Задължителното изискване за проектиране на жилищните сгради с два комина на жилище - в дневната и кухнята, среща недоволството на редица инвеститори.

Пред "Сега" архитекти разказаха, че много от новите сгради още на ниво проект предвиждат газификация, но въпреки това общинските власти продължават да настояват за изграждането на втори комин в хола. 

Такива проекти редовно се връщат в столицата от главния архитект Здравко Здравков въпреки паралелно течащите опити на Столична община да премахне печките кюмбета заради ескалиращия проблем с чистотата на въздуха, разказаха архитекти. Така искат-не искат, проектантите са задължени да предвиждат комини в хола, независимо от това, че отоплението на сградата е решено по различен начин. Това консумира и част от разгънатата застроена площ на сградите, макар и загубата да е пренебрежима - на тяло на етаж се губят 0,25 кв. м., обясняват проектанти.

За да избегнат загубата на площ, която няма да се ползва, при строителството се допускат нарушения и някои комини остават само на хартия, разказват архитекти.

Справка на "Сега" показа, че изискването за залагането на задължителни комини в дневните и кухните фигурира още от 1977 г. в Наредба 5 за правилата и нормите по териториално и селищно устройство. Тогава е било предвидено комините да се залагат за абсолютно всички жилищни помещения и кухните, а само при сгради с централно отопление - в дневните и кухните. През 1996 г. е допуснато тези норми да не важат при  преустройство, пристрояване или разделяне на жилища, но този текст е оцелял за кратко и през 1998 г. е отпаднал. И в настоящата наредба изискването е категорично - за комин и в кухнята, и в дневната.

"Коментирали сме нееднократно този въпрос. Отговорът, който се дава, е, че тези сгради следва да надживеят всякакви обстоятелства, включително война. Идеята е, че във военно време доставки на газ може и да няма. По същата логика преди време мазетата към жилищните сгради са били проектирани, за да могат да служат за бомбоубежища, но такова изискване вече няма", коментираха архитекти.

Залагането на ненужни комини в помещенията тече на фона на мудните опити на общината да сложи край на отоплението с кюмбета. Преди време "Сега" пресметна, че с темповете, с които работи, при това при осигурено европейско финансиране, на София ще са ѝ нужни 4 века, за да подмени всички димящи печки в града. Този проект приключи със слаб резултат - при 55 000 домакинства с димящи печки и осигурено финансиране за подмяна на 15 000, районните кметства събраха заявления от едва 2000 домакинства. 

Столична община е страна по епично дело за дългогодишното бездействие около чистотата на въздуха. Проблемът със замърсяването успя да влезе и в ежегодния доклад на ЕК за реформите у нас.