Индексът на демокрацията през 2020 г. се е сринал от 5.44 на 5.37 - най-лошият резултат от 13 години. Причината се корени в голяма степен (но не изцяло) в ограниченията на индивидуалните и граждански свободи, наложени от властите заради пандемията

Това сочат данните на новия анализ на "Икономист интелиджънс юнит" (оценката за България можете да прочетете тук). Тази година 13-ото издание на анализа се съсредоточава върху ефекта на пандемията върху демокрацията и свободата по света. Идеята е да бъде проследен начинът, по който коронавирусната криза засяга гражданските свободи и подхранва тенденцията на нетолерантност и цензура на инакомислещите, пише Дневник.

Резултатите сочат, че към момента едва 49% от хората живеят в някакъв вид демокрация. Рекордно малък - 4.9% - е делът на живеещите в изцяло демократични държави. За сравнение, през 2019 г. това може да се каже за 5.7 на сто от населението. Над една трета от населението (много от тях - в Китай) живеят в условията на авторитарно управление.

Възходът на Азия

Общо 75 от 167 държави и територии - или 44.9% - се смятат за демокрации (цялостните демокрации са 23, с една повече от предходната година). С две се е увеличил броят на "дефектните демокрации" и вече е 52. От останалите 57 са "авторитарни режими", а 35 - "хибридни режими".

"Доброволното отдаване на основни права от страна на милиони хора бе може би едно от най-забележителните събития в необичайна година", продължава анализът, според който повечето хора са приели временната загуба на свобода. Всъщност правителствата очакваха повече съпротива срещу ограниченията, но нито във Великобритания, нито другаде тези опасения се оправдаха - имаше ограничени протести, продължава EIU.

Същевременно не бива да се предполага, че хората са се отказали от права, без да помислят какво точно правят и да преценят приоритетите си, а и ограниченията дойдоха в труден момент заради пандемията. Проблемът е друг: "това, че ходът на пандемията опроверга скептиците за затварянето, не означава, че на тях трябва да им се пречи да изразяват мнението си, колкото и грешни да се оказаха някои от тях". Освен това работата на институциите и справянето с пандемията в тези условия за затваряне подкопаха доверието в правителствата.

Спад на регионалните стойности има навсякъде по света, но особено в Субсахарска Африка и Близкия изток и Северна Африка. Общо 116 от 167 изследвани държави отбелязват спад, други 38 се подобряват, при 13 на сто има стагнация. В Тайван е най-голямото подобрение, в Мали най-голямото влошаване. Заедно с Южна Корея и Япония той получава статута на "напълно демократични", след като бе "дефектна демокрация".

EUI описва последното като събитие, заредено със силна символика, тъй като "коронавирусът... ускори прехвърлянето на глобалния баланс от Запада към Изтока". Азия за момента се справя по-добре с пандемията от всички останали и действа решително, макар това на моменти да включва използване на принуда. Обратно, европейските правителства действаха бавно, здравните системи бяха на ръба на тежък срив и това нанесе удар на общественото доверие.

В Европа

Две западноевропейски държави - Франция и Португалия - губят статута на изцяло демократични страни и стават "дефектни демокрации". В Европа вече има 13 вместо 15 цялостни демокрации, а на континента само 3 държави (Италия, Турция и Великобритания) подобряват резултатите си, докато 18 бележат спад. В категорията "граждански свободи" е най-големият срив, където нито една държава не бележи напредък. Все пак в Западна Европа остават 7 от 10 водещи в света демокрации, като сред тях са първите три - Норвегия, Исландия и Швеция, а още две скандинавски (Финландия и Дания) са на 6-о и 7-о място.

Средните стойности за Западна Европа спаднаха от 8.35 на 8.29, като с най-слаб резултат са поставените от EIU в тази категория Гърция и Турция, а малко над тях, във втората половина на класацията, са с всички останали средиземноморски страни и Белгия. Впрочем Турция е страната с най-голямо подобрение в региона заради подобрението в категории "изборния процес", свързани с работата на опозицията след местните избори, по-голямото доверие в партиите и увеличената готовност на гражданите за участие в политическия процес (но там е и единственият в "региона" "хибриден режим", а оценката за граждански свободи е най-ниската).

В повечето страни се наблюдава упадък в гражданския контрол и работата на институциите, в някои има подобряване на изборния процес, остава същият средният резултат за политическо участие. Повечето правителства загубиха одобрението, което за кратко натрупаха в началото на пандемията.

"Трудно е да се каже" дали сривът в Източна Европа би продължил без коронавирусната пандемия, но ограниченият станаха прикритие за злоупореба с власт, каквато държавите там познават в последните години. Слаба политическа култура, трудности в работата на институциите и опазване на върховенството на закона са част от проблемите, които заедно с корупцията спъват демократичното развитие.

В Латвия се наблюдава и едно особено измерение на упадъка - увеличава се обществената подкрепа за военно управление. Полша подобри някои показатели и изпревари Унгария, където пандемията бе използвана за още безконтролно упражняване на власт, смята EIU (оценката за България можете да прочетете тук).

На Балканите Албания спря да бъде "хибриден режим" и стана демокрация с дефекти (заради изборната реформа и увеличилата се подкрепа за демокрацията). В региона си, Източна Европа, тя е сред 13 държави с подобна класификация заедно с държавите от ЕС и Сърбия, а останалите на Западните Балкани, Армения, Грузия и Киргизстан са хибридни режими, докато Беларус, Казахстан и Русия са "авторитарни режими".

България продължава да влошава показателите си и вече е преминала в долната половина на категорията "дефектни демокрации". Причината е основно в загрижеността за независимостта на правораздаването и свободата на медиите, както е посочено и в септемврийския Доклад за върховенството на закона от Европейската комисия.

Това обяснява "Икономист интелиджънс юнит" в годишната си класация за състоянието на демокрацията по света през 2020 г. В него се казва още, че "назначаването на главен прокурор, за когото се твърди, че е свързан с правителството, предизвика масови антиправителствени протести из цялата страна".

Коментарите за EIU за България през последните две години са все по-тревожни, защото миналата година заключението бе, че демокрацията е спряла да напредва преди 3 години, а през 2019 г. имаше констатация, че от 12 години на практика демократичното развитие на страната е в стагнация.

В "хибридния режим" Черна гора има подобрение след изборите, а в "авторитарната" страна Беларус резултатите се подобряват.