен процес. Семейството има сериозна роля. Държавата трябва да си свърши своето. Естествено, ако семейството няма такава култура, държавата не може да се справи сама. Искам наградата за шестица да не е хамбургер или сладолед, а нова топка. Или пък ракета за тенис и дори маратонки за бягане.

Но няма как и родителите сами да се преборят с това без подкрепата на държавата. Без да има сериозни часове по физическо в училище, без инфраструктура, без салони. В момента правим инвентаризация на цялата спортна база в училищата.

Там през последните 50 години има сериозни пропуски. 300 от 2700 нямат дори салон за игра. 400 са с пригодени стаи. Трябва да установим какви са нуждите на всеки регион, за да изработим и предложим на премиера и Министерския съвет една програма, която постепенно да започне да решава този проблем. Това ще е в основата на програмата за здраво поколение, която започнахме с колегите Петър Москов и Тодор Танев.

- Защо децата спряха да припознават спортистите като свои герои?

- Аз мисля, че го правят. Все още има достойни българи с голямо обществено влияние, които са пример за останалите. Но всяка звезда трябва да осъзнае ролята си не само на шампион, но и на обществена фигура, която да дава своя принос за увеличаване на базата деца, които спортуват.

Всеки иска да бъде като Григор Димитров, Кубрат Пулев, Димитър Бербатов, Ивет Лалова, златните момичета в художествената гимнастика. Имаме и нови звезди. Ето го Тайсъна - Даниел Асенов, момичетата от борбата, които ще ни зарадват с успех на олимпиадата. България винаги е давала добри спортисти.

Заради това казах, че понякога националната фланелка тежи повече, отколкото само един спортен екип. Отговорността е съвсем друга.

- Не станаха ли достатъчно центровете по тенис в София, че да има още един на “Юнак”?

- Такива центрове трябва да има навсякъде. Тенисът е един отличен пример за това как може да се работи за масовост. Защото по-голямата част от тези, които го практикуват, не са състезатели.

И няма ограничаване на възрастта. Смятам, че България има необходимост от една тенис арена, защото имаме успешни тенисисти. Не само Григор, Цвети Пиронкова и Сесил Каратанчева. Виждате и Адриан Андреев, който спечели европейската младежка титла. Има талантливо поколение. Ако искаме нашите деца и фенове да виждат и да се срещат със звездите си, трябва да има база за тези звезди.

Центърът, който предвиждаме, е част от програмата за тотално реновиране и строеж на бази за следващите три години от мандата. Сега основното е ремонтът на зала “Фестивална”, като обществената поръчка вече излезе.

Тази за Зимния дворец ще стартира около 15 октомври. Следващите проекти са тенис арената, която ще е инвестиция за около 35 милиона лева. Тя ще бъде с капацитет от 4000 места, от които 1500 във ВИП сектора. Ще има всички условия за приемането на турнир от ATP. 4 закрити корта, 4 открити.

Проектът е като на центъра в Истанбул, който е най-модерният в Европа.

Партньори и инвестирори са ни “Гаранти коза”, които отдавна работят с федерацията по тенис и са направили центъра в Истанбул. Те ни партнират и в проекта за спечелването на домакинството на турнир от ATP, който да бъде през тази зима в “Арена Армеец”.

Така ще дадем шанс на българската публика да види Григор Димитров на свой терен. В момента сме на фаза разглеждане на предложението. Чакаме вече решението. Това ще е първата ни стъпка за поставянето на България на картата не само с тенисисти, но и с инфраструктура.

- Няма ли обаче да е прекалено да има една нова арена до един стар стадион.

- Правим всичко възможно “Васил Левски” да се реконструира. Той не е стар.

- Но все пак в Скопие ще има финал за суперкупата на Европа, а в София - за аматьорската лига.

- Да не говорим за това. Това не е целта ни. Един нов стадион би глътнал огромни средства на държавата. За колко мача ще се ползва? В момента е за три. За нивото на футбола ни “Васил Левски” е идеален.

Направихме всичко възможно да го реконструираме. Има отличен терен, ново табло, осветлението е наред. Ще изградим нова козирка. С изключение на проблема с паркоместата този стадион е в отлично състояние.

И няма проблем за международни състезания от високо ниво. Рано ни е да се хвърляме само за един мач. Да спечелим финал на Лига Европа, което е най-високото ниво за нас.

За един мач 120-130 млн.  не си заслужават. С тези пари ще построим всички салони в училищата. И ако разполагаме с такива пари, винаги ще защитавам това те да отидат при децата, отколкото за стадион с 3 мача годишно.

За 2016 г. сме предвидили и други проекти. Водим преговори с инвеститори. Първо е мащабен ремонт на конната база “Хан Аспарух”. Преди няколко месеца установихме, че състоянието там е отчайващо. Веднага сменихме директора.

Преди това един от работещите си е гледал животни там. Зайци. Конете бяха занемарени, мръсно. Там може да стане отличен център за спортовете около модерния петобой. Може да се направи стрелбище, от което имат нужда елитните ни състезатели. Сега те нямат такова. Знаете, че електронните мишени бяха присвоени от бившия президент на федерацията Шишманов.

Оказа се, че държавата няма как да си вземе инвестицията от над 1 милион. А един клуб прави бизнес с тази пари. А чакаме медали от хартиени мишени. Проблемът е законодателен, взели сме си бележка и това ще бъде поправено в новия закон. Басейн може да има. Зала за фехтовка. Хотелска част.

Много важен е един забравен през годините проект. Най-популярната ни база е Белмекен. Уникално съоръжение на 1800 метра надморска височина, отлично проектирана, но недостатъчно развита.

Малко хора знаят, че в Пампорово имаме обект за изграждането на втора база на 1400 м. Това ще разшири възможностите за подготовка и ще ни даде възможност да привличаме още отбори. Белмекен понякога е на ръба на възможностите си. И за двата обекта имаме инвеститорски интерес.

- От какво ще сте най-доволен в края на мандата?

- Ако направим един закон, с който да се изградят основите за възраждането на българския спорт. И успеем да дадем живот на цялата спортна база, която е в министерството. И най-важната - да стартираме с физкултурните салони на децата. Наред с това трябва да променим и мисленето на обществото към спорта. Знам, че в счетоводните таблици на министъра на финансите и на тези на заместник-кметовете по финансовата част няма графа за това колко пари е спестил спортът от здравеопазване 20 години по-късно. Това трудно може да се отчете. Заради това трябва да излезем от екселската таблица, от счетоводното мислене, да погледнем по-държавнически. Както вече са го направили други държави. Които са променили модела на подготовка, на възпитание. Ще бъда доволен, ако успеем да променим посоката и се върнем на правилния режим на работа. Така първо ще имаме здраво поколение, а след това няма да се питаме на колко ръце ще броим медалите си.

Още през миналия век в Хамбург са изчислили, че 1 марка в спорта връща 3 в здравеопазването и 5 - във вътрешен ред и сигурност. Това е спортът - здраве и дисциплина. Невероятно оръжие, но го няма в таблицата. И в Германия общината е плащала субсидия за децата, които тренират.

- Защо държавата иска да ликвидира ЦСКА?

- Това пък е най-големият абсурд, който съм чувал. ЦСКА има проблеми с всичко друго, но не и с държавата. Което зависи от нас, ще го направим, бъдете сигурни. Ако трябва, ще променим договора за базата, почти бяхме стигнали до консенсус с предишното ръководство. Но повече няма какво да се свърши. Съзнавам, че ЦСКА вълнува много хора, и никой не трябва да мисли, че спортното министерство прави нещо срещу този клуб.