Всеки сезон се сблъскваме и с агресивни туристи, които налитат на бой, когато им се каже, че не може да влязат в морето

Червен флаг се вдига само при крайна необходимост, казва Иван Георгиев в интервю за Телеграф.

- Г-н Георгиев, в рамките на няколко дни се случиха много фатални инциденти в морето, защо?

- Моето мнение е, че причината е лошо стечение на обстоятелствата преди всичко. През миналата седмица морето беше опасно за няколко дни, защото седмица по-рано беше много лошо и вдигна голяма вълна. После се успокои, но останаха подводни течения, които хората не виждат и пренебрегват. В един момент се вдигна за кратко отново ветрова вълна, която подсили много тези течения. Имаме и субективен фактор, но като генерален извод можем да направим, че плажуващите и най-вече чужденците са доста надменни и понякога арогантни. Самонадеяни и лекомислени, които си мислят: "На мен няма да ми се случи". Морето не е до колене и когато е имало буря и има остатъчни вълни и теченията не са утихнали, както е в случая, стават инциденти. Невинаги спасителните операции завършват с успешен край.

- Кой е последният инцидент с фатален край?

- Най-пресният пример е с български турист, който се удави в Созопол преди няколко дни. Тогава по едно и също време започват да бедстват две двойки - четирима души на два съседни поста. Спасителите от единия влизат в морето и успяват да стигнат до мъжа и жената, попаднали в подводно течение. Докато ги измъкват към брега, в същото време течението отнася друга двойка - отново мъж и жена. Спасители от съседните постове ги виждат, че бедстват, и влизат в морето да им окажат помощ, но за съжаление успяват да спасят само жената. Тези общо четири инцидента стават почти по едно и също време на едно и също място. И е излишно да казваме колко е било опасно морето в този момент.

- При какви флагове станаха инцидентите в двата поредни дни, когато се удавиха общо 7 души?

- На повечето плажове имаше жълти флагове, а някъде и червени. Инцидентът в Созопол се случи в момент, когато спасителната служба сменя флага от жълт на червен. Плажуващите трябва да разберат, че флаговете не са за украса. Те са като светофар. Щом флагът е червен, плуването в морето е забранено, защото е много опасно. Когато флагът е жълт, забрана няма, но отново не е препоръчително да се влиза навътре. Когато хората не спазват флаговата сигнализация, те излагат на риск не само своя собствен живот, но и живота на спасителите, дори и живота на други плажуващи.

- Кой определя кога флагът е червен?

- Решението се взема всеки ден рано сутринта от старшия спасител или от ръководителя на спасителния екип на плажа. Той определя какъв флаг да се вдигне в зависимост от метеорологичните условия, силата на вятъра и дали има подводни течения. Червен флаг се вдига само при крайна необходимост. Дори и тогава търсим варианти да свалим напрежението и недоволството сред плажуващите и да им позволим да се къпят, но това да става много близко до брега и на плитко. Има няколко плажа, не повече от 3-4, които са изключително опасни. Те са по-открити и там наистина е много опасно, когато има бурни вълни или мъртво вълнение. Там залагаме на по-голям брой спасители, като подбираме най-опитните и най-добрите.

- Август ли е най-опасният месец на морето?

- Относително е и зависи от това какво е времето, но като цяло може да се каже, че август е най-опасният месец. Това е чисто статистически така, защото по това време лятото преваля към края си и излизат есенни ветрове, появяват се по-силни подводни течения и така нареченият сулуган. От друга страна, спасителите в края на сезона са изтощени, защото тогава е най-голямото им напрежение - и физическо, и психическо. Почти няма ден, в който момчетата да не спасят поне един давещ се на всеки плаж. Отделно от това спасителите помагат и при инциденти извън водата. Например често се случва на турист със сърдечни проблеми или хипертония да му прилошее от горещините, което също ангажира цялата спасителна верига от спасители и медицински лица на плажа. Да не говорим и за загубените деца по пясъка. Ние постоянно търсим изгубени деца в тълпите от хора между чадърите. За щастие към момента сме намирали всички деца, за които е подаден сигнал, че са изчезнали. Рядко те се оказват във водата, в повечето случаи ги откриваме на брега, но на голямо разстояние.

- Колко често се случва да търсите изгубени деца?

- Много често, понякога всеки ден, а понякога търсим по няколко на ден. Мога да посоча, че на плажовете, които ние охраняваме, имаме над 150 сигнала за изгубени деца от началото на сезона. Така е всеки сезон, особено през юли и август, тогава положението е най-тежко. Идват паникьосани родители и казват: детето го няма. И спасителите тръгваме да го търсим със снимка, препредаваме си един на друг точно описание на детето - как изглежда, колко е високо и с какво е облечено и всеки спасител търси в района си. Намираме ги на километри разстояние. Понякога децата дори не са разбрали, че са се изгубили, увлечени в игри на пясъка.

- Кои са най-куриозните случаи през този сезон?

