Пет са сетивата, с които опознаваме и усещаме света. Безспорно зрението е едно от най-важните. А един от основните му елементи е ретината. Какво представлява тя? И как да се справяме с проблемите, които бихме могли да получим? Отговори дава доц. д-р Дида Казакова. Тя работи в УМБАЛ "Лозенец" и преподава в Медицинския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". Специализирала е в Лондон, Тел Авив, Лозана и Базел, има защитен докторат в Кьолн, Германия.

"Ретината е третата обвивка на окото, най-вътрешната и най-отговорна за зрителната острота", казва пред в. "Стандарт" доц. Дида Казакова. Причината е, че в нея се намира неврон, който чрез зрителния нерв достига до мозъка. "Затова казваме, че гледаме с очите, но виждаме с мозъка", обяснява д-р Казакова. Ако ретината е увредена обаче, светлинният импулс не може да се трансформира в нервен. Сред основните заболявания, които могат да увредят тази част от окото трайно, са дегенерация на макулата, пигментна ретинопатия и диабетна ретинопатия.

Основен рисков фактор за развиването на дегенерация на макулата е възрастта. Около 7% от хората над 60 г. страдат от това заболяване, уточнява доц. Казакова. Сред другите рискови фактори за развитие на дегенерация на макулата са и съдови проблеми, хормонални, ултравиолетови лъчи, работа с компютър, стресови моменти. Добрата новина за всички засегнати хора е, че те не са слепи според критериите на Световната здравна организация (СЗО). "Това е така, защото виждат с периферното си зрение и могат да се ориентират, да се движат", пояснява доц. Казакова. Дори могат да гледат телевизия, ако застанат странично пред екрана. Отделно има телескопични уреди, с които могат да четат.

Макулната дегенерация е два типа - суха и влажна. При първата се появяват други, които не са толкова опасни. "При тези пациенти се променя начинът на живот, добавят се храни, богати на омега-3-киселини като риба, авокадо, ядки, на антиоксиданти какъвто е червеното вино", казва доц. Казакова. За съжаление сухата форма често прераства във влажна. Тогава процесът може да се спре, ако се инжектират специални лекарства в окото. Те обаче са много скъпи, а у нас не се поемат от НЗОК, казва доц. Казакова. И ни съветва да не пропускаме прегледа при офталмолог поне веднъж годишно. Изключение от това правило правят диабетиците. Те са толкова рискова група, че е добре да ходят на очен лекар поне 2 пъти в годината. Най-големият бич за тях е диабетната ретинопатия. За да не се стига дотам, контролът на захарта е много важен. "Но и при добър профил, пак може се развие ретинопатия", алармира доц. Казакова. Тази болест също съществува в две форми. Зрителната острота при ретинопатията намалява, когато започнат да се образуват нови патологични съдове. Те водят до оток на макулата. "Единственото лечение засега е с лазер, който обработва очното дъно и спира развитието на неоваскуларизацията", обяснява доц. Казакова. Иначе се появяват кръвоизливи, които водят до слепота.

Друга много честа последица при диабетната ретинопатия е неоваскуларната глаукома. При нея отново се образуват нови съдове, които водят до покачване на вътреочното налягане. Традиционните методи и лекарства често не действат при глаукома. "Но има нови медикаменти, които могат да се инжектират и да понижават налягането", обяснява доц. Казакова. Друга надежда е поставянето на имплант с кортикостероид, който намалява отока за известно време.