Терапия забавя процеса на дегенерация като цяло, вместо да таргетира поотделно болестите на старостта.

Ако не сте се уверили от личен опит досега, мащабно проучване го потвърждава - хората остаряват с различни темпове, понякога с драстични разлики,

пише "Гардиън".

Проучването е отнело 12 години.

Група от около 1000 души са изследвани подробно на 26 години, след това отново на 32 и на 38 години.

Учените от Университета "Дюк" в Северна Каролина и Нова Зеландия, които провеждат изследването, поставят в основата му 18 биологични показатели, за които да следят при всеки от участващите. Сред тях са например кръвното налягане, функцията на органите, метаболизма, ритъма на сърцето, нивата на холестерол и т.н.

Резултатите били изненадващи - за някои 12-те години сякаш изобщо не са се отразили, но за други положението рязко се е влошило.

Сред участниците в експеримента, които са вече на 38 години, има такива на реална възраст около 28 и други - на над 60 години.

Мнозинството от 38-годишните в групата показали здраве на 40 и 45-годишни, или средно темпо на стареене с 1.2 години за всяка календарна година.

"Най-екстремният" случай пък е на човек с биологичните показатели на 61-годишен, или по три години за всеки един рожден ден в последното десетилетие. Външният вид на по-състарените също подсказвал за по-напреднала възраст, като това на колко години изглеждат хората, се установило с анкета сред хиляди студенти в Северна Каролина.

Успоредно с физическите показатели били изследвани и уменията за баланс и координация, за аналитична и логическа мисъл.

Състарените се представили по-зле и на тези тестове, като резултатите им били по-близки до тези на биологичната им възраст, а не на календарната.

Също така изпитвали затруднения с ежедневни дейности като изкачването на стълби в сравнение с "по-младите" си връстници.

Според проф. Даниел Белски от "Дюк" откритието е от съществено значение за по-ранното и навременно прогнозиране на възможните заболявания у хората.

Като се установи с какви темпове стареят, ще се разбере и кога действително влизат в рисковите групи, защото в момента те са фиксирани, обаче не са общовалидни, казва той.

Това се доказва от тенденцията, че все повече млади хора в световен мащаб страдат от болести, които до неотдавна са били характерни само за по-възрастните.

От друга страна, изследванията върху рисковите заболявания на старостта може да се окаже, че досега не са били обективни, допълва Белски.

Крайната цел е да се набележат тези биомаркери, които най-добре показват темповете на стареене, а оттам и да започне да се работи върху терапия, която забавя процеса на дегенерация като цяло, вместо по отделно да се таргетират всички болести, които идват със старостта.

Следващата стъпка в проучването ще е да се установи на какво се дължат значителните разлики в здравето и състоянието на хората.

Екипите от САЩ и Нова Зеландия ще трябва да навлязат в личните животи на обектите на изследване и да проверят генетичните им обременености, медицинската история, начина на живот, наличието на сътресения в съдбите им.