- За мен бе куриозно, че при един от инцидентите, завършили за съжаление фатално, на плажа се насъбраха разгневени туристи, които започнаха да ни държат сметка защо флагът е бил жълт, а не червен. Защото ако бил червен, нямало да се случи. Когато пък сме вдигнали червен флаг, туристите идват да се карат с нас отново и питат защо пък сега флагът е червен и им пречим да плуват. Имало е и още по-куриозни случаи, когато туристи са подавали сигнали до държавни институции с искане да се наложи глоба на концесионера, защото на плажа е вдигнат червен флаг. Всеки сезон се сблъскваме и с агресивни туристи, които налитат на бой, когато им се каже, че не може да влязат в морето, защото има три или четири бала вълна.

Имаме непрестанно и случаи, в които туристи се настаняват точно пред спасителната вишка, разпъват чадър и хавлия и ограничават видимостта на спасителите. Когато ги помолим да се изместят, вдигат скандали, казват - това е обществено място, не сте си купили плажа и точка. А това пречи на работата на спасителите.

- Виждате ли начин за решаването на тези проблеми?

- Начинът е да се променят и осъвременят съществуващите нормативни актове, които регулират спасителната дейност на плажа. Аз съм против налагането на финансови глоби и санкции на туристите, защото ние не сме репресивен орган. Но е добре да има на плажа патрулиращи двойки общински служители, които да се намесват в подобни случаи. Отделно, че трябва да се работи преди всичко с цел превенция за повишаване плувната култура на посетителите на плажовете.

- Кога не бива да се влиза в морето?

- Когато човек не е сигурен в личните си умения и възможности. Също и когато има светкавици и гръмотевици в никакъв случай не трябва да се влиза във водата, защото морето е като гигантски проводник и има повишен риск от инциденти за хората, които са в море или в басейн. При светкавици е най-добре хората да напуснат плажа незабавно.

Когато флагът е червен, също не трябва да се влиза в морето. Макар че червеният флаг означава "плуването забранено", което не означава, че не могат да се къпят на плиткото.

- Кога се образува коварното мъртво вълнение?

- Мъртвото вълнение може да се образува по всяко време. Появява се при определени метеорологични условия като силен вятър, бурно вълнение и съответно след бурята идва една остатъчна вълна, която не се вижда на повърхността, но морето все още не се е успокоило от голямата водна маса. Подводни течения се образуват на места, където идващата вода към брега трябва да намери най-слабото място, за да се завърне в общата водна маса. По нашето Черноморие като цяло няма постоянни силни подводни течения, които да са опасни. Появяват се епизодично на различни места. Те действително са коварни и опасни, но по-опасни от тях са паниката и страхът. Ако човек успее да запази самообладание, ще успее да се спаси и сам, ако няма кой да му помогне.

- Какво всъщност представлява мъртвото вълнение?

- То се появява като следствие от остатъка на ветровата вълна, която има голяма сила. Ветровата вълна - това са вълните с гребен, които виждаме да се разбиват в скалите. Когато времето утихне и вълните спрат, морето на повърхността изглежда гладко и спокойно, но силата на отминалата ветрова вълна остава да работи под вода. Повърхността е гладка, а отдолу засмуква, морските хора го наричат още сулуган или мъртвак. Има и подводни течения, които са различни от мъртвака, които също не са безопасни. Те се движат от север на юг, има и други течения - успоредни, перпендикулярни, в зависимост от плажа, от залива и от мястото. От всички тях мъртвото вълнение е най-опасното, появява се периодично, предимно след големи ветрови вълни и когато вятърът утихне, част от тази вълна остава отдолу, а отгоре видимо няма нищо, защото вятърът е утихнал. За разлика от сулугана подводните дънни течения на места са по-изразени към бреговата ивица, а на други места се усещат повече по-навътре. Това течение е по-малко опасно, но неусетно те понася и те движи в южна посока. И ако е смесено с мъртво вълнение, тогава комбинацията става много опасна.

- Какви са най-честите проблеми в разгара на сезона?

- Основните проблеми са с голямото текучество на спасителите. Битовите разходи изпреварват ръста на заплатите и хората напускат или се демотивират и не се хващат изобщо на работа. Друг проблем е липсата на политика, която да стимулира сезонната заетост в този бранш. Трудно е да намериш квалифицирани спасители, които да изкарат цял сезон, защото повечето си имат друга постоянна работа или са студенти. Вземат си отпуск през лятото, за да работят на плажа, но тя е максимум два месеца платен и неплатен. Същото е и със студентите - те идват в началото на юли и си тръгват в края на август. Друг проблем е осигуряването на леглова база за спасителите. Просто няма места за персонала. И когато започнем да търсим хора, кандидатите се демотивират, защото им искат наем все едно са на почивка.

- Разполагат ли спасителите с надеждни технически средства?

- Да, имаме всичко, което ни е необходимо. През последните години работим с изключително модерни спасителни средства, закупени от концесионерите, които откликват и осигуряват всичко нужно. От 5 години няколко плажни ивици са оборудвани с ефективни шейни, които се закачат за спасителния джет и така се съкращава много времето да се достигне до давещия се. Такива има на плажовете в Слънчев бряг, на Южния плаж в Несебър и в Созопол на двата плажа - Централен и Харманите. На къмпинг "Златна рибка" има и надуваема спасителна лодка, която патрулира всекидневно из целия залив. Това е изцяло заслуга на концесионерите.